Барикади, горящи автомобили и сгради, полицаи с бронижилетки: подобни кадри от Босна не бяхме виждали от войната през 1990-те години. От дни босненците протестират срещу корупцията, мизерията и безработицата.
Първи се вдигнаха в град Тузла в северната част на Босна и Херцеговина. Хиляди хора, сред които много работници на приватизирани и фалирали предприятия в града, излязоха на протест срещу корупцията, тежкото икономическо положение и високата безработица в страната.
Стигна се до сблъсъци, при които бяха ранени над 100 полицаи и около 30 демонстранти. На протест излязоха и хора в други градове на страната - в знак на солидарност с демонстрациите в Тузла. В Сараево протестиращи подпалиха автомобили и правителствени сгради, изпотрошиха рекламни пана, трамвайни спирки, улични телефони.
Как се стигна дотук?
Град Тузла, където започнаха протестите, беше един от най-значимите индустриални центрове в бивша Югославия. Фирми като "Polihem", "DITA", "Konjuh" и "Resod-Guming" определяха облика на града и носеха успехи за целия регион. Хората ги наричаха "фабрики за пари". Сега обаче работниците от тези предприятия излязоха на протест, защото работодателите им се провалиха.
Но не защото нямат поръчки или няма търсене. Провалиха се заради корупцията и шуробаджанащината, властващи от години. Сега чашата на търпението просто преля: работниците от "Polihem", "DITA" и "Resod-Guming" не са получавали заплати от над една година и вече не са здравно осигурени.
Преди войната в Босна фирмата "Polihem" осигуряваше работа на над 1200 души и можеше да се похвали с годишен оборот от над 60 милиона евро. Фирмата има голямо стратегическо значение за местната икономика, защото произвежда киселини и основи, необходими за работата на електроцентралата на въглища в Тузла. Шефът на местния синдикат Сакиб Копич казва, че по време на войната работниците са изкупили 49 процента от акциите на предприятието и така в банковите сметки на фирмата се събрала огромна сума.
След войната обаче босненските политици започват приватизация на големите фирми. Първоначално поемат контрола върху държавните предприятия. "Правителството в Тузла назначи нови директори, които не бяха специалисти.
В замяна на това бяха верни на политическата линия. Фирмата натрупа огромни дългове, най-вече към електроснабдителната индустрия на Босна. Навремето трябваше да купуваме киловатчас за 18 босненски пфенига (9 евроцента), докато други фирми плащаха само по 4 пфенига", казва Копич.
Перачници на пари
Високата задлъжнялост на "Polihem" прави фирмата зависима от политиците. Не след дълго държавната агенция за приватизация намира купувач - полската фирма "Organic Trade". Поляците купуват предприятието само за 11 милиона босненски марки.
Създават дъщерната фирма "Organika BiH" и обещават да инвестират 70 милиона евро и да създадат нови работни места. Малко след това обаче новият собственик започва масови уволнения с аргумента, че продуктите на фирмата не се продават добре на световните пазари.
Същевременно дъщерната фирма получава големи кредити от банките, като гарант за заемите й е "Polihem". В крайна сметка се стига дотам, че банките си вземат своето и разпродават машините като старо желязо. ""Polihem" беше превърнат в перачница на пари. И зад всичко това стои мафията в Тузла, която си изпра парите от съмнителните сделки.
Предполагаемият собственик от Полша не е стъпвал в Тузла нито един път. Имаме свидетелски показания за всички безобразия и сме ги предали на прокуратурата", казва Копич. Въпреки това досега не се е случило нищо по въпроса.
Подобна е и ситуацията с производителя на перилни препарати "DITA", една от водещите фирми в бивша Югославия. След войната в предприятието работят 786 души, които с годините изкупуват над половината от фирмените дялове. "Независимо от това, политиците определяха ръководството", казва представителят на синдиката Джевад Мехмедович. "Политиците уволниха способната директорка и на нейно място назначиха партиен функционер. И всичко тръгна с галавата надолу", казва Мехмедович.
"От самото начало приватизационният процес беше подхванат по един абсолютно грешен начин. Така например в Босна юридически е възможно да купиш фирма под себестойността й. Или пък да придибиеш само 30 процента от дяловете и въпреки това да я управляваш като едноличен собственик", казва главният редактор на босненския сайт "Капитал" Синиша Вукелич.
"За инвеститорите не беше важно да спасят придобитото предприятие. Те искаха бързо да спечелят много пари. Уволниха работници и разпродадоха машини и парцели", добавя той.
Протестите продължават
Босненските политици все още не са казали нито дума за протестите. Все пак местното правителство в Тузла организира кръгла маса и иска да посредничи между собствениците на предприятията и демонстрантите. Хората в Босна обаче са скептично настроени. Те продължават да демонстрират. Ето как бедността създава по-скоро необичайно за Босна и Херцеговина единство.
