ДКЕВР поиска промяна на договорите за изкупването на електроенергия от т.нар. американски централи ТЕЦ "Марица - изток" 1 и "Марица - изток" 3.
По принцип правилно. И за американските ТЕЦ-ове, и за твърде щедрото държавно спонсориране на ВЕИ-тата.
Американските централи от дълго време са дразнител за общественото внимание - с това, че хитро си подписаха договорите много отрано. Още по времето, когато енергетиката не беше станала толкова нервна тема, а и още си мислехме, че всичко, което хвърчи, се яде. И с това, че някак си оставаха винаги незасегнати от иначе разгорещения дебат по енергийни теми, продължавайки спокойно да си печелят.
Битият - бит, ...
Точно заради това впечатление, че са недосегаеми, се породиха и теориите за тяхна връзка с отрано изнесени в Щатите „червени" капитали. Иначе дори заклетите противници на американското влияние у нас не понечиха да ги разглеждат като стратегически отвъдокеански инвестиции с някакъв специален статут, поради явната несъстоятелност на такава теза.
ВЕИ-тата също дразнят - с това, че интензивното им поникване у нас няма нищо общо със съвестното подпомагане на „зелената" енергия от загриженост за околната среда, а е просто възползване на „наши хора" от грижливо създадената за тях възможност да смъкват пари от държавния бюджет.
Европейските политики бяха само формално оправдание: не беше логично точно България да се хвърли да изпълнява в аванс задълженията си по директива 2009/28/ЕО за тези все още скъпи (т.е. луксозни) начини за добив на електроенергия. Особено като се има предвид незавидното техническо състояние на енергопреносната ни система, както и административният хаос в нея, който само се засили вследствие на масовото присъединяване на фотоволтаици и перки.
Така че ревизия в тези две посоки трябваше да има.
Същественият въпрос обаче е: Защо точно сега?
Същите аргументи, които изтъква ДКЕВР, бяха валидни и преди година, и преди две и повече. Значи, този милиард на година можеше да бъде прибран в бюджета и по-рано. Или поне да се направи такъв опит.
Идват ми наум три хипотези
Първата е свързана с резултатите от изборите и още по-отслабената след тях позиция на правителството. БСП и ДПС са наясно, че новината за новия 3-милиарден заем ще им навреди още повече, и са се видели принудени да търсят вътрешни резерви с надеждата да го намалят.
Включително чрез ограничаване на течовете от бюджета и там, където преди по различни причини не са искали да разбутват работещите схеми.
Втората е отново свързана с изборните резултати. Управляващата коалиция разбира, че дните й са преброени, и иска да създаде колкото може повече проблеми, които Борисов да наследи заедно с властта.
Ако сега създадат впечатлението, че са тръгнали решително да действат в полза на бюджета, всякакво отстъпление или дори колебание на следващото правителство по въпроса би се превърнало в удобен повод за атаки.
И то по една от най-популистките теми - цената на тока
При третата хипотеза интифата идва отвън. Едва ли някой се съмнява в наличието на силно и активно кремълско лоби в българската политика. Също не вярвам някой да се съмнява в неотслабващия апетит на Путин и Сие за засилване на руското влияние у нас.
Ако руското лоби е мотиваторът на тази инициатива, тя има две страни
Първо, показно преследване на всякакви американски интереси в „изконната руска сфера на влияние" - което Путин прави с нарастваща интензивност.
И второ, раздухването на тлеещи конфликти в българската енергетика работи (пряко или непряко) в полза на всички спорни руски проекти в тази сфера у нас. Това е един вид „наследство", което БСП бърза да остави, преди да бъде лишена от възможността за това.
В допълнение, може би ходът е донякъде и лично отмъщение на Станишев срещу Вашингтон и Брюксел заради явното отдръпване на подкрепата за него. Той беше наричан „Мистър Клийн" отвъд океана и стана председател на ПЕС не защото е особено ценен или перспективен като политик - а срещу ангажимента да опази БСП от прекалена русофилия и да задържи България на все пак прилична дистанция от Москва (защото алтернативата беше Първанов, който би направил точно обратното). Видимо обаче тази сделка приключи.
Разбира се, да се смята, че инициативата е на ДКЕВР, е несериозно. В сегашния си вид тази комисия не само че не е независим орган, а си е точно политическа маша - тъй че нейните действия няма как да не са продиктувани от политически интереси и одобрени от действащата в момента власт.
С две думи - самите идеи за предоговаряне са разумни (и дори закъснели). Не може да не поражда съмнение обаче моментът, в който се лансират, и това кой точно ги лансира. Timeo Danaos et dona ferentes...
