Ебола, поне от американска перспектива, е нещо като голямата бяла акула. Тя е опасна, няма спор, но шансовете да се добере до вас са нищожно малки. Страхът от големи хищници и страхът от чума са дълбоко заложени в човешкия опит и предавани от поколение на поколение. Може би се задейства инстинктивна реакция, на която не можем да устоим.
Но и в двата случая, самоподдържащият се цикъл на медийна паника е епидемия, която почти гарантирано е по-разрушителна от самия първоначален феномен - и страхът не е реално за това, което твърдим, че е.
Колективната паника за един заразен с ебола американец, пътувал със самолет, или една смъртоносна атака на акула сред милиони плажуващи (каквито са приблизително годишните статистики), отразява факта, че все още оставаме племенни животни, разчитащи на групово мислене и първичен ужас, с твърде малко вяра в науката и логиката и никакво усещане за перспектива.
Вярваме в чудовища, но почти никога не ги търсим на правилното място
Точно както е по-вероятно да ви удари гръмотевица или да загинете от токов удар от паднал електрически кабел, отколкото да ви изяде акула - и неизмеримо по-вероятно да загинете, докато шофирате към офиса - списъкът с неща, които ще ви убият, преди ебола да го стори, е огромен.
Приблизително 600 000 американци умират ежегодно от сърдечни заболявания. Никой не може да каже със сигурност колко от тези смъртни случаи могат да бъдат предотвратени, или колко от тях са пряко свързани със затлъстяване, леност и изобилната американска диета. Така че нека вземем невероятна и оскърбително ниска стойност и кажем 10 процента.
Това са 60 000 души ежегодно, умиращи от отравяне с гигантски бургер само в Америка, или почти 20 пъти повече от хората, загинали в цялата западноафриканска епидемия от ебола до този момент. Но по някаква причина, не чувате хората да пищят истерично за това по телевизията.
Можем да продължим. Ако желаете да се притеснявате за заразни болести, да си поговорим за 50 000 американци, които умират от грип и/или пневмония всяка година. (Грипът, предаван по въздушно-капков път вирус, който безкрайно мутира и е невероятно труден за овладяване, има много по-голям потенциал да предизвика глобална пандемия, отколкото еболата, поне според това, което знаем в момента.)
Ако желаете да говорим за предотвратими епидемии, може да разгледаме ескалиращото ниво на самоубийства сред мъжете - в момента над 30 000 самоубийства годишно в Америка, и ясната връзка между тях и депресията и алкохолизма, и други форми на лечими психични заболявания.
Може оттам да преминем към свързания въпрос за всички американци, намиращи смъртта си от умишлени или случайни рани от огнестрелно оръжие ежегодно, но тъй като вече цяла Америка е убедена, че основателите й са утвърдили правото й на автоматично оръжие още в Конституцията, няма да навлизаме в тези води.
Достатъчно е да кажем, че постигането на реален резултат по тези статистики би изисквал да се направи наистина нещо за недостатъците на нашето сбоствено общество, докато паниката за ебола не изисква нищо друго освен празни крясъци как Обама трябва да затвори границите на САЩ срещу прииждащите орди от заразени с чума чернокожи.
Естествено, аналогиите между ебола и акулите в един момент стават неадекватни
Освен това не желаем да звучим пренебрежително по отношение на здравна криза, която е предизвикала смъртта на хиляди хора в Гвинея, Либерия и Сиера Леоне, или за спешната хуманитарна реакция, която тя изисква. Нямаме желание да се сблъскаме с акула в океана, но техният вид не е заплаха за нашия и никога не е бил; на този етап в еволюционната история, инстинктивният ни страх от тях вероятно ще доведе до изчезването им.
Не липсват поводи, от друга страна, да се притесняваме от риска за глобална епидемия във все по-взаимосвързания ни свят. Случаят с пътника в самолет в Далас и кръга от хора, които той може да е заразил, е неустоим повод за новинарски драми, който вероятно ще вдъхнови няколко медицински трилъри и документални бестселъри. Но твърде често не можем да направим разграничението между драма и факти, и досега няма никакви доказателства, че ебола ще се превърне в променяща бъдещето на света глобална катастрофа.
