След като от Националния статистически институт (НСИ) огласиха първите предварителни данни от националното преброяване на населението и жилищата в страната, един въпрос започна да се лута из социалните мрежи.
Как, аджеба, когато населението е някъде около 6,5 млн. души, включително децата под 18 години, на последните избори в страната, провели се на 14 ноември, право на глас имаха общо 6 708 189 души?
На практика според новите данни при около 6,5 млн. население около 1 млн. души са непълнолетните, които нямат право на глас. Така на практика остават около 5,5 млн. гласоподаватели на територията на България. Откъде тогава идват тези над 1,2 млн. души с право на глас?
Този въпрос има два отговора - прост и сложен, като вторият дори не е точно отговор, колкото представлява сбор от различни аспекти на целия проблем.
Простият отговор е, че преброяването на населението, провеждано от Националния статистически институт, брои само и единствено живеещите към конкретния момент на територията на страната хора - български граждани и чужденци.
Целта на това преброяване е да даде принципна рамка за това как изглежда населението, живеещо на територията на страната, как е структурирано то - къде живее, какво е възрастовото и полово разпределение, къде се наблюдава засилена миграция, къде по-слаба, какъв е сградовият фонд на България и общо взето как изглежда страната.
С други думи, преброяването дава една моментна снимка на България и кой живее в нея, за да може след това на база тези малко или много условни данни (защото реалната бройка на населението се променя с всеки изминал ден) държавата да изгражда своите стратегии, политики и да се грижи за въпросното население, предлагайки адекватни на конкретната ситуация решения. Принципно.
От друга страна, изборите за Народно събрание и за президент на републиката, каквито имахме миналата година, се провеждат сред всички български пълнолетни (навършили 18-годишна възраст) граждани, независимо в коя страна живеят те.
А под български граждани попадат всички притежатели на български документи за самоличност, независимо дали става за българи в България, българи в чужбина, турски изселници с българско гражданство и техните наследници, бесарабски българи, българи, които второ и дори трето вече поколение живеят в някоя чужда държава, но държат на корените си, и т.н.
И логично, броят във второто множество е по-голям от този в първото.
Вторият много важен момент в случая е, че данните тук се събират от две съвсем различни служби.
Преброяването на населението се организира и провежда от Националния статистически институт (НСИ), чиято основна дейност е да предоставя на държавата статистически данни за състоянието на страната и икономиката.
Така например НСИ изготвя статистиката за дейността на фирмите, производството в страната, цените на продуктите (по които след това се отчита процентът на инфлация), безработица и т.н., като на база тези данни се определя държавната политика в различните социални направления.
До голяма степен статистиките на НСИ се дублират в различна степен с дейността на други държавни служби, които обаче придобиват информацията си по различни начини. Такъв перфектен пример е Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
ГРАО събира информация за размера на населението на страната, като тя издава актове за раждане, актове за смърт, удостоверение за българско гражданство и т.н. Идеята на тази служба е да създава запис на всички хора с българско гражданство, просто за да могат гражданите да си общуват с държавата, когато им се наложи.
Именно от данните на ГРАО се изготвят и избирателните списъци за гласуване на избори.
Така че това е простият отговор - българските граждани, живеещи извън пределите на страната. За да стигнем до по-сложната част... Наистина ли 1,2 млн. български граждани с право на глас живеят в чужбина? Защото това означава, че всъщност един много голям дял от българите не живее на територията на България.
А това би било сериозно преувеличение, корените на които могат да се открият в административните дела на страната ни.
Тук идва и един голям проблем, който според някои е повече от реален, а според други е плод на спекулации - мъртвите души в изборните списъци. Мъртвите души представляват починали хора, чиито имена, по една или друга причина, продължават да стоят в изборните списъци.
Тоест за конкретни хора има издадени смъртни актове, но техните имена продължават да фигурират в избирателните списъци. По този начин самата избирателна активност става по-ниска изкуствено.
За този проблем през годините са говорили и експерти като Цветозар Томов и Димитър Георгиев, но въпреки това е много трудно да се даде някаква ясна и цялостна рамка на присъствието на мъртви души в избирателните списъци, просто защото те се променят от избори на избори, а проверката им изисква изключително много труд и ресурс.
Затова и до момента, освен ако не се открият конкретни отделни случаи, говоренето по въпроса остава предимно в сферата на спекулациите.
Втори спорен въпрос засяга гласуването в чужбина, тъй като действително броят на българските граждани, живеещи извън страната, продължава да се увеличава, но не съществува нито една ясна статистика за това колко всъщност са те.
Като част от този проблем го има и моментът с българите, които временно пребивават зад граница, особено ако не са съобщили за промяна в адреса си.
Така на избори, ако те решат да гласуват, имената им все още се броят на постоянния им адрес в България, но същевременно с това те подават заявление за гласуване извън страната. Което в поне част от случаите няма да бъде отразено на локално ниво с премахване на името на дадения избирател от секцията по постоянен адрес. А това също води до изкривявания в общата активност.
За да стигнем и до проблемите в НСИ, които може и да не изглеждат на пръв поглед изцяло свързани с настоящата тема, но връзка има.
Защото последното преброяване показа едно нещо много ясно - Националният статистически институт не разполага с необходимия капацитет да проведе толкова мащабно изследване на населението като Преброяването.
Самото преброяване започна с хакерски атаки, превърнали опитите човек да се преброи електронно в истинско препятствие. Появява се и въпросът дали за едно толкова мащабно по рода си изследване е било реално обезпечено с достатъчния технически капацитет, защото това е стар проблем на българската администрация.
Тези фактори доведоха и до логичния резултат - едва около 34% от населението са се преброили онлайн.
Междувременно цялата ситуация в страната - избори, пандемия и витаещ дух на недоверие, доведе и до проблем с липсата на достатъчно преброители, които да обикалят по адреси. Това също направи организацията много по-сложна и трудна.
Паралелно с това от НСИ чисто комуникационно даваха сигнали, че работата им по преброяването е хаотична.
Всички тези фактори няма как да не поставят и един въпрос около адекватността на получените данни. И работа на НСИ в следващите месеци ще е, освен всичко друго, да застане по достатъчно категоричен начин и да защити достоверността на данните, които представя.
Ако не успее, това само ще засили вече съществуващото мнение, че съществуването на НСИ като самостоятелна единица не е рентабилно, а преместването му в структурата на НАП (с която също има редица припокриващи се дейности) е нещо, което трябва да се обмисли при едно евентуално преструктуриране на държавната администрация, което така или иначе се готви от това правителство.
И все пак, ако трябва да се върнем към началото, има логика зад това в България да е 6,5 млн. български граждани, включително с непълнолетните, а на избори да могат да гласуват 6,7 млн. души. И отговорът за това са българите в чужбина.
