В продължение на 4 години САЩ се борят с висока безработица и недостатъчна заетост. Въпреки че имаше значими подобрения след срива в края на 2008-2009 г., и макар вече да е овладяна загубата на работни места, все пак съществува хроничен проблем със заетостта в САЩ.
Защо това е така? Този въпрос е повод за ожесточен и все по-безапелационен дебат: дали проблемът е цикличен, или структурен? Дали това е резултат от конкретна рецесия и криза, започнала в края на 2007-а и задълбочила се през 2008-2009 г., или е дългосрочна промяна в самата същност на американската икономика?
Фанатизмът на тезите, които се отстояват, прави невъзможен разумния диалог по проблема
Този дебат е станал все по-разгорещен, защото тези, които твърдят, че проблемът е цикличен, смятат противниците си, определящи го като структурен, за инструменти на десен дневен ред. Този ред, който проповядва орязване на правителствените разходи, намаляване на задлъжнялостта и балансиране на бюджетите в името на дългосрочни икономии и баланс.
Най-големият образец за това е Пол Кругман. Макар че страстта и желанието му да бъдат задействани по-добри политики в САЩ са очевидни, злостното му презрение към тези, които оспорват анализите му, не оставя място за разногласия. В новата си книга и скорошни публикации той е зачестил атаките си срещу всички, които твърдят, че проблемът със заетостта е преди всичко структурен.
Както заявява Нобеловият лауреат в New York Times: "Каква е тази обсесия да се обявяват проблемите за "структурни"? Да, точно това имам предвид. Икономистите спорят по този проблем от няколко години, а структуралистите не приемат "не" за отговор... Твърденията, че проблемите на САЩ са дълбоки и структурни, предлагат оправдание за бездействие, за да не се прави нищо за облекчаване на положението на безработните... Всичките разговори за структурната безработица не са изправяне пред реалните проблеми; те са избягването им."
Далеч не всички обаче са на същото мнение: за някои кризата е поколенческа
Кругман е ефективен в полемиката и се радва на масово признание, но това не му дава гаранция за "правота". Той често е в компанията на друг свой колега Нобелов лауреат и чест критик на естаблишмънта - Джоузеф Стиглиц. Но Стиглиц заявява, че това, което се случва в САЩ, както и в другите развити държави, е поколенчески проблем - или дори още по-необичайна промяна в самото естество на труда и икономиката.
Единствената съпоставка със сегашния преход се е случила преди повече от век, когато земеделието е станало по-механизирано, което е довело до масовото изместване на земеделския труд и е спомогнало за Великата депресия. Това е процесът, в който десетки милиони души са изгубили препитанието си като фермери до степен, в която под 2 милиона земеделци сега произвеждат повече храна, отколкото 30 милиона са произвеждали през 1900 г.
Сега същият преход се случва в производството - процес, започнал през 70-те години и който балонът на Интернет и борсите през 90-те, после имотният балон през първото десетилетие на XXI в. прикри само частично.
Тезата за структурните причини не означава винаги икономии и пасивност при драстични промени
Има основание аргументът, че огромното разстройство в естеството на труда е продукт на тези технологични революции, съчетани с глобализацията на производството и капиталите - дори човек да не е апологет на икономиите или противник на смислената държавна намеса.
Не е неоправдан обаче възгледът, че няма да има значима краткосрочна промяна в естеството на безработицата в САЩ, без значение каква е държавната политика; като същевременно може да се призовава за по-ефективни и изчерпателни действия на управляващите, по-краткосрочно разпределение на труда и дългосрочната нужда от преразглеждане на досегашната система.
Хората като Кругман, които виждат сегашното блато като резултат от правителствен провал, стоварват твърде голяма тежест върху ролята на управлението. Те обръщат твърде малко внимание на променящата се форма на глобалната икономическа система, която никой теоретик до момента не разбира напълно.
Кругман води битка на живот и смърт с идеолозите, които вярват, че икономиите са най-важната цел в период, където е имало твърде много неефективни държавни разходи, твърде голяма задлъжнялост и недостатъчен растеж. И двете страни на тази полемика третират властта като "първа сред равни", като оста, около която общественото благо се върти или прехвърля.
Републиканците третират управлението кито източник на повечето колективни злощастия, демократите - като извор на повечето колективни ползи. Кругман играе своята роля в тази борба, приемайки всички несъгласни като инструменти на капитала и алчността.
И насреща са републиканците, проповедниците на икономиите, които виждат харченето при дефицит и стимулите, отстоявани от Кругман, като живо доказателство за тезите си, и го обявяват за обществен враг номер едно.
Може би е настъпило времето за подобни на Рузвелтовите агенции за справяне с безработицата
Може да се призовава за агресивно правителствено действие за преход на поколенията, да се търси продуктивна заетост за безработните в стила на Администрацията за работен прогрес и Корпуса за гражданско съхранение, съществували през 30-те години.
В крайна сметка, ако се харчат десетки милиарди годишно за помощи за безработица - и тези помощи карат хората да се чувстват едновременно безпомощни и безполезни, защо да не се отделят същите пари, за да се позволи на тези хора да използват за общо благо част от уменията, които вече имат?
Ако наистина има "изгубено поколение" в прехода, то дължим на това поколение солидна предпазна мрежа; не я дължим обаче на току-що появяващото се поколение. Вместо това то заслужава възможност да получи уменията и обучението, което ще му е нужно в един постпроизводствен свят, както фермерите през 1900 г., които са имали нужда от нови умения в производствения свят на XX век.
Отстояването на структурните причини не означава непременно подкрепа на икономиите и пасивността при драстични социално-икономически промени. То означава назоваване на проблема и изоставяне на претенциите, че всичко може да бъде преодоляно с няколко години на стимули, или че правителството е ос, около която се върти цялото колективно благо.
Правителството може да изиграе жизненоважна роля, като първо не дава фалшиви обещания, след което не се отказва от отговорността да помага в изглаждането на социалното изместване, причинено от икономически и технологични трансформации.
Има тежки предизвикателства и достатъчно ресурси, за да не бъдат "икономиите" основна цел. Но горчивият дух на този дебат и нежеланието на проповедниците на конкретни политики да проявят уважение към несъгласните с тях не е в полза на никого.
"обсесия"? "естаблишмънта"? Защо не я оставихте в оригинал тази статия, и без това преводът е труден за четене и разбиране...