Ако се възмущаваш от жени, които псуват, пият и пушат, замисли се кога за последно подари цвете на жена. И млъкни.
Трудно е да говориш за двойните стандарти, които обществото ни прилага според пола, без да те набедят, че си незадоволена грозна феминистка от стар тип, която никой не е харесвал в училище и затова е намразила мъжете в изблик на отчаяние от отсъствието на стабилен фалос в живота си.
Има такива случаи, да. Не са малко. И все пак да си жена не е едно от най-лесните неща на света, дори да си всъщност красива, харесвана, сексапилна и напълно задоволена. Може би най-вече тогава.
Любопитен факт, за който може и да не сте се замисляли: и трите медала за България от Олимпиадата в Рио, с които всички се радваме много, бяха спечелени от жени. Едната - състезателката ни по борба, този не особено грациозен спорт, Елица Янкова.
Малко са българите, които не споделят вълнението от подвизите на нашите състезателки на такова високо ниво. Явно е, че жените пак разцепиха и всички се гордеем.
Сутринта обаче си скролирам във фейсбука и чета някакъв статус, шернат не знам си колко пъти, в който авторът отбелязва, ядосвайки се за нещо, че нямало да псува, тъй като жени щели да го четат.
Мило, наистина.
Сигурна съм, че и той се е зарадвал на медалите. Но медали може, псувни - не. Дори да ги чуеш с женски уши е много, камо ли да ги произнесеш из напръщяла гръд.
Галантно. Щеше да е още по-логично това изказване, ако живеехме в свят, в който мъжете изкарват прехраната, а жените са едни красиви бисерчета, които само се червят, раждат и са грижовни, крехки и добри. Искам. Хайде.
Само дето ситуацията е такава, че ако не си възпитана "както трябва" от майка си, а именно - да се впечатляваш от предмети и банкноти, трудно би се примирила с това да не правиш нищо по цял ден.
Ето защо излизаш и се сблъскваш с живота - такъв, какъвто е. Да, червиш се, раждаш, грижовна, крехка и добра си, блъскаш във фитнеса, бачкаш по осем часа на ден, печелиш медали по борба и оцеляваш.
Едновременно с това от теб се очаква да не пиеш, пушиш и псуваш, че не отива на дама. Хубаво, ама как точно да стане това? Вярно, че сме свръхчовеци, но все пак сме човеци, нали...
Не става дума за див феминизъм, поне не и в криворазбрания прочит на думата. Нямам косми под мишниците. Честно.
Просто не ме кефят следните неща:
1. Да се возя права в метрото с колосалните си 55 кила, лаптоп, дамска чанта и пазарска торба и кавалери да има, но места да няма.
2. Да разкажа мръсен виц и да ме гледат в ступор.
3. Да ми се правят забележки, че пуша на улицата и е грозно.
4. Да чувам как жени говорят гадни неща в трето лице множествено число за женския пол като цяло, сякаш не споделят абсолютно нищо общо с него, защото искат да се харесат на мъжете. Неща от типа на "жените са интригантки и зли". А ти какво си?
5. Да гледам как млади момичета правят всичко възможно да ухажват, съблазняват, впечатляват и да преспиват с млади момчета, които не са особено впечатлени и ги мързи.
6. Да попадам в компании от по няколко двойки, излезли, за да си говорят по мъжки и съответно - по женски.
7. Мъже да ме приемат за конкуренция и да се държат с мен, сякаш ми завиждат за новата рокля.
8. Някой да ми повишава тон.
9. Приятели да ми казват, че акълът плашел мъжете.
Мога да изброявам още, но има ли смисъл?
Да, някои неща просто не отиват на една дама. Като забележките на поредния див патриархален селянин например, който знае как е уместно да се държиш пред хората според това какво криеш под дрехите си.
На същия му казвам само: "Мерси, но няма нужда. Всичко хубаво в света на средновековния морал желая и поздрави на майка ти."
Това достатъчно възпитано ли беше?
Аз явно съм малко тъп и не разбирам - авторката се оплаква, че я третират като дама и това я обижда или че не я третират като дама и това я обижда? Чакай ся да видим някои от моментите, които обиждат автора: - потребител у ФБ-то не ще да псува щото да не обиждал с псувините си жените, които щели да четат поста. ОМГ - долен сексист - жените по-слаби ли са, че да не могат да преглътнат една псувня бе мачо скапан? - мъжете в транспорта не и ставали да седне - скапани патриархални свине. Седнали като турци - тва да не ви е саудитска арабия УЕ оуууу. Не виждате ли че съм крехка 55 килограмова дама с лаптоп и пазарска чанта (дамската се подразбира); - някой и повишавал тон ... ужас. Само че повишаването на тон както и отстъпването на място в градския транспорт е въпрос на възпитание - тия дето не стават на жени не стават и на възрастни хора, не стават и на контузени хора вероятно или такива с недъг. С повишаването на тон е същото; - момичета свалят момчета - о ужас. Ся да разбираме ли, че момичетата нямат право да са активни в отношенията си с момците и все оше следва да се подчиняват на долното патриархално правило, че момъкът следва да направи първата стъпка? - забележки и правели, че пуши на улицата - пушенето е вредно за вашето здраве. вероятно е грозно за правещия забележка без значение дали пушещият е от женски пол или мъжки пол. Някак си от оплакванията, изглежда, че авторката се обижда като някой се държи или я третира като жена щото ако е мъж значи е долен мачо и не знае, че жените вече са силни еманципирани и равни на мъжете, а като я третират като равна то тогава къде са кавалерите мама му стара - пфу, не останаха кавалери и истински мъже в тая държава батенце.
