„За .... ще бродят легенди дори след стотици лета... Той беше човек от народа, с голяма кристална душа..." (попълнете точките с произволно име)
Нали помните железния юмрук на партията, „другарю Живков, не можете да забраните да ви обичам", както и писмата на трудови колективи, които благодаряха на БКП в „Работническо дело"?
В същия стил, но не преди 50 години, а днес в столичен всекидневник е публикуван съвсем „спонтанен" портрет на Цветан Цветанов.
Още в началото материалът грабва с ярки литературни образи:
"Цветан Цветанов е умиротворител - не само в МВР, но и когато в Народното събрание пламне огнище. Той никога не губи самообладание, най-редовно спира в различни кьошета на кулоарите депутати и преговаря. Но не като силовак, а с ловкостта на дипломат".
Горят огньове, потайни кьошета хвърлят сенки, а хем силовак, хем дипломат по нещо напомня за образите на Ботев и Левски. И за априлския поет Нино Николов, написал следните стихове за Тодор Живков:
„Човешки прост, достоен и сърдечен,
и строг и весел, а и младолик,
той идва с нас да бъде тази вечер,
защото ние сме до него всеки миг!"
Или пък за думите на Левчев пак към Тодор Живков „През априлските години той не само ни даваше пример какво значи всеотдайност, какво значи постоянно човешко горене..."
Разбира се, любимият образ „не човек, а желязо" не е пропуснат.
„Цецо е железен" , „тандемът (с Борисов) е железен" и за да не излиза от стилистиката на априлския пленум, авторката го е определила и като „машина". Разбира се, това не е някаква си заводска, проста машина, а изчислителна и за повече интимност, лирическият герой от Цветанов става „Цецо".
„Още в нощта на победата, когато всички в ГЕРБ ликуват, главата на Цецо е като изчислителна машина" . Е, пак добре че не го е нарекла „Елка", но тук пак се сещаме за друг априлски поет - Марко Недялков и незабравимите му стихоплетства за Живков:
„Челото му е сякаш
пронизано от мълнии,
очите му щастливи
със топла влага пълни..."
И както придворният поет Левчев хвали Живков, че „...години наред първият партиен и държавен ръководител отделя от времето си за почивка, за да се среща с творците на художественото слово и в непринудена другарска обстановка", така и Цветанов отделя от времето си...
„Събрал впечатления и по време на кампанията - забелязал къде само лежат на марката ГЕРБ и от сутрин до вечер пият кафе, вместо да излязат сред хората. Но това съвсем не значи, че проверката е минала. Цветанов продължава да обикаля и сега. Ден след ден (в следобеда, след края на заседанията на парламента), област по област..."
По-натам не е пропуснат и образът на „човек от народа".
„Той бе фигурата, от която и в общината, и в партията се страхуваха. Не беше изкусен нито в интервютата, нито в маневрите на политиката. Днес, в интерес на истината, Цветанов е безупречен във всичко това - умее да говори точно, а също духовито, умее и да увлича хората (не само съпартийците). И то вече не от страхопочитание, макар че изпитват към него втората част на това словосъчетание, а чрез емоция и обаяние" .
Което ни отвежда до друг априлски гений - от някой си Анастас Стоянов:
„Навярно ще разказват
тепърва
за човека от снимките
на страница първа;
за човека, обречен
да бъде напред,
който в залата
сяда на първия ред,
първият, на който
подават цвете,
който пръв прави
копката на завода
и когото по селата
и градовете
с хляб и сол посреща народа"
И също както "Другарят Тодор Живков е човек, който излъчва вдъхновение - "той има способността да вниква в същността на нещата, независимо от това колко бляскава или непроницаема е същността им", така и Цветанов „не се отпуска".
"10 категорични победи на ГЕРБ не го успокояват, а точно обратното - те го вдъхновяват за нови битки. Обикаля, преговаря, среща се с хора по улици и по зали. И като че ли никога не се уморява. На всичкото отгоре при всяка възможност пробягва сутрин по 10 километра".
Ако всичко това ви се е вижда забавно и смешно - не е.
Подобни материали заливат българската преса, както и повечето телевизии. Интелигентните хора може и да се отвращават от тях, но публиката явно ги харесва. Между другото, позволих си да поправя правописните грешки на авторката, която пък във Facebook нарече хората, които се смееха на произведението й..."фашисти".
