Професоре, професоре,... ех, професоре. Гледах ти резила, професоре. Но не се смях като другите, професоре, тъжно ми стана. Защото знам, професоре, че алкохолизмът не е причина, а следствие. Давиш гузна съвест, професоре, и поливаш заупокойно мъжкото в теб.
Не така ги виждаше нещата преди време, нали, професоре? Обещаха ти постове и власт, а ти дадоха само фасада. И вместо власт, робство ти сервираха. Да казваш каквото ти кажат, да пишеш каквото ти наредят. Да тровиш народа с лъжи и да го разединяваш.
И то кой, разни голобради псевдоинтелигентчета, ограничени мозъци, докопали се и заграбили властта, такива дето не диплома, а до университета не би ги допуснал... ако имаше власт за това. Мъчи те това, професоре, съня ти пъди нощем и очите свежда денем, да не можеш човек в очите да погледнеш.
Жалееш изгубени идеали и излъгани илюзии, тях давиш в чашката. Вярваше в партията и социалистическия идеал, а се оказа, че зад нея стоят най-върлите капиталисти, а него, идеала, го използват най-продажните блюдолизци, за да държат в заблуждение народа, докато трупат милиончетата си. И ти си им слуга, професоре. По-долен от тях те направиха. По-нисък от онова, което най-много презираше.
Лошо, професоре, и изход не виждаш. Щото съвестта си няма как да я удавиш, загине ли тя, умираш и ти. Щото съвестта върви, професоре, ръка за ръка със себеуважението. Сам себе си се мъчиш да удавиш, защото се презираш. А съвестта крещи от килията и мъжкото не ще да умира, колкото и да ги поливаш.
Любопитно ми е, професоре, останало ли е поне малко мъжко в теб? Да излезеш на всеослушание, да удариш по масата и да си кажеш кой, как и защо сложи окови на душата ти. Да ги разобличиш публично, да удариш поне веднъж с юмрук по надменната им фасада, дето всеки ден залива народа с лъжи и празни обещания? Да бъдеш мъж, професоре, поне веднъж в тоя скапан живот, можеш ли?
Не искам да те подвеждам, професоре, няма да те лъжа. Ще загубиш поста и фасадата, ще загубиш и онези, дето само ти се правят на приятели, но на практика ти се умилкват, та да намажат и те от ореола на титлата ти, но ще спечелиш свободата си, онази свобода, дето ни прави мъже, професоре, като вълка от баснята, дето овреме видял протрития от каишката врат на кучето и му теглил една майна. Предпочел да бъде гладен вълк, вместо сит помияр.
Ще спечелиш себеуважението си, професоре, да можеш да ходиш по улиците с гордо вдигната глава. Ще паднеш и ще видиш, че онези долу са повече хора от онези горе, щото този долу, комшията който те гледа навъсено и ти завижда сега, но не го крие, не е лицемер като онези горе, каквото му е на душата, това му е на лицето, но проявиш ли се като мъж, той първи ще дойде да стисне ръката ти, защото и той е мъж, а мъжете и да се мразят, поне се уважават. Щото омразата е нищо пред презрението към меките китки, дето задника си продават за някое постче или титла.
Останало ли е нещо мъжко в теб, професоре?
Аз мисля по същия начин. Благодаря ти за статията . Мислех , че съм като изчезналите динозаври, а се оказа , че имало и други от моя вид.
Много добър текст.
Много точно казано (публикацията на Rowan имам предвид). За съжаление, тези, които ще го прочетат, са твърде малко. Несравнимо повече са ония, които са гледали професора как се прави на жертва по телевизията. И са му повярвали – включително и на всичките други глупости, които изприказва.
Добра работа!Браво на автора!
Не съм гледала интервюто с професора, сигурна съм, че доволно се е самоизложил. Тук обаче искам да обърна внимание към студентите заснели и показали пред цяла България този човек в едно болестно състояние. Защото нека си го кажем пиянството си е болест. Дали ако този човек беше пил едни 20-30гр само за наздраве ефектът от филмчето щеше да е същият? Категорично не, но пак щеше да е нарушил правилата и пак санкциите които трябва да понесе трябваше да са същите. Само че никой нямаше да разбере за това, нямаше да има медиен шум, скандал, кикот и всеобщо осъждение. И т.к. говорим за морал: морално е когато видиш, че някой бърка да отидеш и лично да го поправиш. Ако той не си вземе бележка и продължи да отидеш с някой (в случая може би декан) и да му направите забележка. Ако пак продължи, чак тогава да бъде изложен публично. В случая студентите не са търсили моралната страна, а една чиста сензация. На мен това ми прави лошо впечатление. Когато се говори за морално действие, няма никакво значение дали субектът на това действие е лош, добър, номенклатурчик, противник или враг.
Хахахаха Абе, Мима, според теб колко време е нужно на един професор да се натряска, та да има време да отидат да предупредят декана, да му направят забележка..... може би трябва и официално писмо да му напишат? Ше се гръмна просто, абе вие на кой свят живеете? Публичните личности са постоянно на показ и трябва сами да внимават какви ги вършат за да не се излагат. В СУ има стотици професори, но точно този се рее всеки ден по телевизиите и точно този дава акъл по всичко в обществото. Е точно той не трябва да дава поводи да го хванат така! Чат ли си? Ако анонимен професор от съседната катедра се натряска и го пуснат на клипче никой нямаше и да обърне внимание, нито да казва че му бъркат в личното пространство. Ебаси изкривената представа за лично пространство имате
Абсолютно прав си. Това не е единстеният преподавател в СУ, който се напива на работното си място. Такива с лопата да ринеш. Но начинът, по който са действали студентите ги принизява до неговото ниво. Стойностен човек не би постъпил така. Всеки сам си вади изводите, а моят е че това е срам за преподавателя, срам и за въпросните студенти.
Силен текст. Но, да си зададем въпроса: само професора ли "кляка" пред вишестоящите за пари и облаги? Не е ли навсякъде това? Но, казвате професорът трябва да е за пример на студентите, младото поколение. А всички ние трябва да сме пример на децата си. Защо се очудвате, че в едно общество като нашето професорите пият в университета?! Че то и други пият на работното място. А ако не там, то на други места ЗА ДА ЗАБРАВЯТ поне за малко това, че нямат избор и трябва да се разделят с "мъжествеността" си, защото в къщи ги чака семейството, което трябва да хранят. "Не гледай сламката в чуждото око, а виж гредата в своето". И "който е безгрешен да хвърли камък по нея". Тези библейски текстове казват, че не може да ги съдим ние, които сме като тях. Никой не е "мъж", такива отдавна няма...
"Никой не е "мъж", такива отдавна няма..." - Айде, па се почна с генерализациите... Нормално кат себе си не знаеш коя си, другите да ти се виждат криви за всичко...
О, аз добре си се знам , ама ти не ме знаеш коя съм и защо съм избрала този пр=севдоним. Други тук знаят. Е, подразни ли се от това, което казах? Явно, не си го разбрал.
Какво да ти отговоря... Космополитната ти душа ме остави без думи...