Значи да ти подаря цвете, за да спреш да псуваш? Интересен мисловен конструкт
Псуването е симпатично и смешно понякога, зависи колко си ядосан. Въпреки че, буквално тези словосъчетания, реално са неизпълними от организми с цици, тъй като включват обикновено като обект женски персони. Е, Антония може, тя знае защо. Като идиом ако се възприемат, си е абсолютно на място за вербален гняв. Мисля, че Антония се обяснява за предишното си писание, в което ни уведоми, че нещо си у някои хора не я интересувало, като го формулира, че й било през оная й работа, която обаче, се оказа мъжка. Ми... като й наблюдавам разсъжденията, според които може да се направи извод евентуално за възрастта й, нищо чудно да е жертва на Чернобилската авария. За обществения транспорт и седящите мъже може да се подискутира. Дали се сещат мацките, мъкнещи лаптопи и бързащи да седнат на бюрата си в офисите си, че тези мъже също са хора. Възможно е да са работили поне 8 часа тежък физически труд и да нямат сили да се държат на краката си от умора, примерно. Айде стига вече с тия префърцунени изисквания. Хем да сме равни, ама ако може да не е баш съвсем.
Просто кажи " да ме ебе баща ти, да ме ебе" и е ОК. Става.
Е, как да ни е мъчно за социализма, като истинските дами, възпитани отпреди него, вече са измрели, а той нови така и не е създал...И това за израстването в професията на журналиста тогава, без благословията на Партията, дали е верно?! Та журналистиката е била идеологическото "острие" на системата...
Позволете да не се съглася изцяло. Доколкото зная, в специалност "журналистика" са влизали само хора, отговарящи на определени изисквания за произход, а не на талант и постижения. От бълг.филология трудно е можело човек да бъде назначен в редакция без връзки в системата и пак-с изискването за "подходящ" произход. В другите филологии приемът пак е бил ограничен по подобен начин. Излиза, че професионализмът в журналистиката - и не само- е бил "рядко цвете". Също така, семейството не може да възпита една" дама" ,ако в него няма такава/такива. А те"дамите", както и "господата" са били низвергнати от системата и принудени да оцеляват по най-различни нетипични за образованието и подготовката им начини. Да не говорим за такива като бащата на въпросната госпожа, който е загинал в Белене. Така културна и социална приемственост не се поддържа и явно именно социализмът и страстите около него са конкретният главен виновник за това. Така че- или ни е мъчно за дамите, или за социализма...
Съжалявам, но информацията ми е точна и е от началото на 80-те. Също така, университетът е бил пълен с "парашутисти", а децата и дори внуците на "активните борци" са влизали в с тройки по специален член от правилника. След завършване, хората без съответните "характеристики" са били пращани "по разпределение" в далечната провинция. Лошо няма, освен ако не сте били от София, примерно. После, БАН от какви хора е бил съставен,та дори и чак досега? Освен това,по медиите почти всички материали са били политически "фризирани"- това може лесно да се провери, има архиви. А "културният елит" и до ден днешен в голямата си част е наследствен- партийно -социалистически. Всъщност,нещата са започвали доста по-отрано- напр. в елитните английска и френска гимназии, а после и в НГДЕК приемът също е бил по-"специален". Директорите им неизменно са били хора от системата, някои дори с чинове. И т.н, и т.н. А това, че милиционерите щели да ви подминат в парка, явно е било дребна радост на фона на безперспективността на "обикновените" хора. Но, терминалът на летището е бил затворен. Пак само за "обикновените" хора, разбира се. Изобщо- социалистическа идилия...Културата на ограниченото пространство. Какви дами, какви господа-красиви остатъци от стари времена. Дори и техните деца, май вече са били доста "лумпенизирани", по социалистически. Но и да не са- няколко птички пролет не правят. Което е и видно днес, за съжаление.
Прав сте. Единствено ще подчертая , че доста често справянето със ситуацията тогава е изисквало известна доза, как да кажа, обществена неморалност. И, като че ли това е, което разделя обществото ни днес- на такива, които са я проявили и такива, които са се въздържали да го направят, въпреки всичко. Въпрос на цялостен светоглед, на финес в най-дълбоките му нюанси. Винаги има и късметлии, които минават" между капките", разбира се, без да им се налага да правят тежък нравствен избор. Но "дамите", за които знам,все са били от семейства от втория тип. Поради което и са почти напълно изчезнал вид в съвремието. Жалко, нали?
Браво на Вас, тогава. А социализмът, по мое скромно мнение, не си е отишъл- същите хора са си все там горе, само че са направили неумел опит за внезапна външна трансформация в нещо като капиталисти, от най-лош вид. Също като да пришиеш крака на риба или криле на жаба. Пак стигаме до липсата на приемственост и модел-както с дамите от едно време или пък от други географски ширини. Без да идеализираме западното общество, грубият елемент в нашето е доста застъпен. Смея да считам социализма за основна причина. Поради което- уж "Дами канят", ама дами няма...има ужгоспожи и ужгоспода,ако цитираме една известна наша писателка. А, и млади блюстителки на феминисткото признание, пишещи разбъркани статии с интересен език, но смисъл, изгубен някъде "в превода"...
Хленченето е излишно. В подобни случаи дамите имате избор, дали да заложите на гърдите или на топките
Не псувам, мъжът ми също не псува. Считам, че лошите думи на първо място обиждат мен и след това опонента ми. Мен, защото нямам достатъчно ум в главата, за да измисля нещо конструктивно, а за противника е ясно...