Здравейте, приятели. Благодаря, че купувате книгата ми - казахте... и го направихте. В тази връзка ви обещавам, че до 2030-та година, в рамките на 5475 дни, ще разбера жените и ще ви запозная с научните си резултати.
Стартирам от нулата - нищо не им разбирам на женските хора. Те обожават думата "оправдание." Вчера любимата ме пита кога съм щял да й сменя гумите на колата - идвало било зима. Казвам: "Добре, утре ще го направя", а тя отвръща, че и е писнало от моите оправдания?!
На другия ден запазвам час в сервиза на един мой човек. Сутринта товаря зимните гуми от мазето в нейната кола, а на обяд я чакам на уреченото място. Не идва - много се изнервям. Звъни - "Ела. Тук не се държат добре с мен."
Отишла е в друг сервиз и естествено е предредила останалите клиенти - тя е независима. Тръгвам. Бясно се разминаваме на входа. Гледам как монтьорите се кръстят след нея, един е вдигнал Библията над главата си, а друг търчи в посока на църквата - явно отива да дири поп.
След работа я чакам вкъщи. Лоча бира и се чудя каква добрина да й сторя. Ще изпера - аз съм отмяна. Я!Любимата й блузка - сигурно е за пране. Натъпквам дрехите. О, забравих си чорапите. Те са заключени на терасата като куче. Слагам и тях, въпреки усилието да не повърна. Ще хвърля вътре и половин лимон - чувал съм, че е полезно. Защо пък да не сложа и малко картофи? Те са добри същества, сигурно ще помогнат.
Аз съм технически грамотен човек, но упътванията за перални са писани от жени за жени - нищо не вдявам. Прахът го няма - момичетата мислят, че подреждат нещата, но всъщност подсъзнателно ги крият от нас. Сипвам препарат за джамове - същото е. Затварям очи и избирам програма. След половин час всичко е готово. Отварям вратичката, тъкмо когато годеницата ми влиза. Гледа ме, все едно съм душевно болен.
Вадя прането, което вони на разложена плът с леки нотки на стара риба. Май трябваше да накисна предварително тия смърдели чорапи. Обирам картофите от барабана, а очите на Нора се разширяват, като стомашен абцес. Отронва само едно: "Идиот"(майка каза, че не съм).
Питам я иска ли секс. Стана й лошо. Къпе се, готви набързо, тръшва ми чинията и отива с книга в спалнята. Тук един мъж трябва да прцени дали го е грижа за половинката му. Аз обичам моята. Трябва да измисля нещо. Сипвам си ракия...
Еврика - ще ползвам котката Ивелина. Тя ме обича, каквато и злина да й направя. Не позволява на никого да я пипа - само аз мога. Фъщи и хъска, ако друг се опита да я докосне. Тя е лъв. Седи в Нора, но не дава да я пипа. Аз пък мога да правя каквото си поискам - мачкам я, хапя й дроба през мекото кожухче, симулирам, че свири на акордеон, като й чекна ръчичките - много е смешно.
Ивето търпи с поглед на бамя... прави го от любов. Инак, макар и старичка, е много бойна. Един път й занесох умряло врабче - няма добр'утро, добър ден... веднага му скочи. Никога не съм я хранил (освен с простотии от масата), викам й коза, оплесках я с манджа... но така и не ми се разсърди.
Взех я под мишница за подлата си цел. Имаме една детска електронна гайда, дето един приятел (олигофрен като мен) ми подари за рождения ден. Влизаме при кобрата. Чете и не ми обръща внимание. Нагласям пръстчетата на Ивето по пръчката на гайдата и я пускам, пеейки песента за Тодор Александров.
Нора сумти, но не издържа и прихва. "Ела да ме прегърнеш." Лягам. Рипа ми. "Може ли да не ти става, когато просто искам да ме гушнеш?" Осъзнах: "Норка, чумо извънпланетна, реално ли искаш да не се надървя при допира с теб?"
Извъртя се и ме погледна: "Не... изритай котката и угаси." Жените са неразгадаеми... единственото важно е да ти пука. Нямаше да са интересни, ако можехме да ги разберем, нямаше да се напъваме - щяхме да си гледаме мачовете и да си духаме на полувремето. Всъщност официално се отказвам да мисля, че мога да ви разбера някога. Благодаря, момичета.
*Tекстът е публикуван в личната страница на Никола Крумов във Facebook. Оригиналното заглавие е "Жените са".
