Петък е. В 23:50 се озовах не къде да е, ами във видния чалга клуб - Котън (известен още като Памука и прочее)...
За първи път ми беше - отидох с вяло, девствено любопитство и бях жестоко обезчестена.
Сега разбирам как се чувствал Алф в двора на семейство Танер - too many aliens around.
Посрещането с „мацо, дай да ти огледам чантата!", така докосна душата ми, но предвид „интелектуалната ангажираност" на „посрещача", му прощавам.
Беше като в компютърна игра - не знаеш какво има на следващото ниво, можеш само да предполагаш, но сякаш представите ми не бяха така ярко оцветени и живи - докато не придобиха реална форма с размазана графика.
Представителната извадка на едно поколение е удар под кръста за тези, които вярват в него.
Младежите са подредени в групички, старателно огладили сатенени ризки и памучни тениски, видимо увлечени в танц „рязане на домати"; девойките са максимално съблечени, загубени в обема на вафлите си, който е с тенденция да се увеличава, докато не започнат да минават странично през вратите, а музиката... ах, музиката!
Маането е на шест, както и „евалюейшъна", поставен от въпросните младежи на подпийнала, дългокрака хубавица с празна главица, която е всеизвестна на „всички маси" отличничка.
И докато се оглеждам наляво-надясно, търсейки съпричастен, леко стъписан поглед (уви не откривам такъв), хората видимо се забавляват, скандират и припяват.
Тежеста на ценностите е леко изместена и ако преди лирическата героиня тръбеше, че не „продава любов за пари", то тази от 2010 г. носи „малка черна рокля на голо и горещо тяло отдолу", което намеква (не, крещи!), че „ще прави секс".
Спасителна „палатка" не откривам, само едноименния химн, възпяван от екзалтираната аудитория, обединена по общи признаци - 18-19-20-годишни, току що избавили се от родителски надзор, поклащащи се в ритъма на „опса"; четвъртити недоразумения с ланци, чиято тежест е обратнопропорционална на тази в главите им, придружени от също толкова трогателни „дами", които подвикват: „извади парите, чиче, аз съм палаво момиче"...
Dress code Илиянци/пазар Димитровград е задължителен.
Ако преди време естествено уважаемите танцьорки (от които само това, което не искаш, не можеш да видиш) са се разполагали на импровизирано подиумче-възвишение и са кършели снага под влажните погледи на незадоволени онанисти - сега последните се намират в пряка близост до тях и тренират на сухо „задна прашка"...
И аз, в ъгъла, опитвам да се поклащам в „ритъм" и правя социологичеки разбор на ситуацията. Разглеждам преставителната извадка и се чудя къде отиде любоФта, шампанското, сълзите и бургаските вечери.
В жанра всичко е мутирало, придобило е уродливи форми и търпи още по-брутални модификации.
Лудостта на тълпата е заразна, а броят й е лавинообразно нарастващ. Индивидуализацията на фена е излишна, защото той предпочита да се слее с масата... у Котъня.
Мисля , че свободата за слово и мнение се превърна в махленска клюкарница!
Сега (малко извън темата)всички редовни посетители на тази статия, кято еволюира и се превърна в една приятна кореспонденция между коментаторите, поздравявам с едно стихотворение на Блага Димитрова "Сянката на птицата" Пъхтя по стръмното, увесила нос. Внезапно стрелната мълния пътя ми прекоси и ме застави да вдигна високо глава. Сянката на птица върху земята - предизвикателство срещу всичко, което пълзи, преследва и се крие от страх. Опроверцение на престижната неподвижност. И най-точният окомер на ловец не може да улучи и да простреля тези разперени криле по голия сипей. И най-тежкият ботуш на нашественик не може никога да сгази и задуши това ефирно отражение на свободата. И най-коварният придебник из засада не може да хване и затвори в кафез това призивно помахване от висините. И най-отровното влечуго не може да охапе с раздвоен език това крехко разпятие върху скалите. И най-мътното пороище не може да затрие от земята синята сянка на литнала птица. Мимолетна, но стига, за да вдигна глава.
не слушам чалга, но статиите от типа на "толкова съм интелигентна и какво преживях когато един път случайно бях в чалга клуб" са писани вече 1 000 000 пъти и се изтъркаха , тази не казва нищо ново. да беше написана преди 10 г. - ОК.
Я да ви сменя темата малко, а? Представете си сега James Bond попаднал в чалга клуб оглеждащ се за някой от лошите или не не - още по-добре за мадамата на филма, която разбира се е бугарска кифлъ. Просто си го представете за миг картинно, с който искате в главната роля - Броснан, Мур, Конъри - абе няма значение. Аз се захилих сам докато си го представях и ме гледаха озадачено какво ми става...