Днес избраният коментар е на наша читателка от форума, коментирала статията Деца на конци във връзка с проекта за Закона за детето.
Колкото и да е възпитателен боят в нашите очи, децата помнят само, че са ударени и ядосаното ви лице, рядко си правят правилни изводи. Бием от безсилие, ако обмислим как да въздействаме по друг начин успехът е по-голям, аз съм се убедила, особено за 5-6 годишни и нагоре. Боят ги учи да крият, лъжат и преиначават, за да не бъдат ударени, това за никого не е полезно. Целият стрес от очакване на скандала и боя, и мисълта как да се избегне, убива неврони в главите им. Аз предпочитам да е спокоен, че може да ми каже и да намерим изход от проблема, вместо да крие и трепери. Много е обидно и ужасно да се страхуват от вас!
"да крият, лъжат и преиначават, за да не бъдат ударени" ЗА съжаление, точно това което е нужно за да оцелееш в България...
така е, но не само боят, скандалите, крещенето, унижаването пред приятели и т.н. - също. дори второто е по-лошо.
Битието определя съзнанието - колкото си по-бит - толкова си по-съзнателен!
Напълно съм съгласна!
"Но на три годинки, когато му казваш да не стои бос на студения гранитогрес, обуеш го, той се събуе, преместиш го, той пак се премести, опиташ всякакви методи да го изманипулираш или да му привлечеш вниманието... но той го прави на инат и защото точно тази игра му е интересна - да прави забраненото - какво точно предлагаш тогава? След десет минути няма да му е интересно, но след десет минути може и да е болен. " Аз пък питам- като ги зашлешиш, престава ли да стои бос на гранитогреса!???
От безсилие можеш да биеш, но не можеш да ееш!
Аз от безсилие не бия, само пия...
Нещо този коментар ми "дрънка". Безсилието да обясниш на детето си защо го биеш е едно, а боят от безсилие друго. И според мен въпросът е именно в това, да напляскаме с възпитателна цел детето си 2-3 пъти през периода 2,5 - 5 години, за да не се стига до необходимост да го бием след 5-тата, 6-тата година. Аз лично мога да кажа, че повечето от познатите ми, си спомнят за някой и друг шамар или пердах в детството си и към момента, вече като родители, са благодарни за него. От друга страна, човек който не е изял и един шамар през живота си, едва ли можа да каже, че е живял ;)
Slамка, не мисля че го пляскаш самоцелно, просто не ми се вярваше, че метода работи. Поне както си го описал. Не знам това с шамарите много ми мяза на ала Павлов метод! Някои могат да кажат, че малките деца са като животинчета, но мен все ме гложди че не е точно така...