Благодарим ти, Кристо! Тези дни цяла Италия се възхищава на големия български творец, живеещ в САЩ, който ни подари Плаващите кейове на езерото Изео. Един невероятен спектакъл, реализиран за негова собствена сметка.
Кристо Явашев е роден в България, балканска страна, към която ние в Италия прибързано гледаме с пренебрежение. Той е пример за гениалност и смелост и доказва, че клишетата, които властват в нашето общество, нямат нищо общо с действителността.
Представата ни за България е пълна с клишета: „български вот" (победа със смазващ резултат - 99.9%), „българско мнозинство" (гласуване с убедителен резултат, но без дебати), „послушни като българи" (изпълняващи всяко нареждане без критика). (Тeзи термини са измислени от италианските журналисти по адрес на България - като най-верен сателит на СССР, се е считало, че българите изпълняват безпрекословно всички заповеди на Кремъл).
Но, дали тези, които използват въпросните идиоми, имат представа за България? Кристо, който успя да избяга от веригите на комунизма, е един от безбройните примери на гениалност, характерни за българите.
Като съотношение между брой на артистите и на населението, в България съм срещал повече хора на изкуството, отколкото в световните арт столици. Но това не е известно на онези, които робуват на клишетата, които по принцип не са много наясно с нещата, а материалите им са повърхностни.
Не е достатъчно да се задоволим с първото впечатление, важна е дълбоката същност на българите, но за да я откриеш, е нужно време и желание.
Едва ли знаете, че именно България е една от малкото страни, която преустановява депортацията на българските евреи, влаковете, натоварени с хора за концентрационните лагери, никога не тръгват. Зад този велик акт на храброст стои един обикновен, но едновременно невероятен човек (любител на женската красота), зам.-председателят на парламента Димитър Пешев.
Без да е от еврейски произход, той започва подписка в Народното събрание за спиране на депортацията. Не се поколебава да застане на страната на осъдените, въпреки че на власт е режим, подкрепящ нацистите. София отрича това, с което в Италия се съгласяват.
Достатъчно е да прочетете книгата на Габриеле Нисим „Човекът, който спря Хитлер", за да разберете, че сме несправедливи към българите.
Много странна, даже срамна е историята с българската следа в атентата срещу папа Йоан-Павел II, прострелян от турчина Али Агджа, един от сивите вълци. Престъплението е приписано на българите (Агджа е бил в София), но впоследствие става ясно, че това е огромна лъжа на „големите", които искат да унищожат „империята на злото", дефинирана от американския президент Роналд Рейгън. Но ако за да унищожиш режима, си готов да жертваш цял един народ, сценарият придобива зловещи краски.
Лично бях свидетел как Папа Войтила, по време на посещението си в София през 2002 г., заяви пред българския президент, „Знайте, че никога не съм вярвал, не вярвам и никога няма да повярвам в българската следа".
Затова, когато се говори за „послушни като българско стадо овци", веднага реагирам. Десетки пъти съм бил в България и съм убеден, че българите надвишават многократно нашата представа за тях. Те са гениални и смели, като Кристо, артистът, който ме кара да се замисля и да преоткрия този прекрасен народ. А клишетата, да вървят по дяволите.
* Публикуваме коментара на Антонио Ферари от италианския в. "Кориере дела сера" с известни съкращения. Авторът, роден през 1946 г., е един от известните италиански коментатори, експерт по тероризма, Близкия изток и страните от бившия социалистически блок. Бил е много пъти в България, още през 80-те години. Занимава се активно с "българската следа" в атентата срещу папата.
