Ситуацията във вестникарската гилдия изглежда започва да се стабилизира след кошмарната 2009 г., когато титани като Rocky Mountain News и Seattle Post-Intelligencer бяха пометени от кризата, а други като Chicago Tribune и Sun-Times залитнаха опасно към бездната на фалита.
Някои всекидневници като Detroit News и Free Press наложиха драстични мерки в отчаянието си и съкратиха доставките по домовете наполовина - само няколко дни в седмицата.
Днес можем да отбележим кончината на кредото „новините трябва да са безплатни в Интернет". Приоритетът на вестниците вече е търсенето на нови източници на доходи, а глобалната мрежа е все по-надежден „преносител" на информация. Колкото и да е изненадващо, въпреки тревожната финансова ситуация в индустрията, много малко печатни издания въведоха платен абонамент за уебсайтовете си.
„Да публикуваш информацията безплатно в Интернет, докато печатната версия на вестника струва между 50 цента и долар, е едно от най-фундаментално погрешните бизнес решения за последните 25 години", коментира професор Пол Дж. Макартър, който преподава връзки с обществеността и журналистика в колежа „Утика".
„По този начин вестниците заявиха на плащащите си читатели, че информацията няма истинска стойност. Заявиха на абонатите си, че са абдали. Защо някой ще плаща 50 цента за нещо, което може да получи безплатно? - продължава Макартър. - Тази зле замислена и очевидно погрешна стратегия допринесе за настоящото положение на вестникарската индустрия и ускори краха на много издания."
Може би най-важната стъпка в това отношение направи New York Times, който таксува читателите си януари за онлайн версията по т.нар. „броячна система". Всеки читател има право да отваря определен брой статии месечно безплатно, но когато надхвърли бройката, се появява червен флаг и той трябва да плати определена сума, ако иска да продължи.
Броят на безплатните статии и размерът на таксата още се уточняват, но големият въпрос е дали в изданието ще постъпят достатъчно пари, за да се компенсират загубите от реклама, тъй като неизменно част от читателите ще се откажат от платената услуга и това ще доведе до оттегляне на част от онлайн рекламодателите.
И все пак сайтът на New York Times е най-посещаваната вестникарска страница в САЩ със 17 милиона читатели на месец. Изданието има лоялни абонати не само в Манхатън, но и в цялата страна. Ако някой може да направи тази схема печеливша, това е New York Times.
Добрият стар абонамент за онлайн изданията е друг метод за таксуване. Arkansas Democrat-Gazette беше пионер в това начинание. Месечната такса за онлайн изданието е 4,95 долара. Newsday и Newport News започнаха да използват този метод миналата година.
Един от най-успешните способи за генериране на приходи от онлайн версия на вестник е този на Wall Street Journal. Това е хибриден метод, при който част от съдържанието е безплатно, а останалата част е „премиум". Вестникът налага такса за достъп до „премиум" съдържанието, но полага неимоверни усилия платената информация да си струва - зад бариерата на таксата се крият ексклузивни новини и анализи, които няма да намерите никъде другаде.
Дали има ефект? Сайтът на Wall Street Journal има над милион абонати. Бившият издател на вестника Гордън Кровиц заяви в интервю за Independent, че дълги години е бил разтревожен от факта, че „много вестници изискват такса за ползване на печатното издание и дават безплатен достъп до същото съдържание онлайн". Читателите много бързо осъзнаха, че им излиза по-евтино да четат в Интернет.
„Издателите се надяваха, че рекламата онлайн ще бъде достатъчна, за да издържа дигиталната версия - твърди Кровиц. - Те смятаха, че това ще бъде двигател и за печатното, и за онлайн изданието. Уви, онлайн рекламата не отбеляза очаквания ръст и в момента е в цикличен упадък. Издателите на вестници, списания и новинарски сайтове в мрежата установиха, че е трудно да издържаш информационна медия само с приходите от реклама."
Кровиц е човекът, превърнал Wall Street Journal в печеливш вестник и е един от създателите на системата за онлайн абонамент. „Пред годините много хора предсказваха, че читателите никога няма да започнат да плащат за Интернет новини - продължава Кровиц. - Но когато Wall Street Journal събра над милион онлайн абонати, критиците замлъкнаха."
Той изтъква и важната подробност, че на вестника струва известна сума да привлече един абонат, докато на онлайн изданието не струва почти нищо. „Възможностите за печалба от Интернет абонамента са много, много примамливи - признава Кровиц. - Не забравяйте, че абонаментите за печатното издание изискват купуване на допълнителни количества хартия, по-голямо натоварване на печатницата и ангажиране на камиони и влакове, за да се достави вестника до съответните абонати. Разпространението на дигиталната версия е безплатно и това увеличава възможността за печалби."
Кровиц се присъедини към едно сдружение, което е поредната стъпка към платения модел. Заедно с кабелния магнат Лио Хиндъри и Стив Брил - основател на списание American Lawyer и телевизия CourtTV Кровиц сложи началото на обединението JournalismOnline.
Целта на Брил е да се създаде национален уебсайт, на който вестниците и списанията ще могат да публикуват съдържание и да печелят от абонаменти и от лицензионните такси на търсачки като Google и Yahoo News. Сайтът ще изиска преференциални условия от производителите на електронни устройства за четене като Kindle на Amazon.
Засега обаче Journalism Online не се радва на летящ старт. В по-далечно бъдеще вестниците вероятно ще предприемат и тристепенен процес за възстановяване на финансовата си стабилност.
