Франкофрения

Външно министерство е на път да изчерпи формулировката "гръмогласно нищо" заради сигналите, които идват оттам.

Министър Кристиян Вигенин реши да обърне гръб на дипломатическия протокол и да се държи като във времената на Студената война. Не му хареса изразената от посланика на Франция Филип Отие позиция на симпатия към протестиращите срещу кабинета, няма да му даде "Стара планина" - традиция при изпращането на посланици в края на мандата им.

Но обяснението на медийния съветник на Вигенин - Стоян Витанов, е като за медиен съветник, който би трябвало да не заема този пост - заради имиджа на Външно.

Причината е, обяснява г-н Витанов, че от месец се прави цялостен преглед защо трябва да се дават висши държавни отличия на чужди граждани и кой и защо да ги получава.

Какво да се прави, на този свят не може да се предскажат две неща - глупостта и земетресенията.

Дипломатите не са просто "чужди граждани", де юре и де факто те са представители на държавите си и изразяват техните позиции. Така че когато германският посланик Н.Пр. Матиас Хьопфнер казва, че състоянието на медиите у нас буди тревога и България все още не е загърбила етапа на преход към демокрацията, то все едно, че ни го казва германският канцлер Ангела Меркел.

В страна, член на Европейския съюз, би трябвало политиците на власт да са особено чувствителни към изявленията на посланиците на основателките на ЕС. Или ги влече на Изток?

Освен това е традиция в нормалния свят да се дават отличия на посланик в края на мандата. Преди да започне този "месец на корекции", китайският посланик Гуо Йеджоу беше изпратен с орден "Стара планина" първа степен.

Властта в България или е алергична към посланиците

(на Франция), или просто не търпи критики. Преди 3 години тогавашният премиер Бойко Борисов също се озъби на френския посланик в България Етиен дьо Понсен.

Повод станаха думите на Н.Пр. Дьо Понсен, че София трябва да каже ясно мнението дали Турция трябва да влезе в ЕС. След което Борисов изригна: "Аз не виждам смисъл да отговарям на френския посланик на заминаване какво е казал някъде. Ние сме суверена държава и към посланиците се отнасяме с необходимото уважение, но многократно те в България надвишават правата си, когато се изказват".

Борисов дори заяви, че "ако нашият посланик в Париж отиде и даде по този начин на Саркози съвет какво да прави, аз мисля, че френската реакция ще бъде да го изпъдят от Франция".

Но посланикът не спря дотук. През септември 2010 г. той заяви, че приоритет за държавата трябва да е осмислянето на комунистическия период до 1989 г., че трябва да се говори повече за жертвите на комунизма и сподели, че е

учуден като видял статуя на Тодор Живков в Правец

И за капак френският дипломат посочи, че не е ясно къде отиват средствата, които се отделят по различни програми за интегрирането на ромите и препоръча да има министър - или друга институция, която да отговаря за проблемите в тази област. Разбира се, напомни, че сериозно предизвикателство пред България остават борбата с корупцията и организираната престъпност.

За всичко това беше нападнат и от президента Георги Първанов, тъй като изявлението на дипломата му прозвучало "менторски" и че "с назидателен тон, особено от дипломати, няма да се реши ромският проблем".

Проблемът обаче е, че при тази власт посланиците говорят твърде често. Дори партайгеносетата във Външно да лишат от орден "Стара планина" и германският посланик след френския, а също и пратеникът на Великобритания, това издава само смешен провинциализъм. Нищо повече. И показва, че рециклирането на кадри на Държавна сигурност връща и призраците на една епоха, която вече сме я преживели.

Разбира се, г-н външният министър ще си плати за така изразената позиция. Нищо чудно до предсрочните избори, които със сигурност ще се случат, да си остане само с визитата в Румъния и кракът му да не стъпи в държава от Старата Европа. Такава ще е дипломатичната плесница.

Чърчил беше казвал, че поради ниския коефициент на интелигентност не го взели за военна служба и затова станал политик. Дали и други са избрали това поприще поради непригодност за смислена работа?

Докато осмисляте това, ето и посланието, което публикува на прага на новия политически сезон посланикът на Великобритания Джонатан Алън. Той сподели идеите си за необходимостта от реформа за възстановяване на доверието в българската политика.

Пълният текст на изявлението му:

"Месец септември винаги носи онова усещане за връщане в класната стая, дори за тези от нас, за които ученическите години са отминали отдавна. Обикновено това е период на обновление, когато, свежи и отпочинали, хората се завръщат към задачите си, изпълнени с енергия и нови идеи. В този контекст започнаха разговори между парламентарно представени партии за постигане на съгласие по националните приоритети през предстоящия парламентарен сезон.

