Отново време за протести. Отново флагмани са младите хора. Тези, които все още не са обработени от статуквото. Тези, които все още не са подвластни на страховете си.
"Те, младите, са безразсъдни, смели, вярват в химери..." Това са оправданията на немладите, независимо от възрастта им. Оправданията за страховете, които мотивират(или демотивират) и направляват действията или бездействията им.
Поради това, млади хора, не слушайте доводите как нещо няма да стане, а се съсредоточете върху това как ще стане и какво е нужно да се стори, за да стане.
Да! Участвала съм в двата протеста от близката ни история. Протести, които прераснаха в революции. Предполагам, че пътят и на този е сходен. Тогава аз бях млада и ентусиазирана. Ентусиазмът беше водещият ми мотив. С огромни надежди за промяна и нов живот се вляхме в редиците на СДС.
Съюзът започна като движение. Знаехме, че няма да се преобразува в партия. Събирахме се по места, обсъждахме, работехме. И вярвахме.
Живеех в малък провинциален град, близо до столицата. Дойде момент обаче, в който усетих, че нещата отиват накъм партия. И през 1998 г. се случи - СДС се регистрира като партия. Не бях въодушевена от това развитие, но за общата идея влязох в кюпа. Станах партиен член.
Постепенно за лидери в градската ни организация се натаманиха едни личности, които задърпаха чергата към себе си.П одредиха се на службици и наченаха да се изживяват за важни и влиятелни. Посредствени хора, заели някакви важни провинциални служби.
Работехме. Като партия. Но вече действията и идеите на мен, ентусиаста, се канализираха по начин, който не беше в унисон с първоначалните ми надежди и стремежи. Посредствеността в партията се изяви с пораснало самочувствие и самоувереност за безнаказаност и всевластност.
Започна да натежава бюрокрацията. Имаше достатъчно хляб и за корупцията. Старото статукво, срещу което се борехме, затържествува в новото време. Отказах да съм част от това.
Същото в годините се случи и с КТ "Подкрепа". В началото много ентусиазъм, много надежди и много работа. Там правдата - така както я разбирах, се задържа по-дълго. Става дума за едно предприятие с над 2000 служители. Държахме се, участвахме активно в преговорите и думата ни се чуваше.
Имаше период от няколко години, в който не превеждахме членски внос на федерацията и съответно не разчитахме на нея за каквото и да било. Справяхме се сами. Не ни изключиха като секция. Трябвахме им. За калабалък (за да има право един синдикат да участва в тристранката, трябва да има съответен брой членове - бел.р.).
Но и там постепенно за лидери се настаниха полуграмотни и егоцентрични люде. Работата взе да се затлачва. Намесиха се бизнес интереси и комунизмът се върна и в нашата "Подкрепа". С годините посредствеността и простотията давеха всеки опит за синдикализъм и човещина. Напуснах синдиката - и ми олекна, когато го сторих.
... Тези дни някъде в социалната мрежа прочетох, че хората над 40 години не вярват в промяната. Така е! Трудно ни е да повярваме. И аз съм в тая категория, но си падам бавноразвиваща се, та имам надежда, че постоянството и трезвата мисъл ще ни извадят от блатото. Както вярвах през 1991-а,както вярвах през 1997-а.
Не ми се иска, млади хора, и сега да ни подлъжат. Тези немладите, страхливите ще се опитат отново да ни разединят, да ни купят... и... отново в блатото. На топличко.
Целта на всички протестиращи е една - смяна на статуквото. Бъдете заедно! Подкрепяйте се. Не се продавайте!
Нека при всяка дилема над главите ви да виси като дамоклев меч въпросът: "Кое е по-добро за държавата?" Поглеждайки назад в историята, великите държавници сме ги убивали овреме. Нека сега, ако ги открием, да си ги пазим. И да ги подкрепяме. И да им помагаме.
И нека помним шопския постулат: "Нема начин да нема начин!"
