Всяка индустрия има своите рокзвезди. Светът на "разказите в картинки" не е изключение, като може би най-яркото и разпознаваемо име там – Стан Лий, ни напусна на 95-годишна възраст.
Новина, която не само натъжи, но и шокира милиони комикс-фенове на "вечния" бивш главен редактор на Marvel Comics - едно от двете най-големи комикс издателства в света. Десетилетия наред Стан не остаряваше, а при всяка своя публична поява беше все същото жизнено старче с очила и мустак, което излъчва спокойствие и позитивност. Сега най-големият суперзлодей в истинския живот – Смъртта, успя да победи и него.
Лий обаче е от онези хора, които продължават да живеят чрез творчеството си и създаденото от тях, а това, че в България комиксите за супергерои никога не са били на такава почит както отвъд Океана, по никакъв начин не омаловажава влиянието му и над нашето детство.
Родените от края на '80-те нататък пораснаха с анимацията за "Спайдър-мен" във FoxKids блока на bTV и с тези за "Фантастичната четворка" и "Железният човек" в ефира на Nova. Комикси по магазините нямаше (опити се правеха в началото на новия век, правят се и сега), но за сметка на това навсякъде можеха да се видят раници, моливници, маратонки, якета и какви ли не други продукти с лицата/маските на тези и други герои. Да не говорим за пластмасовите фигурки, развили фантазията на хиляди малки момчета.
Това не е нещо, което се е променило. Нямаше как да не се усмихна носталгично на своето детство, когато преди няколко седмици покрай мен мина хлапе, вероятно в предучилищна възраст, облечено със суичър на Спайдър-мен и подражаващо на маниерите на героя.
Дете, което мечтаеше и виждаше света изпълнен с цветове на същата онази улица, която за нас, "възрастните", беше посивяла от проблемите на ежедневието и битовизмите. Може би баща му някога е правил същото, макар и с подръчни материали. Може би неговите деца след няколко десетилетия отново ще "бъдат Спайдър-мен", макар и с по-модерни играчки в ръце.
Стан Лий и всички онези хора, с които е работил и които понякога нечестно биват пренебрегнати, стоят в основата на този феномен, прескачащ от поколение на поколение, незачитащ културни различия и граници.
Лий определено има опит с проблема "граници" - той е този, който в началото на '70-те се опълчва на автоцензурата, която комиксовият бранш си е наложил, за да може разказите в картинки да отразяват реалните проблеми на обществото (в конкретния случай: опасността от наркотиците). Така този специфичен жанр, съчетаващ в себе си литература и изобразително изкуство, постепенно израства и се пренасочва и към една по-възрастна аудитория.
Ако не бяха усилията на Лий и тези от неговото поколение, днес нямаше да е възможно комиксите да разказват истински, затрогващи истории за супергерои, които оплакват загубата на близките си; които се съмняват в себе си и това, което вършат; които понякога грешат фатално и които като всеки нормален човек се борят не само със суперзлодеи, но и със собствените си демони - алкохолизъм, депресия, наркотична зависимост, липса на пари...
Тоест, нямаше да е възможно комиксите да се сдобият със своите лишени от предубеждения и цензура "шедьоври".
Не мислете за филмите с герои на Marvel и DC, които всяка година пълнят киносалоните, но не и главите на зрителите с нещо. Това е нормалният подход на Холивуд - да създава двучасови развлечения.
Но комиксите в техния оригинален хартиен вариант всъщност могат да дадат много повече на читателя без значение от неговата възраст - те могат да възпитават, да дават перспектива за реални социални проблеми, но най-важното - те могат да са вдъхновител.
Това ви го казва човек, започнал да рисува квадратни Батмани още в детската градина, за да стигне с времето до някакво посредствено, но все пак приемливо ниво на творенето с молив в ръка.
Стан Лий има своята огромна роля за промяната на цяла една индустрия и начина й на комуникация с читателя. Той е от първите комикс-писатели, които не създават само супергерои, а създават хора със специални способности, но и обичайни проблеми.
