Защо българинът е толкова комплексиран

В продължение на разговора дали заслужаваме да сме в ЕС или не, се замислих и над друг въпрос, който се породи в разговора ми с една българка, живееща в САЩ, Боряна Георгиева.

Въпросът е каква е причината за комплексите и агресията на българина?

Защото едва ли някой ще отрече, че българите стават все по-агресивни и все повече се комплексират: живеем, непрекъснато напомняйки на всеки колко сме велики, как историята ни започвала още преди хиляди години, а държавата била основана през 681 г.; как докато германският император Карл V говорел на немски само с конете си, апостолите Кирил и Методий били създали и разпространявали старобългарската писменост и т.н, и т.н.

Разбира се, да не забравяме и че България граничи със себе си, че българите са най-интелигентната нация и др.п. А това, че нямаме сериозни достижения в световната литература, изкуство, наука и техника е резултат от световен заговор. Или в краен случай - дело на тъмна балканска завист.

Редица автори са се упражнявали в опитите си да разберат този български характер. Или дали характеропатия не е по-точната дума? В разговора си с Боряна в началото на 2010 г. се запитах в един момент дали това не се дължи на факта, че ние сме на чужда територия.

Да помислим откъде са дошли предците ни - живели са си някъде в Централна Азия, може би около реката Волга, докато в някакъв момент поради различни причини са решили, че не им се живее повече там и искат да идат някъде, където е по-лесно.

На пръв поглед - нормално, всеки се стреми да живее по-добре, по-угодно, както се казва напоследък. И какво правят - идват на Балканите, където се сблъскват с една съвсем различна цивилизация - Византийската империя, с правила, императори, двор, школи и т.н. Че византийците са били по-развити в цивилизационно отношение от нашите предци, спор няма.

Липсата на правила... или по-скоро - правилата, които Ибн Фадлан описва като типични за волжските българи (и за които аз съм писал) са една от причините не само държавата да не може да просъществува дълго време, но и народът да нямат желание за бунт срещу поробителите. Колебаех се дали да не сложа думата поробители в кавички, защото много от наученото по история не е такова, каквото го знаем, но да не създавам допълнителни спорове...

Станислав Стратиев май беше казал, че на кръстопът хората строят ханове, а ние сме тръгнали да правим държава. Но какво да очаква човек от хора, които предпочитат да принесат в жертва на бога най-добрите си синове и дъщери, само и само да не ги гледат около себе си, защото със знанията и акъла си непрекъснато им напомнят за собствените им качества?

И така, попаднали на чужда територия, управлявана от сравнително по-напреднала цивилизация, ние се озоваваме в небрано лозе. Няма да се спирам подробно на хитростите на хановете, на поведението на царете, които се въртят ту на запад към Папата, ту на изток към Патриарха (нали си спомняте поговорката за двата стола?), само и само да получат по-големи привилегии от "големия брат".

В този ред на мисли, да не решите, че Георги Димитров и Тодор Живков са измислили "вечната дружба със СССР"; много по-отдавна е имало желание за такава дружба. С който и да е - стига да дава дарове, разбира се. Келепир да има, както проницателно отбелязва Алеко Константинов чрез устата на олицетворението на народа Бай Ганю.

Защо тогава се учудваме, че народът е стоял 500 години под османско робство? И че от време на време се повдигат въпроси дали е било "робство" или "присъствие".

И защо не се учудваме, че са трябвали близо 500 години, за да се появи Васил Левски - този толкова неприсъщ на характеристиката на народа човек, който се опита да стори невъзможното, заедно с другарите си - все млади и "луди" (по Вазов) хора. Много хора се чудят защо бил поставил четири въпросителни знака след думата "народе" в тефтерчето си, но май е по-добре, че не знаем със сигурност отговора на този въпрос, нали?

И в този ред на мисли, когато Вапцаров пише, че тази земя била чужда, критиците твърдят, че ставало дума или за фашистката България, или за това, че така признавал, че е македонец... Но може би Вапцаров е прозрял, че тази земя е чужда по принцип, а не заради конкретния исторически момент?

Не съм много убеден, че има смисъл от подобни мисловни занимания, но виждам спасение във факта, че българите по света се адаптират много лесно към условията, при които са избрали да живеят.

И обратното - чужденците, които идват в България, се приспособяват също толкова лесно - покваряват се, престават да поддържат чувството си за принадлежност към общността, към обществото.

Въпросът е как да се промени жизнената среда на територията на днешна България. Как може да се създадат трудови навици, да се създаде общество, което да е в основата на държавата.

Защото иначе нещата изглеждат много странно - на пръв поглед България е нормална държава, членува в Европейския съюз, в НАТО, изгражда отношения със съседите си. Но при по-задълбочено вглеждане, всичко това може да заприлича на един провинциален театър с треторазредни актьори. Бутафория някаква.

И колкото и да ми е жал за всички читави хора, чиито усилия биват хвърляни на вятъра в продължение на столетия, мисля, че "оправянето" ни (ех, как обичаме някой да ни оправи, а?) не може да започне без задължителния разговор, в който да разкрием същината на нещата - критично, без милост, в откровен диалог.