Тази година обаче правителството и партиите не са единствените, които се връщат на работа с нови сили -

протестиращите също ще се завърнат

През последните няколко седмици разговарях както с политически лидери, така и с обикновени българи как тези национални приоритети трябва да отразяват посланието на протестите. Водих тези разговори не от позицията на предполагаемо превъзходство, а защото искрено се вълнувам за България и бъдещето. Както споделих в своята реч през м. април, вярвам, че България има огромен потенциал и съм оптимист за бъдещето.

Съществуват множество мнения за мотивите на протестиращите и спекулации относно развитието на протестното движение. Всички партии - тези, представени в парламента, и онези извън него, твърдят различни неща. Трудно е да се прецени кой е прав.

Едно нещо обаче е неоспоримо - протестите започнаха след изключително противоречивото назначение на Делян Пеевски. Масовото отхвърляне на това назначение от българските граждани достига исторически нива, както и накърнената международна репутация на страната. По-обезпокоителното е, че в нито един от разговорите си с изключително разумните и сериозни хора, взели това решение, все още не съм чул сериозна или основателна причина за тази стъпка.

При липсата на яснота вакуумът неизбежно се запълва от спекулации и много хора предполагат най-лошото.

Назначението на г-н Пеевски отразява също така по-дълбоки проблеми в българската политика. По-конкретно, реакциите показаха липсата на вяра от страна на електората в българската политика и политиците от всички партии, независимо дали те са в или извън управлението. Това вреди на България и бъдещите й перспективи.

Всички ние, които не сме безразлични към бъдещето на страната, смятаме, че е жизнено важно

българските политици да потърсят начин да възстановят накърнената си репутация,

както у дома, така и в чужбина. Надявам се, че сега всички политически партии ще проведат трудните разговори и ще вземат важните решения, от които има нужда.

От разговори, които съм имал, оставам с впечатление, че хората нямат усещането, че в политиката (нито на национално, нито на местно ниво) съществува отговорност, че техните интереси са представени.

Според тях корумпирани кръгове и скрити интереси създават политика, която да служи по-скоро на тях, отколкото на България. Дори поддръжниците на отделни политически партии нямат особено доверие в политиката като цяло. Представители на бизнеса ми споделят същото: в България няма условия за честно съревнование; връзките, а не свободната конкуренция, определят пазара.

Струва ми се, че най-важното послание на протестните действия е свързано не с подкрепата или противопоставянето на една или друга политическа партия или блок, представени или не в парламента. Става въпрос за категорично разграничаване на незаконните бизнес интереси и политиката, и подобряване на стандартите в обществения живот.

В следващите дни и седмици вниманието ще бъде насочено в голяма степен към политическата реакция спрямо съществуващата в момента несигурност и нестабилност. Ще се говори за договорки и дати за провеждане на избори. Политическите партии ще търсят всякакви възможности да се злепоставят едни други; в битката ще се използват нечисти средства.

Така действат партиите във всички държави - включително и в моята! Би било трагично, ако първоначалният импулс на протестите се изгуби в цялата тази политика, ако инстинктивното желание за решителна промяна на политическите стандарти бъде погълнато от политиката, както обикновено се случва.

Тъй като парламентът възобновява работа, бих искал да споделя някои идеи, изразени пред мен от българи, било то лично или чрез туитър, фейсбук, или електронна поща, свързани със законодателна програма, която наистина да покаже, че народните представители се вслушват в гласа на хората. Обобщавам ги в три основни теми:

Въвеждане на истинска прозрачност, повсеместно

Нека да видим "прозрачност по презумпция" на национално и местно ниво, както и на бизнеса, получаващ публично финансиране. Вместо настоящата тайнственост по подразбиране, всичко би трябвало да бъде публично, освен ако няма основателна причина това да не се прави. Това означава, че:

1. Трябва да се публикува бюджета на всяка държавна фирма и община в началото и в края на финансовата година. Те следва да се отчитат за какво са изразходвали средствата. Данъкоплатците финансират националното и местно управление и заслужават да знаят за какво са похарчени парите им. Във Великобритания всеки разход над 25 000 лири се публикува, а цялата правителствена информация е на разположение на бизнеса и гражданите на интернет страницата data.gov.uk.

2. Проследяването на собствеността на която и да е компания трябва да се улесни (включително, и това е от особено значение, за медиите). Ако собствеността на даден бизнес не е ясна, то тогава би трябвало да има резерви спрямо отпускането на обществено финансиране и възлагането на обществени отговорности.

3. Трябва по-често да има открити дискусии по програмата и плановете на министерства и други обществени органи, които да се предават на живо. Да се доразвие практиката за допускане на представители на гражданското общество, неправителствени организации (НПО) и бизнеса до участие в дебата, включително и на местно ниво.

