Докато четях статията ми изникнаха много въпроси в съзнанието. Едни от тях бяха свързани с това, коя е пък тази Елена Кодинова, която толкова много разбира?
Порових се малко из интернет пространството, за да се запозная набързо с дадената личност. Прочетох няколко нейни статии и още повече затвърдих мнението си за нея. Родена по 'онова време', преди 89-та (много ми се иска и аз да съм видяла какво е било тогава), с диплома (за която тя много се хвали в една публикации) по филология, и то диплома от ВТУ. Супер престижно, няма що. Работила на много места, помрънкала, че държавата не иска да я лекува. И сега почнала да мисли за решения на проблеми, които хич не ми се струват от нейната компетенция.
Интересно ми е Г-жа Кодинова кога е живяла в Студентски град и е направила такава дисекция на обществото там? Само с чул и разбрал от някого за нещо не става.
Аз лично съм далеч от мисълта, че мога да предложа компетентно предложение за решението на проблема относно СГ. На 22 г. съм, вече почти 3 г. се водя жител на "Син Сити". Уча Бизнес Администрация, 3 курс съм. Не се нашмърквам, не се напивам всеки ден по дискотеките. Не спя с нож под възглавницата, готова да нападна съквартирантките си. Ще излъжа, ако кажа обаче че никога не съм прекалявала (ако мога така да го нарека) със забавленията в СГ. Болно ми е, че няма откъде да си купя книга в Студентски. Съгласна съм, че има много нощни заведения там. Но не смятам, че в това се корени проблемът.
Когато отиваш в една съвсем нова общност, сред съвсем нови хора ти, не само че се опитваш да се впишеш сред тях, ти носиш своята идентичност там. Ти носиш това, което те изградило като човек последните 18(9) г. от твоя живот. Там откъдето идваме ние може да сме били велики, единствени и неповторими. Но в по-голяма общност ти виждаш, че вече не си неповторим.
И там идва тънкият момент дали ще можеш да се надградиш, да искаш да си по-умен, по-можещ, или ще почнеш да си избиваш комплексите, я с насилие, я с мрънкане и оплакване, че в университета не ни учат както трябва и т.н. Ти, ако сам нямаш възпитанието и мотивацията, да станеш една по-добра версия на себе си, нито забраната на дискотеките, нито 50-те библиотеки или целите дни прекарани в институцията университет ще ти помогнат.
В университета се поставят основите, там някой идва, дава ти насоки. Ти сам решаваш дали след това ще прочетеш книга, ще направиш по-задълбочено проучване по тематиката или пък ще излезеш да се направиш на "маймуна". Спор няма, че има много какво още да се иска от преподавателите във ВУЗ-овете. Но първо трябва да се промени мисленето на една цяла нация, не само на младото поколение. Защото аз и от предното не виждам някакви отличили се личности, постигнали нещо важно. Правителството виновно, преходът виновен, а къде е гражданското общество в цялата тази история? Г-жа авторката беше критикувала младите писатели, еми то и от по-старите няма нищо интересно. Значи има някъде проблем в цялата система.
Да речем, че се направят кампуси по различните специалности, които изучаваме в университета. Докато сме затворени в една среда, която е еднаква, ние кога ще разширим кръгозора си и кога ще обогатим общата си култура? Ние не сме коне с капаци, които да гледаме в едно направление само. Аз искам да си говоря и с художника, и с лекаря, и с футболиста. Аз съм дете на света, не искам да бъда затворена в моята клика, само с еднакви лица около мен.
По въпроса за лесното вземане на изпити, за подкупите и прочие. Че и преди е било същото, с няколко шишета ракия, някоя кутия бонбони пак се е зимало изпит (родителите ми са ми го казвали). И пак въпросът е до морал. Моралът на тия хора, които се опитват да направят човек от теб и те учат.
Не може да се изисква от ВУЗ-овете да заемат всяка минута от нашето време. Ние имаме и странични интереси. Аз за себе си мога да кажа, че доста добре ми уплътняват свободното време, имам си по всеки един предмет по няколко странични курсови работи, проекти, изследвания или както искате ги наречете. Но защо пък да няма клуб, в който аз да мога да отпусна, защо да няма кафенета, където да мога да се разсея. Аз разполагам с времето си, аз определям как да го оползотворявам. Дали заведенията ще са в Центъра на града или в центъра на СГ, искаш ли, пак ще се напиеш. Но мислиш ли, ти ще знаеш кога да спреш!
В заключение ще кажа, че промяната трябва да дойде от самите нас.
