Аз също ще си тръгна.
Звучи заплаха естествено само за кротката ми бабинка, шепа познати,
и Вальо от ресторантчето до нас, който безвъзвратно ще изгуби компанията за чаша вино.
Ще си тръгна, за да не осъмна на 40 като майка ми.
С продънени торбички под очите от ранното ставане и остатък от дни, които ще минат пълни с проблеми и сложни ребуси от финансови сметки в Т-маркет.
Ще си тръгна, заради цялата отчаяност в трамвая, която убива вкуса ми на юли още от 7 сутринта.
Ще си тръгна, заради цялата абсурдност, която сервират новините в сутрешния блок, на обяд и вечер на порции от наглост,
свършени факти и жестоко, убийствено бездушие към хората.
Ще си тръгна, заради майката, бащата и сестрата на Съни, която я няма, защото у нас таксиметровите шофьори карат пияни,
а после казват "съжалявам".
Ще си тръгна, за да не бъда утре аз тази майка или тази сестра.
Ще си тръгна, заради ироничното безочие, с което един профан говори от трибуната на "Позитано",
облечен в тънка усмивка и силата на една власт.
Ще си тръгна, заради непромокаемото дебелокожие, с което едно мамино синче се опита
да се кълне от висотата на най-върховната институция в страната, за шеф на едни служби.
Ще си тръгна, заради всички чалга-фейсбук статуси, с които бивши и настоящи проститутки, певици, манекенки, моделки
тинтири-минтири, деца и прочие, заявяват своите скъпи чанти, скъпи очила, скъпи екскурзии, скъпи връзки, гаджета емемейци, поршета, кайени,
и прочие.
Ще си тръгна, заради голата Х, не й помня името, която успяла да се съблече във варненска дискотека, а
едни евтини типчета от мъжки пол я заливат с водка и бира.
Ще си тръгна, защото не искам утре дъщеря ми да бъде нея.
Ще си тръгна, заради страха, който предвещава всяко едно мое събуждане.
Това не прави, това не казвай, няма смисъл от онова.
Ще си тръгна, заради думите -морал-, -утре-.
Ще си тръгна, заради Емануела, която е бебе, оставено бебе, дано вече да има родители,
заради всичките деца без родители, които остават вдън-затънтената ниша на социалната изолация,
заради колапса на всякакъв вид социални грижи, институции и хора.
Ще си тръгна, заради равнодушието, с което подминаха нас, младите хора в България.
Ще си тръгна, заради празнословието, с което се опитват да ни убедят, че нещо ще се свърши някога -
в следващия програмен период, в следващата финансова рамка, след изборите, от утре, след вчера.
Ще си тръгна, заради свършения факт, свършения живот, пенсията от 120 лева, която
взимаше дядо ми приживе, за да може да си купи въглищата за зимата, които едвам мъкнеше от мазето с изкуствената си тазобедрена става.
Ще си тръгна, защото искам друг морал и други съседи,
а всичко тук до болка ме отвращава. А понякога пиша поезия.
Май не съм чел много вниматлено, но не разбрах като си тръгнеш къде ще отидеш? Ако няма къде, ела у нас
Съжалявам, че вашите не са те научили на нещо повече от просто да се фръцнеш и да си тръгнеш ... една народна мърдост гласи, че отвъд оградата тревата на съседа изглежда по-зелена. btw, не казваш нищо за баща си.
Приятно пътуване. Само не забравяй (като повечето тръгващи), че ако се спасяваш от проблемите само с бягство от тях, няма да имаш дом никъде. Така че не, не се заяждам - напълно сериозно, хев ъ найс лайф.
Ash Rain, мазоли нямам от ходене по протестите, но ходя почти всяка вечер. И не съм "корав батка", но се боря всичко от написаното горе да се промени. Текстът е много силен, само истини има в него - това е факт. Проблемът, обаче, на всички, които не са съгласни с него (включвам и себе си) е, че колкото повече хора с такава нагласа има - толкова по зле за самите тях и за всички останали. Като си тръгне девойчето какво ще стане? Сигурно ще си оправи живота някъде другаде, да. Само че, ще е девойчето, което не е останало и не е променило нищо, а е избягало. Не я съдя като човек - не я познавам. Но аз лично няма да намеря този покой, който се търси в "чужбината" знаейки, че просто съм избягал. Как ще си гледам децата после? Ще им давам и на тях съвети как да си "решават" проблемите като бягат? Да, много идеалистично звучи всичко това за борбата, само че това ни е единствения избор, ако искаме да сме стойностни хора с достойнство...
