Те са: малобройни / хаотични / неепични / утопични / комични / гневни / сприхави / кресливи / вулгарни / саркастични / въобразени / еклектични / спектакуларни / метафизични. Журналисти / рекламисти / дизайнери / артисти / поети / режисьори / музиканти / фабриканти / ИТ специалисти / продавачи / инженери / лекари / юристи. Метъли / пънкари / нюуейвъри / хипари / демократи / атеисти / либерали / социалисти / зелени / сини / анархисти. Пеят / снобеят / туитват / дансеят / лайкват / игнорват / псуват / пиарстват / хейтват / пиянстват / оскърбяват / събличат / обичат / рулират. И т. н., и т. н.
Няколко (десетки) хиляди в двумилионен град, които се опияняват от собственото си постоянство. Не са чак толкова малко, че всички да се познават, но не са и много повече, нали.
Отиват на жълтите павета (и) на разходка, да се срещнат с приятели, да си изведат кучето, да повикат за здраве, да изгорят няколко калории, да покажат новите си дрехи, красивите тела, шарените чадъри и коси, татусите на не много прилични места. И т. н., и т. н.
Може би се вълнуват повече от лайфстайл, отколкото от култура, повече от смартфони, отколкото от книги, повече от партита, отколкото от поезия. Може би голяма част от тях допреди няколко седмици изобщо не са знаели какви са Пеевски и Цветан Василев, може би не са гласували на избори, защото са имали нещо по-забавно за вършене. И т. н., и т. н.
Протестиращите са точно такива и съвсем не са такива, но това в случая няма значение. Има значение, че освен всичко протестиращите водят двубой, в който продължават да виждат смисъл и надежда. Двубоят им се води с жар от дълги дни.
Протестиращите са важни не (само) заради това, което са, но и заради това, което НЕ са.
Протестиращите не са подлеци; не са мижитурки; не са безгръбначни; не се възбуждат от властта; не са всеки ден на амфети; не мълчат, когато са обидени на народа си; не губят мярката си за приличие; не продават достойнството си; не са готови да жертват своята свобода, нито свободата на словото; не дават на други да им пишат лозунгите и песните; не скандират от чуждо име; не са дудуци; не са капути; не са доносници; не са циници; не са много самовлюбени. Понякога дори са самоиронични.
Има значение, че тези хора не само протестират, а че изобщо съществуват тук, сега... Навред?
