Няма начин да разберете новата история на България, без да познавате един от нейните най-парливи и деликатни проблеми - музикалното оформление на предизборните концерти.
Горан Брегович или Джон Лоутън, Николина Чакардъкова или Валя Балканска, Силвия Кацарова или Веселин Маринов, Орлин Горанов или Орхан Мурад, Поли Генова или Криско, "Акага" или Берковската духова музика - поне веднъж всеки талант на поп-рок-фолк-рап-джаз-естрадата се е озовавал на сцена под звездите с романтичния надпис "Купуването и продаването на гласове е престъпление" зад гърба на оркестъра.
Не един и двама позацапани партийни лидери са прималявали от гордост, когато от тонколоната на площада се чуе: "Да вярвам в думи, не, не искам, за мене ти си ручей бистър". Не един и двама симпатизанти са осъзнавали своя патриотичен дълг за гласоподаване, докато пляскат на "Аз знам, Българийо, аз знам, че друга няма като теб".
Но и Господ знае колко момини сълзи са прокапали, колко юнашки сърца са се късали, колко жлъчни клетви са проклети и колко куфари са стегнати в готовност за незабавна емиграция - само защото любимите музиканти на цяло поколение са приемали да подгряват публиката на вражеската партия.
Този път вълната на възмущение заля до плешките Ицо Хазарта, при това броени дни след обнародването на най-новия му бунт срещу нещата от живота - парчето "Имам човек".
Не съвсем неочаквано, поради високия зрителски интерес Хазарта се оказва поканен на партийно мероприятие в Самоков, за да развлича местната общественост в компанията на дует "Пирин", младата поп-фолк надежда Ashley и министъра на туризма Николина Ангелкова. По-неочакваното е, че човекът действително е приел. А казват, че е по-добре да си сам, отколкото зле придружен.
Само можем да си представим каменните физиономии на кандидатите за власт при рефрена "Дай ми един от ония партийни куфари, да купя на пет п***и мини купъри". Изпитът по автоирония щеше да е безценен.
Така или иначе, чувството за хумор отдавна е изчерпано от социалните мрежи, особено в последния ден на предизборната кампания.
"Браво, господине", "Интегритетът вече е изключителна рядкост", "Намериха му цената", "Човек трябва да внимава какво прави с властта, която му дава славата, вече не сме на 15 г." - това бяха сред относително по-любезните прояви на градивна критика (или закъсняло осъзнаване на разликата между комерс и ценности).
Самият Хазарт се принуди да влезе в обяснителен режим за причините да се съгласи на самоковската оферта.
"Миналата седмица от една рекламна агенция се обадиха с предложение - казаха ми така: „Направихме проучване между младите хора в Самоков с цел да разберем кой изпълнител биха искали да видят на живо на 24 октомври. Отговорът на повечето от тях беше - Ицо Хазарта. Съгласен ли си да изпееш няколко песни на площада?" Отвърнах: „Да, но при условие че няма да агитирам за никого и няма да бъда спряган като симпатизант на каквато и да е политическа идея." Съгласиха се, отидох, пях, благодарих на хората и си тръгнах. Като изпълнител, за мен такъв концерт е единствената възможност да отида да пея в подобно малко и бедно градче. Вероятно следващото запитване оттам ще дойде след още десет години", пише той в профила си във Facebook.
Той посочва, се е въздържал да коментира "нестихващата глупост на онези, които имат политическата ми подкрепа" (да послужи там където трябва, б.р.).
"Смятам обаче, че отношението на читави хора като вас към ваш съмишленик като мен е една от причините за резултата, на който ще имаме възможността да се порадваме в неделя вечер. Бих искал да поднеса моите извинения към всеки, почувствал се разочарован от моето решение да пея в един-единствен концерт, па макар и без да правя каквато и да е агитация на него", завършва той.
Нямаше да поканят Хазарта, ако не му се кефехме толко, нехипстъре.
— Мехбиотик (@metabowl) October 26, 2019
На практика, това изобщо не е първата (и вероятно няма да е последната) проява на Ицо Хазарта - соло или като част от "Ъпсурт" - в събития, организирани от политически партии.
Напротив, популярността на музиката му и разпознаваемите му антисистемни лирики са били причината да бъде канен на предизборни митинги още от 2001 г. насам.
Досега все пак никога не се е налагало да се разграничава от каузите на "онзи, който плаща музиката". Но и би било наивна глупост да се смята, че всеки, който знае наизуст текстовете от "Боздуган" до "Неправилен рап", пуска бюлетина за една-единствена партия.
В свои по-ранни интервюта самият той си признава, че този вид масовки са проблематични - не за друго, а защото публиката привиква да слуша музика "безплатно за сеир", а "изпълнителите ни се чудят защо в клуба на участието им са дошли 6 човека".
"За слава не ми се занимава". А по избори - ден година храни.
Пожелахте да чуете, че живеете в държавата на жълтите зъбки и нервите лабави? Заповядайте, но първо си платете входа. Или както отбелязва Ерол Ибрахимов (Wickeda) в Twitter:
Споко Господине.
— Erol (@erol_ibrahimov) October 26, 2019
Тридневно чудо - ще пошумиш и ще отминеш 😀
