Така бяха преразказани в една ученическа творба думите „Заповядайте! Не свенете се!". Те са изречени към Душко Добродушков, герой на Елин Пелин от разказа „Печената тиква".
Разбира се, не всички ученици познават автора и заглавието, те просто преразказват нещо си там, което госпожата им е дала. Ама какво е, защо е - няма значение... Децата ни все по-малко изпитват срам или свян. Толкова рядко, че дори вече не знаят и какво значи това.
Неудобство от невежеството не съществува. Никой не се изчервява от това, че не знае, нито пък се стреми да попълни празнините. Безгрижни усмихнати лица са обърнати към дисплея на телефона и встрани от това общуване не съществува нищо.
В детските главици със странно упорство се е настанило някакво знанийце от първи клас и то не помръдва, не се развива, стои си дълбоко и изскача в най-неподходящи моменти на нелепи места.
Когато е преподавал „Видове изречения", учителят е положил усилия да обясни, че възклицателните и повелителните изречения се използват по-рядко от съобщителните..."Съобщителните, съобщителните" се е загнездило здраво и е станало общоприложимо прилагателно.
Активно и всеотдайно преподаване на видовете местоимения, цял час. И да има логично обяснение и подразбиране на заглавието, обяснявам, че първоначално са се казвали „вместоимения", понеже заместват името. Всичко изглежда лесно и разбираемо. Да видим сега какъв е видът на местоимението! - „Съобщително местоимение!". Е, как, какво съобщаваш с местоимението!?
Активно и всеотдайно преподаване на видовете наклонения, цял час. И да има логично обяснение и подразбиране на заглавието, следва театрално разиграване: „изявително" - изявявам се, аз разказвам; „преизказно" - преразказвам, не съм свидетел; „условно" - трябва да има налице някакво условие; „повелително" - изразява се заповед или молба.
Да видим сега какъв е видът на наклонението! - „Съобщително наклонение!". Е, как, какво съобщаваш с наклонението!?
Не смея да преподам залог на глагола - сигурно ще е „съобщителен"!?
Обясненията се правят на базата на оскъдните знания, на малкото опит с разказването и на никаквия с четенето. „Над полето се стелеше омара"- преразказано „Над полето се стелеше омраза", защото детето омара не е виждало, но омраза знае какво е...И разказва за това, което познава.
Висшето образование не може да надгражда средното, нито средното - основното. Защото ние основи нямаме, а още по-малко - основно...Някакво начало има, като да сме посадили дърво, но нито го поливаме, нито го гледаме, а после се чудим, че е някакъв саморасляк.
Нещата няма да се променят към добро, докато телефонът е учител, родител и бавачка, а детето - негов двукрак придатък. Докато образованието се управлява зле, родителите изпитват досада от ученето на децата, а учителите - тегоба.
И сигурно не е никакъв парадокс, че за специалността педагогика в много университети няма държавна поръчка, тя се плаща от този, когото родителите са натирили да учи каквото и да е или този, който си мисли, че някой вярва в образа на добрия педагог.
Някои казват, че дипломата е просто една хартийка. Като човек с опит и доста висши образования, твърдя, че тя е... картонче.
„Съобщително" картонче...