Първият брой на The Amazing Spider-Man (март 1963 г.). Снимка: Getty
Неговият Питър Паркър е не само лазещ по стените младеж с пропорционалната сила на паяк. Той е и отличен ученик с интерес към науките, който заради това бива тормозен от лошите момчета в училище. Той е дете, загубило родителите си и носещо със себе си вината за смъртта на чичо си. По-късно е беден колежанин и фотограф, който не успява да балансира между работа, любовни връзки и борбата с престъпници и психопати, поради което често се проваля в почти всичко.
И въпреки всичко е пример с това, че никога не се отказва - упорито продължава напред, не губи вяра в останалите, а когато я загуби в себе си - намира начин отново да се стегне.
Д-р Брус Банър, друго творение на Лий, години наред трупа гняв в себе си до момента, в който той не излиза от него под формата на зелено, глуповато чудовище, което сее разруха и тъга - Хълк. Много хора по света са таяли по един Хълк в себе си и знаят разкъсващото, почти болезнено усещане, което този гняв може да носи, и безсмислената разруха, която той може да предизвика в живота ни, ако се пречупим и го освободим.
Стан Лий е и писател, който се бори с предразсъдъците и расизма. Работи по създаването на мутантите от X-Men - преследвани и отхвърляни заради това, че са различни, но които въпреки всичко остават хора. Техните ежедневни битки срещу враговете им и общественото мнение са метафора за живота в един свят, лесно податлив на омразата към различния. Нещо, което, за съжаление, е фактор както преди шест десетилетия, така и днес.
Лий обаче не се страхува да се бори за промяна чрез своите истории. Той определя като "напълно ирационално, дори налудничаво" да осъдиш цяла една раса, да мразиш цяла една нация или да клеветиш цяла една религия.
"Рано или късно, ако човекът някога иска да заслужи съдбата си, трябва да изпълним сърцата си с толерантност. Тогава и само тогава ще сме наистина достойни за концепцията, че човек е създаден по Божие подобие - Бог, който нарича ВСИЧКИ НИ свои деца", пише Лий в една своя редакторска колонка от 1968 г. Да, ето какво може да се открие на страниците на комикс.
Тези позиции Лий запази до края на живота си. Миналата година той посочи, че историите в комиксите са разкази за героизъм и в тях винаги ще има място за всички, без значение тяхната раса, пол или цвят на кожата. "Единствените неща, за които няма място, са омразата, нетолерантността и фанатизмът", коментира Лий във видео, споделено от Marvel Entertainment.
За разлика от други, действията на Лий през годините говорят по-силно от думите му. Той, заедно с Джак Кърби, през 1966 г. създава тъмнокожия супергерой Черната пантера (Black Panther) във времето на бунта срещу сегрегацията в САЩ. Днес филмът за героя се превърна в един от големите боксофис хитове на 2018 г.
Един от големите проблеми на комикс-индустрията в САЩ през последните десетилетия е обезценяването на смъртта. В търсене на по-високи продажби издателите често решават да убият един или друг герой - в комиксите са "умирали" Батман, Спайдър-мен, Супермен, Капитан Америка, Железният човек и т.н. В общи линии въпросът по-скоро е "Кой не е умирал до момента?".
След няколко месеца, в най-добрия случай години, "мъртвият" герой бива съживен с нова голяма история, чиято цел е отново да продаде по-голям тираж.
Щеше да е много хубаво, ако в реалния живот можеше да се случи нещо подобно - ако след няколко години Стан Лий се появеше на страниците на някое списание или в ефира на някоя телевизия, обяснявайки как всъщност е бил в друго измерение или се е отдал на инцидентен сън в ледовете на Антарктида. Ако от ръкава си той майсторски измъкнеше един от най-комиксовите номера...
Но това е истинският живот, а в него истинските герои наистина ни напускат завинаги.
След тях остават всички онези персонажи, създадени от тях - които са ни вдъхновявали, които са ни учили да сме по-добри и които са ни показвали, че каквито и предизвикателства да ни поднесе животът, винаги има начин да се справим с тях.
За което ти благодарим, Стан Лий! И, разбира се...
Excelsior!
