С цялата си наглост твърдя, че съм десен. Това е пространството, което смятам, че води към по-добро и че е правилно, right. И това, уверявам ви, не е леко.
Десният днес е парцал, на който всичко грамотно си точи публицистиката. В зависимост от вкуса и образованието на пишещия той бива изкарван от побеснял либертарианец до войнствен анархист, обиняван за всички грехове от Първородния та до финансовата криза. И това е откакто тези пространства са се разделили.
Постепенно самите десни свикнахме с тези етикети, щедро лепени по нас. И си живеем с тях, дори пишем с тях. Ние, гении, таланти, протестанти, оратори, агитатори, фабриканти, въздухоплаватели, педанти, писатели, генерали, съдържатели на локали, музиканти и черносотници (ах, колко е точен Гео Милев!). И се чувстваме, моля ви се, виновни!
Лирическото отклонение, допуснато в една нашумяла статия бавно и славно еволюира. За да осъмнем утре експоататори, капиталисти, империалисти, фашисти, реакционисти, врагове на народа, нашия, съветския.
Нищо, ние търпим. Ще понесем и това, и с това ще заживеем. Против нас ще прииждат червените ескадрони с развети знамена и наточени пера, обвиняващи сития без сами да са гладни и хулещи умния без сами да са прости. Не аз ги разделих, другари и другарки, а вие.
Вие, които винаги сте действали така, които си харесвате кестени, а изборът на маша за вас е детска игра. За вас е това "комунисти", против което съм днес. Не, не ме е срам. И не съм "против системата", "против мафията" и пр. Именно и само против вас. Защото вие окупирахте благото на хората и го одържавихте. Пропиляхте нашите баби, дядовци, бащи, майки. Окупирахте таланта на Ботев, Смирненски, Вапцаров и го приватизирахте. Хиляди, милиони излъгахте. От тях някои избихте, други интернирахте.
Трябва да търся враг? Соча го и това сте вие. Извинявам се на всички, които ще ми се обидят. Щом са го направили, значи имат чувства. А щом имат чувства, значи това не се отнася за тях. Посвещавам частица от времето си на онези, у които чувството е удавено в лой, мисълта - в пари, съвестта - в изгода.
И на които това няма да направи впечатление. Но не мога да мълча. Защото вие на това се опирате, на мълчанието. Цензурирахте тихо, за да не извика никой и убивахте нощем, за да не чуе никой.
И днес пак така, тихо, леко, подмолно насочвате протеста, както и накъдето ви трябва и може. С едното условие далеч от вас - към мафията, към системата. Но в своето късогледство не виждате.
Защото да бяхте по-умни, щяхте да видите себе си в тях. И да се побоите, да излукавствате, както в славните си времена. Вие станахте мафията и вие станахте системата.
И затова ви наричам честно. За да няма неразбрали и няма заблудени, аз съм срещу вас - БКП, подръка с ДС, днес санирана и гримирана, но разплодена и еднаква, както винаги.
И не, не се смятам за виновен, ограничен и провокатор. Все пак искам само едно - да назовете на хората истинското си име. За да го изпишем спокойно на вашия гроб.