Паниката за ебола (точно като паниката за акулите) е оформяна и насочвана от измислени трилъри - в този случай, небивалици за унищожаващи цивилизацията чуми, зомби апокалипсис и така нататък. Също така тя се вписва в културния нарцисизъм и ксенофобия на Америка, в параноичното имперско възприятие, че американската цивилизация е център на света и че в Америка цари несигурен баланс, постоянно подложен на атака от опасни външни сили. Достатъчни са шепа африканци с картонени куфари и недиагностицирани инфекции, и изведнъж домът на нашите родители ще остане без кабелна и ще се наложи да ядем съседите, защото настъпва краят на света.
Западната реакция на болестта, която идва от Африка, неизбежно е повлияна и от комплекса на вина и страх в западната култура, когато се обсъжда този континент
Както заявява Джоузеф Конрад в "Сърцето на мрака" преди повече от век, истинската диващина на европейската цивилизация никога не се е разкривала по-ясно от управлението с убийства и експлоатация на място, което Западът постоянно е настоявал, че се обитава само от диваци. Ролята на Америка в историята на Африка е твърде сложна, за да я обобщаваме тук, и не е честно да твърдим, че е изцяло негативна.
Но политическата истерия и коментаторите, които най-много се вълнуват от ебола, е крайно вероятно да мислят за африканското общество чрез остарели стереотипи, и да разбират епидемията на ебола (съзнателно или не) като нещо, създадено от "тях", но по някакъв начин насочено срещу "нас".
В същото предаване, в което Джон Стюарт оповести статистиките за броя умиращи от сърдечни заболявания, той направи бърза аналогия между паниката за ебола и безумната истерия за "Ислямска държава", която изглежда въвлича неизбежно Америка в трета поредна иракска война. И това сравнение засяга много по-дълбоко жив нерв в Америка, отколкото Стюарт разбира. Донякъде на шега, очакваме вече кога някой от крайнодесните политици ще заяви, че ебола всъщност е терористично оръжие, изобретено от джихадистите, за да постави Америка на колене.
Но няма как да надминем параноидното въображение: сайт, наречен National Report, разкри преди няколко дни, че терористи-самоубийци от "Ислямска държава" са се заразили с ебола и планират да "синхронизират самовзривяването си в гъсто населени райони на американски градове," по този начин опръсквайки минувачите с инфекциозни телесни течности.
Медийната култура в Америка дотолкова е базирана на страх и суеверие, че няколко масмедии дори се заеха да доразвиват този сюжет, макар и не особено охотно
Ето връзката, която ние виждаме между "Ислямска държава" и ебола: и двете представляват смъртоносна, ежедневна опасност за хората в Африка и Близкия Изток, които наистина се налага да се сблъскват с тях; и двете представляват сериозни предизвикателства в глобален мащаб. Но затворени в инфантилния хаос на американския публичен дискурс, политиците и медиите в САЩ могат само да възприемат и двата проблема като предимно, ако не и изключително американски проблеми. Те са важни, защото представляват заплаха за изключителния американски начин на живот - а ако не представляват такава заплаха, заплахата трябва да бъде измислена и реалните опасности трябва да бъдат крайно преувеличени.
Тези, които твърдят, че Западът трябва да спре всякаква емиграция и да въведе визи за всички пътници от африкански държави, за да спре разпространението на заразата, са същите хора, които биха искали да направят същото и без този проблем, заради безброй други несвързани причини или просто заради обща ксенофобия.
Болест, която е причинила смъртта на хиляди обикновени хора в Африка - но е изключително маловероятно да направи същото в Америка или Европа, ако се спазват разумни предпазни мерки - става просто пореден циничен, вреден инструмент в циничния, вреден речник на политиката. По същия начин престъпленията на "Ислямска държава", които не забелязваме, докато те не започнат да обезглавяват американци и други жители на Запада, стават оправдание за безсмъртните неоконсерватори да рестартират война, която никога не са искали да приключат изначално.
Както се оказва, няма смъртоносни атаки на акули по американските брегове това лято, така че те не може да бъде стоварена вина за тях върху тероризма, емиграцията, Обама или и трите едновременно. Но само почакайте: заразеното с ебола торнадо с акули на "Ислямска държава" е почти пред прага ни.
