Заразно чалга зло

Петък е. В 23:50 се озовах не къде да е, ами във видния чалга клуб - Котън (известен още като Памука и прочее)...

За първи път ми беше - отидох с вяло, девствено любопитство и бях жестоко обезчестена.

Сега разбирам как се чувствал Алф в двора на семейство Танер - too many aliens around.

Посрещането с „мацо, дай да ти огледам чантата!", така докосна душата ми, но предвид „интелектуалната ангажираност" на „посрещача", му прощавам.

Беше като в компютърна игра - не знаеш какво има на следващото ниво, можеш само да предполагаш, но сякаш представите ми не бяха така ярко оцветени и живи - докато не придобиха реална форма с размазана графика.

Представителната извадка на едно поколение е удар под кръста за тези, които вярват в него.

Младежите са подредени в групички, старателно огладили сатенени ризки и памучни тениски, видимо увлечени в танц „рязане на домати"; девойките са максимално съблечени, загубени в обема на вафлите си, който е с тенденция да се увеличава, докато не започнат да минават странично през вратите, а музиката... ах, музиката!

Маането е на шест, както и „евалюейшъна", поставен от въпросните младежи на подпийнала, дългокрака хубавица с празна главица, която е всеизвестна на „всички маси" отличничка.

И докато се оглеждам наляво-надясно, търсейки съпричастен, леко стъписан поглед (уви не откривам такъв), хората видимо се забавляват, скандират и припяват.

Тежеста на ценностите е леко изместена и ако преди лирическата героиня тръбеше, че не „продава любов за пари", то тази от 2010 г. носи „малка черна рокля на голо и горещо тяло отдолу", което намеква (не, крещи!), че „ще прави секс".

Спасителна „палатка" не откривам, само едноименния химн, възпяван от екзалтираната аудитория, обединена по общи признаци - 18-19-20-годишни, току що избавили се от родителски надзор, поклащащи се в ритъма на „опса"; четвъртити недоразумения с ланци, чиято тежест е обратнопропорционална на тази в главите им, придружени от също толкова трогателни „дами", които подвикват: „извади парите, чиче, аз съм палаво момиче"...

Dress code Илиянци/пазар Димитровград е задължителен.

Ако преди време естествено уважаемите танцьорки (от които само това, което не искаш, не можеш да видиш) са се разполагали на импровизирано подиумче-възвишение и са кършели снага под влажните погледи на незадоволени онанисти - сега последните се намират в пряка близост до тях и тренират на сухо „задна прашка"...

И аз, в ъгъла, опитвам да се поклащам в „ритъм" и правя социологичеки разбор на ситуацията. Разглеждам преставителната извадка и се чудя къде отиде любоФта, шампанското, сълзите и бургаските вечери.

В жанра всичко е мутирало, придобило е уродливи форми и търпи още по-брутални модификации.

Лудостта на тълпата е заразна, а броят й е лавинообразно нарастващ. Индивидуализацията на фена е излишна, защото той предпочита да се слее с масата... у Котъня.

#128 Hristina 22.10.2010 в 15:40:09

Мисля , че свободата за слово и мнение се превърна в махленска клюкарница!

#130 Hristina 22.10.2010 в 16:57:49

Сега (малко извън темата)всички редовни посетители на тази статия, кято еволюира и се превърна в една приятна кореспонденция между коментаторите, поздравявам с едно стихотворение на Блага Димитрова "Сянката на птицата" Пъхтя по стръмното, увесила нос. Внезапно стрелната мълния пътя ми прекоси и ме застави да вдигна високо глава. Сянката на птица върху земята - предизвикателство срещу всичко, което пълзи, преследва и се крие от страх. Опроверцение на престижната неподвижност. И най-точният окомер на ловец не може да улучи и да простреля тези разперени криле по голия сипей. И най-тежкият ботуш на нашественик не може никога да сгази и задуши това ефирно отражение на свободата. И най-коварният придебник из засада не може да хване и затвори в кафез това призивно помахване от висините. И най-отровното влечуго не може да охапе с раздвоен език това крехко разпятие върху скалите. И най-мътното пороище не може да затрие от земята синята сянка на литнала птица. Мимолетна, но стига, за да вдигна глава.

#136 kobilka 23.11.2010 в 18:09:34

не слушам чалга, но статиите от типа на "толкова съм интелигентна и какво преживях когато един път случайно бях в чалга клуб" са писани вече 1 000 000 пъти и се изтъркаха , тази не казва нищо ново. да беше написана преди 10 г. - ОК.

#141 MacAllister 16.02.2011 в 00:44:07

Я да ви сменя темата малко, а? Представете си сега James Bond попаднал в чалга клуб оглеждащ се за някой от лошите или не не - още по-добре за мадамата на филма, която разбира се е бугарска кифлъ. Просто си го представете за миг картинно, с който искате в главната роля - Броснан, Мур, Конъри - абе няма значение. Аз се захилих сам докато си го представях и ме гледаха озадачено какво ми става...

Новините

Най-четените