В най-малко четири щата, които напомпват енергийния бум на САЩ, има стотици оплаквания за замърсяване на водата заради добива на газ и нефт. Замърсяването бе потвърдено за много от случаите, показват нови оценки, които хвърлят сянка върху уверенията на индустрията, че такива проблеми рядко се случват.
Associated Press поиска информация от компании, извършващи такива добивни дейности на територията на Пенсилвания, Охайо, Западна Вирджиния и Тексас, натъквайки се на големи разлики в начина, по който властите съобщават за тях. Тексас е най-подробен в това отношение, докато останалите три щата дават само общи насоки.
И докато потвърдените проблеми представляват само малка част от хилядите кладенци за извличане на черно злато и синьо гориво, прокопавани всяка година в САЩ, липсата на информация в някои официални доклади би могла да разпали обществено объркване и недоверие.
Само в Пенсилвания за 2013 г. са постъпили 398 оплаквания за предполагаемо замърсяване или засягане на частни водни сонди заради добива на енергийни ресурси. През 2012 г. броят на жалбите е 499. Тези оплаквания могат да включват основания от рода на занижаване в притока на вода, както и случайно изпуснато замърсяване с газове и други вещества. За последните пет години са потвърдени 100 такива случая.
Тука има, тука няма
Самият брой на оплакванията шокира домакинята Хедър Макмилън от източната част на Пенсилвания. Тя е подала жалба за замърсяване на водоизточик, което щатските власти в крайна сметка потвърждават. „Много съм изненадана", казва тя, макар със съпруга й да не са знаели колко хора подават такива сигнали. Нейното семейство е едно от трите, които си уреждат сметките със сондираща компания за 1.6 милиона долара.
За последните 10 години методът на хидравличното разбиване - т.нар. фракинг - доведе до бум в енергийната индустрия на страната. САЩ намали вноса, а компаниите и собствениците на земя спечелиха милиона долари. Това обаче предизвика екологични терзания.
Добивът на шистов газ изисква вкарване на огромни количества вода под налягане, пясък и химикали в земните недра, за да се разбият шистовите скали и да се извлече намиращият се там газ. Част от водата - заедно с голяма част от подпочвените води - се връща на повърхността, но може да съдържа високи нива на сол, химикали при сондирането, тежки метали и естествено появяваща се радиация от ниска степен.
Експерти твърдят, че най-често срещаното замърсяване от добивния процес е с метан, а не с опасни химикали. Има хора обаче, които разчитат на водни източници, намиращи се в близост до такива сондажи. Те се оплакват от замърсяване, но има сериозна неяснота колко широко разпространени са тези проблеми.
Данните са ни скъпи
Създаденият през 2011 г. Департамент за защита на околната среда в Пенсилвания яростно се бори срещу опитите на медии да получат информация за жалбите, свързани със сондажите и добива на газ. Звеното твърди при разглеждане на съдебни искове, че не брои писмата с „категорично замърсяване", които издава или пък следи къде в архивите му попадат.
Стив Форд, говорител на прошистовата коалиция Marcellus - водеща индустриална група в Пенсилвания - обяви в официално изказване, че „прозрачността и достъпът до информация на обществеността са от съществено значение за тази историческа възможност и публичното доверие към него".
Докато държавният Департамент по екология определя развитието на добива на газ като причинител на замърсяване, Форд казва: „Нашите членове работят в сътрудничество със собствениците и регулаторните органи за намиране на бързо решение и разсейване на съмненията".
В източната част на Пенсилвания броят на потвърдените случаи на замърсяване на водата е намалял доста съществено през 2013 г., твърди в имейл говорителят на Департамента за защита на околната среда Лиза Касианович. Тя допълва, че за региона са потвърдени два такива случая за миналата година, а по три други сигнала се чака окончателно решение.
Въпреки това, Касианович не можа да посочи нито колко от щатските жалби са приключени, нито къде има естествено замърсяване.
Затъмняване
„Наличието на повече и по-подробна информация за сондажите за газ е важно, защото дебатът не е вече за наука, а за доверие", казва социалният психолог Ирина Фейгина, която работи по проблемите на политиката за опазване на околната среда. Тя изтъква, че липсата на доверие от страна на обществеността е сигурен начин за накърняване на репутацията на който и да е бизнес.
Експерти и регулаторни органи признават, че разследването на жалбите за замърсяване на водните кладенци е особено трудно, отчасти защото някои региони имат естествено замърсяване с метан или други проблеми, които не са свързани със сондажите. Роб Джаксън от Duke University настоява, че голяма част от оплакванията на местните жители „не казват нищо". Според него осигуряването на повече детайли не е кой знае какво.
Проучване на Penn State от 2011 г. показва, че около 40 на сто от водните кладенци, подложени на тест заради разработване на находища на природен газ в близост, не са издържали на поне един от държавните стандарти.
За разлика от оскъдната информация от Пенсилвания, Тексас е доста по-щедър и бърз с доклад от 94 страници по темата, в който фигурират имената на жалбоподателя, датата, енергийната компания, както и кратко обобщение за съдържанието но проблема. Отчетът обхваща последните две години и показва, че много от оплакванията са за неприятни миризми или изоставено техническо оборудване.
Скот Андерсън от Фонда за защита на околната среда обяснява, че Тексас разполага с толкова подробна информация, защото през 2011 г. и 2013 г. се приемат законови поправки, които да осигурят финансиране за нова информационна система. „Ако тази индустрия няма какво да крие, тогава те би трябвало да оставят фактите да говорят сами. Същото важи и за регулаторите органи", обобщава той.
