Работиш през лятото, а не ти се ще? Може би някои от следните мисли се прокрадват през съзнанието ти точно в този момент:
Да, не мислиш нищо. Празно е. Хората без работа дават пари, за да посещават курсове по медитация и специални семинари за откъсване от оковите на мисълта, а други като теб просто бачкат по осем часа на ден, докато не получат бяло петно в мозъка. Напълно безплатно. Какво спокойствие, каква тишина.
Toва, разбира се, продължава докато някой не ти каже да "провериш само дали всичко е ок с еди кое си" 5 минути преди края на работното ти време с ясното съзнание, че въпросната "проверка" отнеме поне половин час.
"Умирам"
Съвсем логично е след гореописания момент на ментален покой, последван от свръхактивност, да сметнеш, че всъщност това е Краят. Само болката ниско в кръста ти напомня, че още си жив, както би се пяло в някоя естрадна песен, ако в естрадата пееха за части на тялото, а не само за очи и души...
После в главата ти започват да се въртят различни картини. Чудиш се какво ли би се случило, ако рязко станеш и започнеш да пееш "Зайченцето бяло" на висок глас. Просто ей така. След което параноясваш, че най-вероятно не си добре и имаш нужда от помощ.
Сещаш се за един недопит абсент вкъщи. Звъниш на приятел.
"Салата или пица?"
В края на работния ден, особено в жегата, човек се намира някъде на дъното на ценностната си система. Да, навярно един от 10 ще си каже "Ще отида на театър" или "Слуша ми се калсическа музика с чаша розе на балкона". Но повечето от нас просто искат да се наплюскат. С пица и мазно, не със салата.
Тъкмо визуализираш в детайл разтопения кашкавал и как го поглъщаш, докато се въргаляш безпомощно на дивана, когато весели и бодри колежки си тръгват с десет минути по-рано, защото са на пилатес в съседната сграда. Мразиш ги.
"Ееее, прекалихте с тия плажни снимки"
В много офиси хората нямат право да си гледат фейсбуците в работно време, защото това разсейва и намалява трудоспособността. Мнозина са в тежка депресия от този факт или просто избират да са безработни.
И все пак в края на работния ден винаги можеш да хвърлиш едно око към телефона си само за да видиш как приятели пият менти на плажа, докато ти се чудиш твоите крака ли миришат, или това е от чипса на колегата.
"Къде съм?"
И още екзистенциални въпроси от типа на: "Има ли Бог?", "Какъв е смисълът на живота?", "Защо хората, а не делфините управляват света?", "Кой съм аз?", "Но как така от 2 часа е 6 без 10?"...
В такива случаи винаги можеш да посегнеш към онова шкафче. Да, точно онова, с останалото пиене от коледното парти и да си налееш 20 грама за отскок. Само внимавай да не е през балкона на офиса.
Все пак скоро приключвате работа, никой не е длъжен да се занимава с теб. Хората нямат сили да гледат, камо ли да звънят на 112...
