Очевидно ГЕРБ е на път да сглоби машината за печелене на избори, но последното бутало, което й липсва, е закон за печата.
Намерението такъв да бъде написан - не че го има в Стара Европа, беше обявено от шефката на медийната комисия Даниела Петрова. Не къде да е - на Осмата световна среща на българските медии в Букурещ, организирана от БТА.
Има нещо символично в това. Не че Петрова го е знаела. Дирекция по печата в България е създадена в края на 1913 г. със задача да контролира и цензурира пресата. Дирекцията е била към външно министерство, а неин началник става един от най-изтъкнатите ни журналисти Йосиф Хербст. Под прякото му подчинение минава и БТА. Убит, след като описва едни зверства на военните главорези на Цанков във вестника си. Всъщност, изчезва безследно.
Да речем, че по онова време на войни цензурата е имала своето основание в името на сигурността на държавата. Но днес?
Впрочем първият закон за печата е приет още през 1883-а заради острото перо на Захарий Стоянов и негова статия по повод убийството на царя-освободител Александър II. Това ни най-малко не го възпира, но "Искандер бей", където твърде безмилостно е окарикатурен Фердинад, Стоянов подписва с ХZ...
През 2010 г., по време на работата по Изборния кодекс, в главата на Искра Фидосова се беше родила идеята за някаква регулация на Интернет пространството - покрай печатните и електронни медии (?!!). Впоследствие обяви, че не е ставало дума за блогове и Facebook страници и спомена нещо за неподписаните материали.
Ето сега с тия анонимни материали се захваща и варненската юристка Петрова. Не трябва да има материали в пресата, които не са подписани, както често става сега, казва тя.
Какъв им е проблемът на управляващите с вестниците, не мога да разбера. Единственият "остър" към тях вестник е "Сега". Карикатурите там е ясно чие дело са, журналистите се подписват. Ако за една непреклонена главица трябва да пишат цял закон...
Петрова явно не е наясно, че принцип е, че когато материалите не са подписани, то значи редакцията стои зад материала и носи отговорността. Освен това винаги има журналисти, готови да подпишат всеки материал - или да изговорят каквото трябва, срещу определена цена. Всички сме наясно с това, а от това преимуществено се е възползвала която и да е власт.
В случай че искат да се справят с оплювателските материали, които уронват нечие добро име и престиж, и клеветят, то работата не е да правят закон за печата, а да рендосат както трябва Наказателния кодекс и да сръчкат мудното правораздаване. Макар че така под ударите ще попадне и жълтата преса, а тя, преобладаващо, е като силикон в ръцете на властта.
Проблемът никога не е бил в неподписаните материали. Макар и шеф на медийната комисия, Петрова явно не си е изяснила същността на проблема. А вече иска да му скрои шапката. Проблемът е в "подадените" материали.
Когато например МВР контролирано изпуска информация на определени журналисти, че натривките по ръцете на антимафиотите, пуснали Чочо до тоалетната, където се гръмнал, и натривките по неговите ръце ка-те-го-рич-но показвали, че той се е самоубил.
Няма следи от барут по ръцете на никого от антимафиотите, които са били в дома на Стойчо Стоев, написа един журналист в един вестник преди време. Само преди ден временната алтернативна комисия в парламента установи, че разтворът, с който са изследвани за барутни частици, е бил негоден. Но на тази информация беше поспестена в доста медии.
А Петрова беше категорична, че регулатор, какъвто е Съветът за електронни медии, но за печата, няма да се създава, защото това ще е цензура. Ерго, СЕМ е цензура, така ли?
Добрутро за другото. Кой е казал, че в XXI век подобен орган е необходим - има по-перфидни начини. Медиите са търговски дружества, все пак.
Например с публикуване на обяви на различни държавни ведомства, със сключване - или не, на договори за информационно обслужване между медии и министерства. С раздаване на определени солидни суми на разни медии и продуцентски къщи, както например правителството на тройната коалиция раздаде близо 10 милиона лева за чествания на 100 години от независимостта.
Честно казано, мисля, че премиерът Борисов не знае за закона за печата. Може пък Цветанов да е бил уведомен. В крайна сметка той сглобява изборния Робокоп. Добре е да се посъветват депутатите от ГЕРБ да не се пресилват да мислят толкова много.
Току-виж утре някой се напънал, (Красимир Велчев например), и измислил Закон за защита на държавата (33Д), като онзи преди близо 80 години. Не за друго, а за да регламентира системата на политически престъпления.
Така ще могат да забранят всякакви групи и организации, "които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели". Тоест - групите в социалните мрежи ще паднат под ножа и изобщо всякакви "издевателства" в Интернет срещу властта.
Ясно е, че много им се иска, след като им беше хрумнала през 2010 г. промяна в НК: ако публично обидиш някой управленец с карикатура или с думи, той да може да те съди и прати в затвора.
През 1919 г., когато идва на власт, кабинетът на БЗНС първо се разправя с политическите си противници, после идва ред на журналистите. Дойде ли им и у нас редът - или трябва да се вземе на всинца ни страха преди избори...
Да помогнем на управляващите. Вместо закон за печата, да разпространят списък на журналистите, които могат да работят в медии, и на тези, които не могат да работят в медии. Всъщност, и вторият ще свърши работа. Ще е доста по-къс.
