"Мене ме нема в целата схема", пееше поетът, преди десните да му се разсърдят, че сам си изкарва парите (what's up with that?). И все пак лирическият герой не е прав – всички сме в схемата, макар по-често като потърпевши. Целогодишно ни точат без свян и мяра - като пернишки язовир. Понякога пряко, понякога косвено, но никога – приятно.
Тече и новинарският поток, а именно от него разбираме кой кога е бил източен, как, откъде и по колко пъти. Като новината за психатърката от Пловдив, която лепвала фалшиви диагнози на хора, които никога не е виждала, за да точи НЗОК. А парите в НЗОК идват откъде? Точно така, от бюджета, който ние пълним.
Лекарката изкарвала нищо неподозиращите "пациенти" шизофреници, прибирала хапчетата, отпуснати безплатно от касата, и ги продавала на черно за печалба. Поне така твърдят от прокуратурата.
Това вече е ново – хем те точат, хем психично болен те изкарват.
Поне точенето тук не е пряко, а косвено. А как ли се чувстват онези клиенти, които - пак според прокуратурата - групово са олекнали с около един милион лева, след като банкова служителка във Варна е отвинтила кранчето на техните средстава, пренасочвайки ги към своите джобове? Как ли? На сухо. И без сухо.
Homo homini lupus est!*
От Плавт до наши дни нищо не се е променило особено. Само вълчите постъпки са станали значително повече и значително по-нагли, а на места виенето срещу луната с пълни джобове е едва ли не народна традиция. Че и национална.
Не беше нужно повече от едно "местните данъци в България са изключително ниски", казано от достатъчно високо, за да се заговори в редица общини за увеличение на местните данъци и такси. Ама трябваше ли така скоро след изборите? Трябваше, трябваше – бюджети трябва да се гласуват за догодина, няма време за отлагане.
И при ходенето на избори като при секса – изглегнеш ли се (да речем в изборния ден), нараства шансът след това да го отнесеш. Източване ще има, но няма да е хубаво.
Дори да не става дума за пари, пак ще се намери какво да ни източат. Като личните данни например. При това не откъде да е, ами пак ги взимат от "сигурните" ръце на държавата. За подобни неща като ЕГН-та и номера на лични карти бели автобуси за защита няма – там се разчита на "ограда от камъни", че е по-евтино. А после разноцветни хакери с лекота я прескачат и точат ли и те, точат ли.
А ако нищо не остане, накрая и язовирът може да бъде източен, че да пресъхне не само джобът, не само личната карта, но и чешмата. Питайте перничани. Една студена вода да ти остане, и нея да не можеш да изпиеш...
Днес в Града на миньорите, след година-две – и в други населени места. Толкова говорихме за климатични промени, че дадохме добро оправдание за всеки следващ случай на воден режим и вода, "загубила" се по трасето.
Накрая и ние точим, ама лиги, вперили поглед на Запад, че понякога и към по-хубавите места на Изток. С идеята, че там се живее по-добре, по-спокойно и по-сигурно. И най-вече - с по-малко точене.
---
* "Човек за човека е вълк" (лат.)