Не ми се иска, млади хора, и сега да ни подлъжат. Тези немладите, страхливите ще се опитат отново да ни разединят, да ни купят... и... отново в блатото. На топличко. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------- То в блатото не е топличко за всички. Само за някои. И това младите добре го разбират. Повечето май не са на топличко, а на студено. За да може на единици да им е юутно. ...кое е добро за държавата... Би трябвало което е добро за държавата да е добро и за тях. А дали е така? За кой е майка тази държава, която за тях е мащеха? "нема начин да нема начин"... Да, има начин. Но колкото по се проточва във времето, толкова по-трудно става да се направи. И да сме искрени: грешката на тогавашното СДС, още преди да стане партия е, че искаше да реши въпроса с ДС и управниците от БКП по демократичен начин. Като че си имаше и съглашение по въпроса. Това беше още по времето на избора на президента Желев. Не се проведе и лустрация. Сега берем плодовете от това.
Макаронче Кой си ти та да говориш от името на младите? Ако някой не е съгласен с теб значи не е млад? Не е прав? Не е компетентен? Не е загрижен за стрната? Не е българин? Ако постигането на твоите цели е в ръцете ти, но пречи на моите и нечии други какво правим? Говориш като последна инстанция напоследък.....
Младите, та младите. А ние, по-старите да мрем ли? Всъщност няма събирателно понятие "млади хора". Има различни личности. Все едно да кажеш: американците са ....еди какви си - с една дума да охарактеризираш огромна група хора, не е коректно, нали. Та за младите. Тия дето ги гледаме да чупят коли и витрини и да псуват и нападат хората - тия ли са протестиращите. Те отдавна са се продали - в пряк и преносен смисъл (говори се, че са раздавани пари на ръка, да правят золумите - това го знам от млад човек, който е в течение на нещата).Тия млади "протестиращи", дето трудно стоят на краката си, щото са "употребили", както казват руснаците, те ли ще ни дават тон в живота? Излиза, че май е така.Дадоха ни тона, изгониха Бойко - единствения свестен премиер, който сме имали от много години. Сега никой не знае какво да се прави, още по-малко младите!
Макарона каза:Има огромна разлика в протестите през 90-те и сегашните. --------------------------------- Батко,специално за теб пускам една статия писана 27 януари 1997.Източник Капитал.бг.Задачата е да откриете десетте разлики. п.с. Достави ми цяло удоволствие да я прочета,защото вече няма такива журналисти. Наследството на Жан Всяко социалистическо правителство оставя на наследника си солидна доза управленски капани, в които по правило падат първо гражданите на България. От Луканов, който остави държавата с изгребан валутен резерв, през Беров, оставил многобройни пазарни мини с фиксираните и некоригирани цени, до Виденов историята се повтаря. След като кабинетът на Жан бе принуден да се оттегли от властта след пълния си провал, капаните са нараснали с геометрична прогресия. Фиксираните цени, които трупат инфлационно напрежение и съсипват цели сектори от икономиката, си стоят непипнати дълго време, оставяйки така на следващите управляващи да пият горчивата чаша на народното недоволство. Отделно лавинообразният държавен дълг прави мястото за маневри на бъдещото правителство микроскопично. С две думи - равносметката от двегодишното управление на Жан и петгодишното управление на Партията е, че днес сме отново на линията на прехода, от която уж стартирахме преди седем години, но при далеч по-неблагоприятни изходни данни. След две години социално-пазарни заклинания производството е в колапс, структурната реформа окончателно зацикли, хиперинфлацията точи косата си, а българинът открива все нови и нови простори под дъното на кризата. Отново се молим за помощи от чужбина, отново затягаме коланите, отново ни очаква шок, но много по-голям и цената ще бъде по-тежка. Кадровите рокади Те погълнаха основната част от времето на кабинета. Индустрията бе оглавена от офицера Климент Вучев, който роди идеята промишлените фирми да не плащат на банките. Най-социалистическият от соцминистрите не криеше