Случващото се в Украйна тези дни е Революция. И то не каква да е! Не само украинска, а световна Революция. Наблюдавахме грозните гърчове на един смъртно болен организъм, чиято единствена цел (и най-голяма грешка) бе опитът да завлече колкото се може повече чужди организми със себе си. Да ги отрови, поквари и зарази със същата болест, от която е болен.
Ако не се сещате, става въпрос за путиновия империализъм. Иска ми се да направя една равносметка от последните месеци относно бъдещето на Путин.
Путин изгуби битката за Украйна
Несменяемият руски президент много си повярва, но този път му излязоха криви сметчиците. Путин е в жестока паника от катастрофата, която претърпя в Украйна - и в още по-жестока паника от това, че целият свят го гледаше на живо. Целия свят стана свидетел на това как един народ е готов да се жертва, но не и да премине под "опеката" на газовия бащица.
Руският социален модел, който изключително усилено се рекламира от пропутиновите пропагандни медии като спасителната алтернатива на "декадентския" западен капитализъм, отвращава дори най-близките им съседи, да не говорим за останалия свят. Неизречената истина, която във всеки един момент гризе Путин отвътре е, че през 2014 година хората не искат ултраконсервативни традиции, хомофобия, шуробаджанащина и расизъм с привкус на комунизъм и нацизъм.
Не ги иска никой. Не ги искат българите, не ги искат украинците, не ги искат дори руснаците, а той не може да им предложи друго. Просто не знае как...
Путин изгуби битката за Украйна. А без Украйна е изгубена битката за Евразийския съюз. Само с Беларус и Казахстан не става. Украйна със своите размери и възможности беше ключова за съществуването на това обединение. И без този съюз, притиснат на Запад от Европейския съюз, а на Изток от Китай, Путин ще има огромни проблеми в бъдеще.
Колкото и да изглежда парадоксално, комунистически Китай е по-голям съюзник с ЕС и САЩ, заради богатите им пазари, отколкото с Русия, с която някога е била идеологически идентична.
Болният руски кон
Русия залага само и единствено на един кон - енергийната дипломация. Безбрежните енергийни ресурси на Русия са единственият инструмент за натиск и въздействие отвъд границите й. Природният газ играе ролята и на морков, и на тояга. По-често се използва в ролята на тояга обаче.
Това създава негативни връзки на зависимост, които множество държави нямат търпение да прекъснат - и ще го направят при първа възможност. Зависимостта на държавите от руския газ е като тенджера под налягане, която се опитва да избие. Това е и една от многото причини за случилото се в Украйна.
Русия не може да си позволи да допусне една неподчиняваща се 45-милионна държава на границата й, през която минават много и изключително важни газопроводи. Украйна, трябваше да се държи в приспано и подчинено състояние под властта на Янукович, за да си няма „Газпром" проблеми.
Болният руски кон обаче няма да бъде застрелян. Освен че не знае какъв добър социален модел да предложи на света, Путин не знае и как да води друга външна политика, освен чрез кранчето на газопровода. Е, и с танкове, ама то така и баба може. Газовата дипломация на Путин след някое друго десетилетие ще се срути под натиска на намаляващите й запаси от петрол и газ, а енергийната революция в западния свят ще направи руските ресурси още по-малко търсени.
С какво тогава Русия ще извива ръцете на държави като България? С черноморския флот?
Олимпиадата в соЦи
Олимпиадата в Сочи трябваше да изгради представа на света за една модерна Русия (разбирай Путин), чието място е сред големите световни лидери. Русия, която е постигнала толкова много само за две десетилетия, която може да помогне и на останалия свят да постигне същото. Путин обаче сам се простреля в крака. Както често се казва за комунистите - нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено. През 2014 не можеш да си заметеш проблемите под килима и да се правиш, че всичко е наред.
Не може да похарчиш 50 милиарда евро за нещо, което струва 10. Не може да скриеш от света срутените къщи на хората, убитите кучета, недовършените хотели, корупцията и нарушенията на човешките права. На свинче - звънче, ама светът не е сляп и глух!
ЕС - политически, а не само икономически гигант
За случилото се в Украйна и ние имаме вина (казвам ние, защото противно на доста българи, не смятам ЕС за нещо външно и далечно, а за нещо, което е в мен и в което съм аз). Недостатъчната решителност на съюза, недостатъчните стимули, давани на Украйна, за да тръгне по пътя на евроинтеграцията, недостатъчната ни виталност и възголямата самовглъбеност също са виновни за украинската криза.
Аз съм оптимист за бъдещето на ЕС оттук нататък. Стотиците жертви, които украинският народ даде в името на свободата и бъдещето си по много тъмен и тъжен начин отвориха очите на ЕС. Хората са готови да умрат, но не и да страдат от влиянието на Русия. Хората са склонни да умрат, за да могат да се доближат до това, което е в основата на съюза - свободата, солидарността и справедливостта. Тези хора, тези украинци са повече европейци от голяма част от нас и заслужават да имат всичко, което имаме и ние!