@Вълчев #9, преди няколко дни тук имаше една тема за казармата. Постинга ти по-долу ми дава чудесната възможност да споделя на какво основно учи казармата: да не се предаваш и в никакъв случай да не си тръгваш. За това съм се клел и хиляди като мен и вярвай ми, това е сериозно нещо. Нищо че тогава още републиката още беше народна. Не че ги няма фактите от статията, но те стават проблем, когато успеят да ни обърнат в бягство. Тези които обръщат гръб и бягат - падат първи, ако баща ти не те е научил на тази проста истина, да го знаеш от мен.
Експлорър, не е истина какви глупости говориш! Първо, казармата не учеше на нищо. Това беше една напълно излишна институция, която крадеше 2 години от живота ни с една - единствена цел, а именно да ни смачка като характери и да ни направи безропотни поданици. Второ, всеки има право да си тръгне от място, където не се чувства добре и не си ти този, който ще го обвинява, че видиш ли, не оставал да се бори. Или пък просто се опитваш да задържиш тук овцете, за да има мат`рял, който да бачка и да гласува, давайки власт на престъпниците?
Бреееей, големи борци, голямо чудо тука. И каква точно ви е борбата като оставате? Пиене на кафе и бира по улиците? Ега ти и лицемерите. В България остават само тези, които са се уредили да лапат без да дават нищо. Тези, които нищо не могат. Тези, които се страхуват от някаква промяна или пък вече им е късно за такава. Борци тук няма, смешници!
Бойче, ама ти описваш тукашното положение, само без минимум 10 часовия работен ден. А, да, да уточним, че тука ако плащаш квартира, за дрешки няма да има.
Уффффффф! Абе, не разбрахте ли, че всеки е свободен да живее и работи КЪДЕТО си поиска и КЪДЕТО може и това си е само НЕГОВА/НЕЙНА работа/избор и т.н.т.! За какво навирате на всички ВАШИЯ избор за правилен!??? Това НЕ Е ВАШИЯ живот, а НЕГОВИЯ/НЕЙНИЯ! И вашето одобрение или заклеймяване е НЕРЕЛЕВАНТНО!!!
Хеле пък личните нападки, простотии и цинизми- ИРЕЛЕВАНТНИ на квадрат! Или релевантни само да покажат "културата" на бълващият ги....
"По принцип всеки има право да отиде където си поиска, ако му е тъпо там където е.Само че има една подробност-от депресията не можеш да избягаш.то си е сериозно заболяване, и трябва сериозно лечение.С местене не се лекува. " Бойчо, прав си. Но аз не намирам текста за индикация на депресия. Та авторката казва само очевидните грозни истини. Това, че ги изтъква като причина да "си тръгне" звучи не като депресия (тогава нямаше да вижда никакъв изход), а като безсилие. Така ми звучи на мен. А целия текст звучи много, много тъжно. Аз лично съм имала съвършенно различни причини да се озова в чужбина (абсолютно независими от икономика и политика) преди години, но фактът, че в днешно време такива причини все повече обезверяват хората е мнооооооого много тъжен. Като се замисли човек- май наистина е причина да се изпадне в депресия...
Мануела, много си интересна, няма що. За богатвстото на формите в езиците да си чувала?? Ми както гледам- не. Пробвай се да блеснеш с нещо друго.
Е, хайде от мене да мине- безплатен урок за Мануела (следващия път си купи тълковен и/или синонимен речник): http://rechnik.info/%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BD
Къде ще СИ тръгнеш? Говориш така, все едно имаш нейде в чужбина твое запазено място... Не разбираме - къде Си била, че след това си дошла тук, в омразната българска действителност и сега пак ще Си се върнеш там... Можеш да тръгнеш, но не и да СИ тръгнеш... Наивно и самоуверено звучи тая частица ,,СИ'' - още малко и ще ни сплашиш нас, другите, дето няма къде да Си тръгнем...
Ееееех, хора, ако не сте прочели, прочетете "Как исках да се върна в България, но ми попречиха" в същия този сайт. Ами ще СИ тръгне най-вероятно, някъде, където е по-добре. Ако не сте спали и сте пропуснали да погледнете календара: от 2014-та, (а за кадърните и доста по-рано)- всеки българин може да работи, където си иска в Европа. Никой никъде не го чака и не му пази место и не са някой "по-равни от другите"- просто си намира работа. КЪДЕТО и да е в Европа. Както е навсякъде по света. НАВСЯКЪДЕ.