неприязънта си към понятия като структурна реформа и приватизация, но приватизира за себе си и неусетно за околните фонда "Индустрия" и части от военния комплекс. След което по принуда бе сменен с чиновника Любомир Дачев, чийто актив в общи линии се изчерпва с верността към разпоредбите на "Позитано" 20. Земеделието беше оглавено от Васил Чичибаба, който си отиде заради зърнената криза. Реверансът към коалиционните партньори с назначаването на Светослав Шиваров се оказа още по-неудачен, дори трагикомичен. Накрая се наложи с дефицита на зърно да се бори Кръстьо Трендафилов, който като областен управител на Монтана се прослави с покровителството си към "Орион". В енергетиката се смениха Никита Шервашидзе, Константин Русинов и Румен Овчаров. Единствено последният като че ли успя да наложи някакво пазарно поведение в отрасъла напук на страха от електоралния гняв. Причината за търпението на Виденов към него най-вероятно се изчерпва с това, че за разлика от предходниците си той е настроен антимултигруповски. С доста съмнителни мотиви напусна и търговският министър Кирил Цочев. Наследи го Атанас Папаризов, който изведнъж загуби дар слово и безмилостно отрязваше всеки опит да се надникне във ведомството. На практика правителството на Виденов отдавна престана да бъде екип от съмишленици и никакви последващи ремонти не можеха да го превърнат в такъв. От икономическите министри не бяха сменени само Дончо Конакчиев, Стамен Стаменов и фамозният Гечев. Първият почти успя да провали проекта за нефтопровода Бургас - Александруполис. Даде всичко от себе си, за да не тръгне заемът от Световната банка за ВиК дружествата, който щеше да накара цели сектори от икономиката да проработят. Около транспортния бос преди известно време се завихриха скандали за корупция, макар че в сравнение с некадърността на шефовете в министерството подкупността би била лесен за опрощаване грях. Правителственият бърборко Румен Гечев (известен като "поразяващата уста" и Гумен Речев) с много труд запази многобройните си постове, въпреки че разминаването между прогнози и реалности и неадекватното му поведение отдавна го превърнаха в обект на безбройни каламбури. Паралелно с кадровия подбор по върховете течеше много интензивна акция за подмяна на стопанския актив с удобни на управляващите хора. От дупките изпълзяха отдавна забравени партийни кадри, които поеха или като квестори, или като управляващи на частни и държавни червени фирми. Резултатът се видя на партийния конгрес, който от определен момент нататък се превърна в преброяване на новата стопанска номенклатура в редовете на столетницата. Зърнената криза Кабинетът на Виденов се провали в смятаното за най-важното за електората й - осигуряването на хляба. Обективно погледнато, персоналната вина на Жан е доста по-малка от тази на БСП - поради преклонението на левицата пред забраните за свободна търговия и фиксираните цени. Аграрният сектор на България беше затворен в демагогския порочен кръг "социални" цени - изкупуване на безценица - контрабанден износ на международни цени, изсмукал печалбата на селските стопани. Поради ниската рентабилност на производството селяните предпочетоха да взимат субсидиите за сеитбата и да ги затварят на депозит, отколкото да ги хвърлят в земята. Този подход очертава и най-голямата вина на партията - това, че се опита да отучи пазара от реалното ценообразуване. Първите признаци на остър дефицит се появиха през октомври 1995 г., когато мелничните комбинати започнаха да работят с почивки или напълно спряха работа поради липса на суровина. Жан Виденов се задоволи да отрича очевидното. Първо обяви, че криза няма. Виновни били журналистите, които предизвикали паника с публикациите си в услуга на СДС, частните мелници и спекулантите. После стана ясно, че криза май има и за нея е виновна некадърността на собствените му министри на земеделието и търговията, чиято основна задача е съставянето и обезпечаването на хранително-фуражния баланс на страната. След това се чу, че сред замесените в зърнената афера спекуланти е и близката до правителството групировка "