В ядрената енергетика ли е бъдещето?
Ако питате западните природозащитници - отговорът е твърдо "Не". Ако обаче се обърнете към Япония, оттам не само ще отговорят с "Да", но и ще покажат как според тях изглежда това бъдеще.
Там от декември 2023 г. започна работа най-големият реактор за термоядрен синтез в света и сега, през юни месец, се смята, че той достига пълните си мощности.
Официалната му номенклатура е JT-60SA и се намира в град Нака, префектура Ибараки, в Западна Япония.
Термоядреният синтез е съвсем различен процес от деленето на атомите - техниката, която се използва в стандартните атомни електроцентрали. Реакторът в Ибараки е с височината на шестетажна сграда и представлява съд с цилиндрична форма, в която се завърта ядрената плазма.
Тя достига температури до 200 милиона градуса по Целзий. По време на процеса не се отделят никакви въглеродни емисии и, ако реакциите протичат стабилно, няма никаква опасност за околната среда.
За контрол и насочване на плазмата в правилните посоки се използват магнитни полета.
Още повече, че термоядреният реактор се разработва съвместно от Япония и Европейския съюз. В момента във Франция със същото сътрудничество се изгражда още по-голям реактор, за когото надеждите са същите - да е чист, безопасен и високоефективен източник на електроенергия.
Процесите, които протичат в термоядрения реактор в Нака, са същите, които се случват и в Слънцето.
При синтеза се използва водород, който, превърнал се веднъж в плазма, отделя като остатъчно вещество хелий. Произведената енергия и светлика пък далеч надхвърлят текущите нужди, така че JT-60SA произвежда повече енергия, отколкото е необходима, и излишъкът може да се съхранява.
Необходимото ядрено гориво е само килограм на ден, а производството може да надхвърли 1500 мегавата за 24 часа. В проектите в Япония и Франция са ангажирани общо над 500 учени и над 70 частни и държавни компании.
Пред реакторите с термоядрен синтез обаче има твърде много предизвикателства и неизвестни.
За стандартната ядрена реакция се използват по-леки елементи като тритий и деутерий и освен това складирането на ядрените отпадъци е по-лесно. Отпадъците от термоядрения синтез, какъвто се случва в реактора в Япония, са далеч по-радиоактивни и процесите в тях продължават дори и извън цикъла на производство на енергия.
Затова по складирането на отпадъците и цялостната безопасност има още прекалено много работа, за да се използва термоядрените реактори спокойно.
Не на последно място, термоядрените реактори са и по-скъпи за изграждане и търпят редица забавяния за увеличаване на бюджетите. Срещу това човечеството би трябвало в обозримо бъдеще да получи неограничена енергия с нулеви въглеродни емисии.
Засега поне е сигурно, че реактори като този в Нака, не са застрашени от катастрофите, случили се в Чернобил и Фукушима.
Пред "Гардиън" инженери и специалисти уверяват, че процесът на синтез е достатъчно стабилен и може да устои дори и на много по-сериозни предизвикателства от природата и човешката немарливост.
Дали обаче термоядрените реактори ще са невероятното бъдеще на енергетиката - предстои Япония и Франция да ни докажат.
