Тази седмица започна на шега - първо, защото беше Международният ден на шегата, и второ, защото в България открай време живеем на принципа "Ако не можем да се смеем, всички ще полудеем" (по Робърт Фрост).
Слънчевият понеделник беше прекрасен повод за мнозина да упражнят чувството си за хумор - къде успешно, къде - не чак толкова.
Ето, на МВР първоаприлските майтапи не им се получават - гражданите чуват сирени, а след това долавят само едно "Внимание, внимание, прлплрпп..." и така и не разбират останалата част от смешката, която върви на всеослушание.
На скулпторът Андрей Врабчев обаче му се получи доста добре.
Рано сутринта на 1 април на площад "Гарибалди" се появи интересен артефакт. Не, не беше поредният къс бетон или гранит, за който да гадаем "Какво е искал да каже авторът?", а пластмасова статуя на премиера Бойко Борисов. Монументът леко навлезе в полето на инсталацията и дори пърформънса, защото очите му светеха, а от колоната звучеше "Батальонът се строява".
За съжаление статуята стоя в центъра на София само около час, но дава редица идеи за други подобни произведения. Например Цветан Цветанов с навъсен и подозрителен поглед, който изобразява съмнение дали няма втора "Костинбродска афера" срещу ГЕРБ.
В едната му ръка скулптурът небрежно може да вгради интерактивна връзка ключове, която хем да се върти, хем да подрънква. А отнякъде се носи "Петия етаж" на Ина. Шестият етаж е пети плюс партер, нали така?
Около темата за "Граф Игнатиев" дойде и още една новина - експертният съвет към главния архитект на София обмисля с какво да смени "перките на акули".
Тази динамика в ремонта на една от знаковите софийски улици започва да изнервя аудиторията, която тъкмо свикне с поредното безумно дизайнерско решение, изреди се да ръси шеги и мемета и общината вземе, че го махне. Сега се обсъждат ограничители тип "габърчета", ретро-колчета и кашпи.
Последният вариант е най-надежден - така ще сме сигурни, че тротоарите ще са напълно непроходими, защото няма да има място за пешеходците. Поне най-накрая може да се получи красиво. Неизползваемо, но красиво...
Красиво като вила в "Драгалевци" с витошки морени в двора, разгърнат върху декар и половина. Точно така, и тази седмица не се мина без пресни новини и разкрития около сагата с апартаментите на властта.
"Апартаментгейт" се превърна българското "Досиетата Х" - във всеки епизод се появяват нови мистерии, а истината винаги е някъде там.
Министърът на туризма Николина Ангелкова също беше намесена в сагата и то не от кого да е, а от нейния "стар приятел" Валери Симеонов, с когото имат отколешен спор шумно ли е по морето и много ли са дискотеките там.
През 2008-а Ангелкова е закупила апартамент на цена, близка до данъчната оценка, и въпреки че по нейната фасада няма глаголически букви и псалми, сделката стигна до бюрото на главния прокурор.
Дават ли ти, взимай. Дори да й подадат оставката, поне ще сме спокойни, че Ангелкова няма да остане без покрив над главата. А и вече е изпълнила мечтата си: да отиде в Лос Анджелис на наградите "Оскар" и да се снима с Марк Жирардели на писта "Томба".
През изминалата седмица излезе и профилът на средния български длъжник - мъж на около 30 години, образован, с трудов договор и... Зодия Стрелец.
А сега отделете минута, за да осмислите факта, че някъде там из дебрите на Асоциацията на колекторските агенции в България има някой, който преглежда заявленията за кредит и мъдри коя е зодията на кредитополучателя според датата на раждане.
После вие си мислите, че работата ви е тъпа!
И още една тревожна вест "за десерт" - българите са на дъното на класацията за консумиране на плодове и зеленчуци в Европа.
Ситуацията с плодовете поне е ясна - в България по-голямата част от овощните масиви се претворява в огнена вода.
С това си обясняваме и данните на Евростат, според които българинът яде два пъти повече месо, отколкото плодове - нещо, което не изненадва особено, предвид максимата, че идеалната гарнитура за пържолите са кюфтетата.
А и съгласете се - ягодите са много хубаво нещо, но не вървят с петъчната бира...
Аз пък не знам какво е ТАШПИ - някой да ме светне :-)
Кашпи - извинявам се