България произвежда ток в излишък, но самото производство е неефективно, а НЕК де факто е фалирала. Такава оценка за състоянието на българския енергиен сектор дава германската фондация "Конрад Аденауер".
Нейният анализ ползва експертните познания на доц. Иван Иванов, преподавател в Техническия Университет в София и бивш депутат от народното събрание. Ето някои от основните заключения и факти, съдържащи се в анализа:
През последните месеци България има свръхпроизводство на електроенергия, тъй като разполага с мощности за производството на 12 хил. мегавата, докато потреблението е едва между 3 и 4 хиляди мегавата. Този огромен дисбаланс се дължи на няколко основни причини:
- на наличието на огромни мощности за производство на електроенергия, работещи на базата на енергоемки и нискоефективни съветски технологии, въведени в експлоатация още по времето на социализма;
- на намаленото потребление на електроенергия вследствие на свитото от икономическата криза индустриално производство;
- на въведените мерки за енергийни икономии в бита, които доведоха до спад в потреблението на частните домакинства;
- на значително намалелия износ на ток за съседни държави като Македония и Гърция, главно поради свитото там потребление, вследствие на кризата;
- и не на последно място - на високата такса за пренос на електроенергия, която прави произвеждания в България ток неконкурентоспособен на регионалния пазар в Югоизточна Европа.
Ситуацията се влошава допълнитено от състоянието на Националната електрическа компания (НЕК), която на практика е неплатежоспособна. Една от причините за това са похарчените над 2 млрд. лева за проектите "АЕЦ Белене" и хидровъзела "Цанков камък". (Наскоро лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че НЕК има натрупани 4.2 милиарда лева задължения. Бел.р.)
И в двата случая имаше огромна корупция и безконтролно харчене на обществени средства, което беше доказано от докладите на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), четем в доклада на "Конрад Аденауер".
Сред другите причини за тежкото състояние на НЕК фондацията посочва задълженията ѝ от 400 млн. лева по кредит от "БНП Париба"; продажбите на ток на цени под пазарните за търговски фирми, свързани с бившите тайни служби и политици от БСП (ЕFТ, Риск Инженеринг АД, Алфа Финанс Груп и др.). От това през периода 2004-2007 г. НЕК е реализирала загуби за 91 млн. лева, е записано в документа.
Неефективни мощности от съветски времена
Като тежко се определя и финансовото състояние на термоелектрическите централи, електроразпределителните дружества и държавните "Мини Марица изток". Кои са необходимите мерки за оздравяване на енергетиката? В анализа на фондацията се цитира доклади на Европейската комисия и Световната банка, според които през следващите 15 години България няма нужда от строителство на нови енергийни мощности, вкл. на нова ядрена централа край Белене.
Нещо повече - препоръчва се част от най-старите мощности да бъдат изведени от експлоатация поради ниската им производителност. Това са най-вече топлоелектроцентрали от времето на комунизма: ТЕЦ-овете "Брикел", "Бобов дол", "Русе - Изток" и "Варна".
Тяхното използване е неоправдано, тъй като произвежданата електроенергия е с прекалено висока цена поради големите производствени разходи и ниската им ефективност. Освен това те изхвърлят големи количества въглероден двуокис в атмосферата и не отговарят на актуалните европейски изисквания за опазване на околната среда.
От Еврокомисията посочват и това, че съседните на България страни строят мощности, които ще произвеждат по-евтин ток от българския и ще доминират на пазара в региона.
Повишаване на енергийната ефективност
На следващо място се посочва нуждата от повишаване на енергийната ефективност в индустрията, транспорта и бита. В момента България заема последното място по икономия на енергия в Европейския съюз, но картината трябва се промени с отпускането на над 840 млн. евро финансова помощ от ЕС за саниране на жилищата.
Отделянето на на електропреносната мрежа от НЕК ще гарантира свободен и конкурентен достъп на различни доставчици до мрежата, което ще позволи най-вече на индустриалните потребители да си избират доставчик. Промените в Закона за енергетиката, гарантиращи отделянето, вече са приети, но все още не са изработени допълнителните разпоредби към тях, се посочва в документа.
Друга мярка е създаването на борса за електроенергия в България, която ще създаде условия за пазарна конкуренция между производителите на енергия. Това ще насърчи всяка компания да оптимизира производствените си разходи. След като се създаде подобна борса, трябва всички индустриални предприятия да бъдат "извадени" от регулирания пазар и да договарят доставената им електроенергия единствено на пазарен принцип.
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ще определя регулирани цени единствено за домакинствата, за семейния и дребен бизнес като защитна мярка срещу внезапни промени на пазара на електроенергия. Такава е практиката в почти всички страни на Европейския съюз.
Премахване на монополни зависимости
Монополното положение на "Газпром", като единствен доставчик на природен газ в България, нарежда страната сред петте държави с най-високи цени на природния газ в Европа - редом с Македония, Босна/Херцеговина, Чехия и Полша.
Високата цена на природния газ определя и слабото ниво на газификация в страната, което поставя България на последното място в ЕС по този показател. Сред препоръчваните мерки за решаването на този проблем са ускоряването на проучванията на нови находища на природен газ на територията на страната и в акваторията на Черно море, и най-вече на находищата "Хан Аспарух", "Терес" и "Силистар"; започване на конвенционални проучвания за добив на шистов газ, срещу който в България беше проведена яростна кампания, финансирана от "Газпром".
В анализа на Фондацията се добавя, че в резултат на тази кампания в България е забранено проучването и добива на шистов газ по метода "фракинг" (хидравлично разбиване). Анализът препоръчва обаче провждането на проучвания по класическия метод - т.е. чрез вертикални сондажи, още повече, че в момента се разработвали нови, алтернативни и безопасни методи, които да заместят "фракинга".
Друга препоръка е да се ускори строителството на междусистемните газови връзки със съседните страни, и най-вече изграждането на връзката с Трансанадолския газопровод (ТАНАП), което би позволило страната да получава природен газ от Каспийско море. Това впрочем е необходимо и за осъществяване на европейския проект "Набуко-изток".
В продължение на десетилетия България е силно зависима от енергийни суровини, доставяни от една-единствена страна - Русия. Страната е на 100 % зависима от руските ядрени технологии (за АЕЦ "Козлодуй") и руското ядрено гориво (на компанията ТВЕЛ от Русия), на 100 % зависима от руския петрол, необходим за рафинерията на "Лукойл" в Бургас, на 85 % зависима от природния газ, доставян от "Газпром" и от коксуващите се въглища, доставяни от Украйна и Русия.
Стремежът за намаляване на тази зависимост от Русия винаги се натъква на упорита съпротива от БСП и свързаното с тази партия енергийно лоби. Всяко правителство, оглавявано от БСП, се стреми да увеличи тази зависимост.
Бъдещи приоритети
В заключение се казва, че развитието на енергетиката в България през следващите 10 години би трябвало да следва следните приоритети:
1. Повишаване на енергийната ефективност;
2. Използване на местни енергийни източници - газ, петрол и лигнитни въглища;
3. Използване на възобновяеми енергийни източници;
4. Диверсификация на енергийните доставки от чужбина;
5. Либерализиране на енергийния пазар.