Макар и късно, макар и когато по улиците на Киев вече лежаха убити, ЕС все пак не изостави Украйна. Усилията не трябва да спират тук обаче. Това е моментът на трансформацията на ЕС - в политически, а не само икономически гигант.
ЕС трябва да се озъби на Русия и да й покаже, че няма да бъде шантажиран и няма да отстъпи нито крачка от защитата на свободата и ценностите си. Защото не социалните или енергийни политики правят нещо политически значимо, а идеите, ценностите и бъдещето, за което то се бори.
На украинците трябва по възможно най-бърз начин да бъдат премахнати визите за пътуване в ЕС, гарантирани правата и свободите и ускорени механизмите за европейска интеграция. Именно това ще направи съюза значим - ние не позволяваме семейството ни да бъде малтретирано и шантажирано.
Новата Студена война
Путин е готов на всичко. Толкова силно е покварен от властта, че отдавна е спрял да вижда трезво. Той е един екстремист, който е готов да остави Близкия изток да избухне, но да не се лиши от военните си бази, доставки на оръжие и влияние сред арабските диктатори. Готов е да доведе до разкъсването на съседна държава, но да не я изгуби като безропотен васал.
Опитвам се да го разбера. Но, не мога. Да, Русия се задушава в собственото си жизнено пространство... Да, бъдещето й не е никак цветущо... Да, най-вероятно един ден Путин ще последва съдбата на Янукович, Кадафи, Чаушеску, Хитлер, Мубарак или някой от другите му "приятелчета", но това не го оправдава.
Най-вероятно го е страх, най-вероятно осъзнава, че скоро гърбът му ще е опрян в стената и няма да има изход. Дори с най-репресивните закони, дори с най-репресивната полиция, нищо не може да го спаси, защото хората рано или късно ще му потърсят сметка. Затова играе ва банк. Или всичко или нищо.
Новата Студена война вече е започнала. В държавите от бившия съветски пояс са инсталирани едни особено гласовити и зависими медии, олигарси и "общественици", чиято единствена задача е да прокарват руските интереси, където могат и да разгласяват възможно най-усилено колко добра е Русия, как се бори срещу западния зъл империализъм. Мхм.
Сещате се - техният хор постоянно ни напява за американските колонизатори, чуждите търговски вериги, които ни източват, Сорос, сексуалната свобода, толерастите, либерастите, привържениците на свободния пазар, привържениците на демокрацията и свободата, независимите гласове.
Който каже думичка срещу руснаците веднага бива заклеймяван като национален предател, някой му плаща (някой американец), той е либерал, той е толераст европеец (толераст, либераст, соросоид, протестър). И масите повтарят. Масите не искат да мислят, а искат някой да им посочи виновника. Че нямат работа, нямат жена, колата им е открадната, чушкопекът им е гръмнал и ей такива неща.
Това се случва в България. Всички сме свидетели. Случва се обаче и по целия свят. В Украйна протестиращите срещу диктатора Янукович бяха обявени за нацисти, фашисти, радикални екстремисти, превратаджии, престъпници и какви ли не. Колкото по-близко си до Москва, толкова по-силна е нейната пропагандна машина и толкова по-смъртоносна е задушаващата й хватка.
Путин и проруските агенти не са съвсем в час обаче и не осъзнават, че новите поколения не са толкова лесно манипулируеми. Телевизорът и вестникът не са единствените ни средства за информация. Няма забранена литература. Няма "правилна" история. Няма забрана за минаване на границите. Силата на интернет е непреодолима дори в Китай, хората пътуват, научават, могат и искат много повече от техните родители, баби и дядовци.
Нищо не може да се скрие от очите на можещите. На майдана в Киев убиват хора? Цял свят гледа и плаче заедно с роднините на жертвите. В Русия хомосексуалистите са подложени на терор и геноцид? Цял свят гледа и ненавижда потисниците. Корупцията е издигната в национален спорт? Цял свят смята, че да инвестира в Русия може да му загуби повече пари, отколкото ще спечели. Светът отдавна е задминал Русия, която е застинала някъде в миналия век, но все още си мисли, че всичко й е позволено.
Какво ще изберем ние?
В крайна сметка светът отново върви към двуполюсност. Големият въпрос е кога Китай ще се включи най-активно в играта - и то към кой полюс, но все пак две са противостоящите си страни... Русия и Западния свят.
Историята се повтаря, а както знаем от нея - на почти всеки ще му се наложи да вземе страна по един или друг начин... Бавно потъващият Путин, който може да предложи само репресии, изнудване и корупция или Западът, който може да предложи свобода, избор и справедливост? Трябва ли въобще да има дебат по този въпрос?
P.S. Нека руските ми приятели не се обиждат. Когато казвам Русия, имам предвид Путин и дворцовата му клика от олигарси, които си мислят, че след като успешно съсипват собствената си държава, то останалия свят ще им позволи да направят същото и с него. Руската литература, философия, кухня, музика и наука са безценни и не по-малко важни, от които и да било други такива. Да не се бъркат с путиновия диктаторски режим.
