На Източния фронт на Европейския съюз няма нищо ново, дори да остават няколко дни до изборите. По телевизиите се въртят клипове на втръснали до гуша партии, от всеки ъгъл дебнат балони и знаменца.
Въпреки хладната пролет, българските партийни лидери нахлузват тениски, слагат смешни шапки и въртят кебапчета из свидните кътчета на родината.
До гражданите загадъчно стигат химикалки и някакви значки, които никой не окичва по себе си; рекламните картички с европейския флаг са наводнили заведенията и дори се намират флашки с речите на евродепутати, които призовават хората към гласуване.
Звездите на Европа греят отвсякъде. И напълно липсват в предизборните дебати на партиите. Пардон. Не липсват.
Защото дебати практически няма
Текущата предизборна кампания се отличава именно по това, че няма предизборни спорове, казва Арман Бабикян - PR експерт, който е участвал в правенето на много кампании. Липсват и телевизионни дискусии, липсва и диалогът между партиите. Калните номера и дрязгите с постоянен интензитет не ги броим за кампания.
Като я няма политиката, традиционните методи на раздаване на брошури и агитационни материали няма как да повишат избирателната активност на тези избори, дообрисува предизборния пейзаж Бабикян: "Сами виждате къде отиват листовките - в кошчетата за боклук".
Според него в сравнение с настоящата предизборна надпревара, миналогодишните избори са били "една крачка напред", поне що се отнася до онлайн присъствието на партиите. Някои от тях почти изцяло разчитаха на маркетинг в социалните мрежи.
"На парламентарните избори имаше много материали в интернет, постоянно се ангажираше общественото внимание и се използваха всякакви методи за привличане на публика", припомня Бабикян. Масираното интернет присъствие тогава, според него, е мобилизирало гласоподавателите в градовете и съответно е повишило избирателната активност.
"Сега се набляга на предизборни обиколки в провинцията, сред хора, които не са толкова добре информирани и не разполагат с интернет-достъп. Това ще се отрази на резултатите от изборите" - смята Бабикян.
Кебапчета на мегдана
"Кебапчетата на мегдана" най-вероятно ще активизират хората в по-малките населени места и там има шанс избирателната активност да достигне 50 - 55 %, за разлика от градовете, където се очаква традиционната апатия: в рамките между 25-28 % активност.
Общата избирателна активност обаче няма да се повиши в сравнение с други години. Причина за това е именно липсата на темата "Европа". "Всеки бяга в своята писта, което прави мача изключително скучен", коментира Бабикян.
Като нормална, без да е чак толкова скучна, определя настоящата предизборна надпревара Страхил Делийски - политолог и преподавател по политически маркетинг в СУ.
Той намира изборните нагласи у нас към момента за съвсем типични за ЕС, но все пак смята, че говоренето на "европейска тематика" като че ли липсва. "В цяла Европа тези избори се наричат "второстепенни" и навсякъде за тях се говори основно в националистичен стил, с доминиращ вътрешно-политически тон, казва Делийски.
Според него се усеща дефицит на информираност в българите, но "вината" не е само на политиците, а и на самите граждани, у които липсва достатъчно интерес към темата "ЕС".
Далече, далече
"Всички български граждани знаят каква е заплатата на евродепутата, но почти никой не знае каква работа върши той. Но това е тенденция във всички европейски страни, затова е излишно да сме скептични", казва Делийски.
В този пункт е съгласен и Арман Бабикян: "Никой не обяснява за какво служи ЕС, не се разясняват ползите от членството ни в съюза. По този начин и самите граждани не осъзнават колко много Европа е вече част от нашия бит и как политиките, които се приемат на европейско равнище, се отразяват на ежедневието ни". И допълва, че предизборните кампании на партиите са като подготовка за вътрешни избори, а не като за европейски.
Бабикян също смята и че в съзнанието на избирателите се създава "андрешковския" образ на кандидат, който ще отиде в Брюксел, за да попълни 766-те мандата и да получава голяма заплата.
"Партиите, които участват в надпреварата, нямат изгода да разясняват, че това не е точно така. Затова се залага и на традиционните, омръзнали до болка агитационни материали."
"За да си представиш значението на евроизборите, е нужно да минеш през няколко нива на абстракция" - разсъждава Делийски. И дава пример: "Ако гражданинът вижда какво прави общината, горе-долу знае какво се случва в областната управа, информира се за работите в държавата от новините, то представете си колко далеч за него е Европейския парламент".
Ето защо е логично партиите да залагат на предизборна агитация в малките населени места - просто там е избирателната им сила, което се видно и от електоралните анализи.
Културата на циничния шок
От друга страна, според Делийски, в градовете се наблюдава засилване на така наречената "култура на циничния шик". "Това са хора, които се чувстват автономни, свободни и смятат, че европейският вот не ги касае. Те смятат също така, че политиците не са достойни за техния глас, затова никакви агитационни материали не могат да им повлияят.
Неговите очаквания за вота в градовете също съвпада с тези на Армен Бабикян и той предрича активността там да не надвиши 30%, докато общо за изборите Делийски очаква максимална избирателна активност от 2,5 милиона избиратели, което е около 40 %.
В Западна Европа тенденцията на липса на интерес към изборите в градовете се наблюдава вече от 15 години, но в България е сравнително отскоро. Това да наричаш политиците "неграмотни" също е градска мода.
Затова и в града се прави много по-трудно предизборна кампания. Докато в по-малките населени места се смята, че политиците са за да помагат. И докато „гражданите" говорят за морал и красота в политиката, в по-малките населени места на нея се гледа като на нещо, от което ти зависи хляба", казва Делийски.
Колкото до предизборните клипове и реклами - политологът определя като най-таргетирани кампаниите на „Атака" и „Реформаторския блок". Рекламната им стратегия няма как да достигне до широка публика, но на чисто маркетингово ниво показва много ясно кои са потенциалните им избиратели.
"Атака" има рекламна стратегия в стилистиката на гръцката радикална левица. Реформаторският блок пък се цели в доста ограничената и често апатична аудитория, именно на представители на градската култура.
Рекламната стратегия на „Коалиция за България" е нетрадиционна. Търсената цел не е ясна и малко се разминава с посланията на самия Станишев", смята Делийски.
А тактиката на ГЕРБ той намира за добре издържана в консервативен стил и я нарича "игра на сигурно и на стабилно".
Голямо впечатление прави силното и скъпо присъствие на "България без цензура" в медиите. Но, подчертава Делийски, дали една реклама е добра или лоша не може да се прецени от нашето естетическо мнение, а по резултатите от изборите.
Защото според него "рекламата сама по себе си не печели избори".
С една дума: ако не отидете да гласувате, колкото и реклами да сте изгледали, колкото и листовки да сте получили, Европа няма да чуе гласа ви.
И на източния й фронт ще е все така тихо.