Проблемът е, че не виждам личностите, които в момента биха започнали този разговор. На теория това трябва да са политиците, но за съжаление на практика те не са личности, а лица, а в някои случаи и лица дори не са, а задници.

Народни будители няма, има само будали.

А без този задължителен разговор нищо няма да се получи - нито реформите ще са реформи, нито промените - промени. В края на краищата нали 20 години вече това правим, но без да започнем на чисто не става.

Докато хората масово не осъзнаят докъде сме я докарали, няма как да я подкараме по-нататък. Защото пътища до под кривата круша - много, но излизането може да стане само по един начин: с труд, къртовски труд, пот и кръв от мазолите по ръцете.

 

Този текст е под лиценз Creative Commons Признание 2.5 Неадаптиран.

#1 NikB 18.07.2010 в 14:27:40

Да, авторката наистина е изключително комплексирана. И с право. Такава смяна на теми и трудност на изказа говори за серозна безмозъчност. Вероятно и това е причината за комплексите на българите. 90% от тях са олигофрени. Иначе няма как втори мандат говедото Гоце да е президент.

#3 MacAllister 18.07.2010 в 17:15:54

Нямах време напоследък, но се зачетох днес и попаднах на тая статия - тема на която и аз исках да пиша. Всъщност в един от споровете, които разпалих в Економист нещата, които казвах бяха доста близки, но все пак аз не съм и не бих приравнявал толкова леко политиката и нравите на хановете и българите много столетия по-късно, но да не се заяждаме за подробности. В крайна сметка от тракийски времена въпросните безумни нрави винаги са имали плодородна почва на тази територия. Виждам реакциите и те са точно реакции на комплексирани хора, които лековерно дават за въодушевляващ пример неща, за които знаят малко и се надяват другите да са също толкова неосведомени, че да ги приемат като някакъв вид аргумент. Изобретатели има много, всъщност е пълно и тук и навсякъде с такива, публично присъствие обаче получават само ония, които работят по неща, от които се интересуват масите т.е. проблеми много близки до това, с което хората са свикнали и решения, които го подобряват мъничко (в рамките на онова, което могат да възприемат ограничените умствени възможности, които има обикновения човек без въображение). Всичко по-радикално остава в сянка и никой не се интересува от него - това не е българска а човешка черта не ме разбирайте погрешно. Знам го от личен опит, моите си измислици сам си ги ползвам и постепено се отказах да търся разбиране и напоследък просто предоставям краен резултат без да обяснявам какво има в черната кутия, но да не размиваме темата с моите особености. Проблемът е, че българинът възприема успеха най-вече в холивудски стил и не се интересува какво прави, а колко е важен. Това не е само българска черта, просто на балканите почвата е по-плодородна за нея. Не ни е виновен нито СССР, нито турското робство/присъствие, ако в нас имаше наистина нещо, което да ни прави народ все щяхме да намерим начин стимулираме в културата си (във възпитанието на децата си ако щете) не стремежа да са ербапа на селото, а стремежа към новаторство заради личното удоволствие от него. Понеже винаги сме си седели в махалата за нас винаги е по-важно как да се покажем на съседите, а културите, които са съзали повече или пътуват повече или не общуват толкова по махленски (дори и това да е на цената на личната свобода както ставаше в СССР-а). Иначе казано успечните култури са успешни, защото достатъчно мното отделни хора в тях са поставени в положение да зависят от собсвените си възможности и труд. Махленси образувания има навсякъде и по всяко време има и в САЩ (да не говорим какво е било преди войната там в средния запад) и у нас преди комунистите са се заграждали градинки, но поне не е имало традицията на лицензирането от социализма и евросоциализма, та може и някой да остава с погрешно впечатление за това колко точно ни е бил червен задника преди официално да го боядисаме в тоя цвят. Двама мои прадядовци (все богати хора) се е наложило да помагат на комунистите през 20-те не защото са имали "леви" разбирания, а защото "десните" на онова време единствено са се занимавали с това кой да е на власт и на кого да разрешава какво да прави (като сега). И двамата са загинали, но поне аз знам историята от една друга гледна точка тази на предприемача, който няма почва в махленската култура. В тази култура парите са стока, а не разменно средство и с нея може да търгува само местния бей. Дори и милиони натикани в София не могат да се правъзпитат за 2-3 поколения и кризите са част от процеса, който може и да ни превърне един ден в нещо друго. Потенциал имаме и част от причината е точно това, което ни прави такива дебили - за нас няма истински авторитети. Само че тази дълбока жилка на свободата може да се експлоатира на софрата или в работилницата и кабинета, когато софрата остане на заден план може пък да се окаже, че ние наистина сме "най-умния" народ. Така де като става въпрос за изобретатели на двигатели може пък да спрем да въртим на празни обороти.

#9 джон арт 19.07.2010 в 18:39:44

авторката е напипала много точно едно нещо, а именно- формирането на националния ни манталитет! сега става същото вътре в българия- селяните идват от майната си в големите градове(софия) и създават хаос около себе си, за да могат някакси да се интегрират в градската среда. нали виждате паралела с пришълците по тези земи сред п- високата култура. естествено- има и много схематични неща, и повърхностни изводи, но това все пак не е научна студия. оценката е добра!

Новините

Най-четените