4. По-голямата прозрачност допринася за предотвратяване на корупцията, както и на даването и вземането на подкупи. През годините сме слушали много за жизненоважни политики, като електронното правителство, електронното правосъдие и електронните обществени поръчки, но сме видели много малко по отношение на практическото им реализиране.

Те позволяват лесно сравняване на качеството на работа и вземането на решения, като премахват възможностите за искане на подкупи. Освен това насърчават съблюдаването на разпоредбите: нарушителите на закона няма как да знаят в кой момент са наблюдавани, както показа Националната агенция по приходите чрез успешния си интернет мониторинг на бизнеса.

5. Оценките на въздействието би трябвало да бъдат сериозни процеси на пълна консултация, а не незаангажирано отмятане на задачи от служители. Правилната оценка на въздействието гарантира, че парламентът може да гласува с пълното знание за последствията от своето действие, а медиите, бизнесът и гражданското общество могат да участват и да наблюдават внимателно.

6. Ефективните действия срещу подкупите и корупцията са нещо повече от законодателство. Но законите са жизнено важна платформа. В момента българските закони са едни от най-слабите в ЕС. Широко разпространено е мнението, че Великобритания и САЩ имат най-силните закони срещу подкупността и корупцията. Защо България да не взаимства най-доброто от тези два законодателни кодекса, наред с тези на други държави, за да създаде най-строгите и добри закони?

Търсене на отговорност на политиците и налагане на контрол на депутатите

1. Навсякъде по света избухват парламентарни скандали. В моята страна е имало недоволство заради връзки между депутати и лобисти, и заради искания за възстановяване на разходи на депутати. Това доведе до много по-строго наблюдение на бизнес интересите и контактите на депутатите, и върху тяхното поведение. Както показа практиката в моята страна, това е възможно да се направи, без да се засяга независимостта и почтеността на депутатите.

2. Създаването на строг, независим регулатор на парламента и депутатите би било начало на възстановяване на доверието във връзките на народните представители и законния бизнес. Регулаторният орган ще разглежда всички случаи публично и прозрачно.

3. Също така създаването на закон за регулиране на лобизма, който да осигури прозрачност на отношенията между бизнеса и депутатите, беше в списъка с приоритетите поне на последните три правителства. Време е за действия!

4. Много българи не вярват, че истинските източници за финансиране на партиите се напълно публични. Създаването на подробно законодателство, предвиждащо строги наказания и точно разписани разследващи и контролни правомощия на регулатора, би спомогнало за укрепване на доверието по отношение източниците на това финансиране.

Прилагане на вече съществуващите правила!

1. В България понякога изглежда, че има закони и разпоредби, но те не се прилагат. Няма еднозначно решение на този проблем. Това, което би могло да помогне са по-ясни насоки към регулаторните органи и съдебната система къде да насочат вниманието си, както и да приоритизират с цел фокусиране върху най-сериозните случаи, предвид голямата натовареност.

2. Някои от регулаторните органи в България внушават респект, например Омбудсманът. Но в други случаи тези органи изглежда сякаш страдат от липса на независимост или истинска енергия, за да се справят със задачите си. Вземете независимата комисия за енергийно регулиране. За 12 месеца се смениха пет различни председателя, което е изключително голямо текучество за независима позиция.

Изглежда, че "предложения" от министър-председателя са последвани незабавно от абсолютно същите "решения" на комисията. В повечето държави Комисията за защита на конкуренцията е един от най-дейните органи, но не и в България. Подобни органи трябва да бъдат наистина независими от правителството, а процесът по назначаване на кадри да бъда разписан в закон, за да се гарантира избиране на високо квалифицирани специалисти.

3. Не се съмнявам, че тези идеи могат да бъдат усъвършенствани и доразвити, но те представят начини политиката да стане по-открита и честна. Онези, които не са съгласни, трябва да обяснят на чия позиция са в битката между, от една страна, съмнителните връзки между бизнес и политика, и от друга - усилието да се изчисти обществения живот. Опонентите на тези идеи трябва да обяснят какъв по-различен и по-добър подход за справяне биха избрали; подход, който вдъхва доверие на българския народ.

4. В настоящия момент хората на улицата имат послание за обновление и реформа. Политическите партии, всяка от които е обект на протестиращите, не показват никакви признаци, че се вслушват в това послание. Ако не го направят, рискуват да изглеждат неадекватни в очите на един нарастващо зрял електорат, който не приема статуквото. Приемане на вдъхващ доверие пакет от реформи от настоящия парламент би било силно начало за връщане на доверието.