Не повече от 70 дни. С толкова разполагат партиите, за да извършат препрограмирането си преди предсрочните избори, които ще се проведат най-късно на 12 май.
Преди това се налага да излязат от мишата дупка, където ги натика страхът им - и гневът на протестиращите, които обругаха политиците от всички партии.
Верен на егото си, почетният председател на ДПС Ахмед Доган заяви, че след покушението срещу него светът не е същият, но ... попресили. Сега в главата на цялата политическа клика е опряно оръдието на гнева.
Със сигурност България няма да е същата след протестите - поради факта, че протестиращи и наблюдаващи този път не трябва да позволим енергията да бъде разпиляна, "приватизирана" за нечисти интереси и угасена.
Какъв би бил положителният отзвук от протестите върху политическия живот в България?
1. Повишаване на избирателната активност
Вече на все повече хора ни пука. Затова да гласуваме. По-високата избирателна активност размива силата на купения вот.
Протестите неминуемо ще увеличат броя на бюлетините в урните. Големият въпрос е дали и какво политическо представителство ще имат протестиращите и техните лидери.
2. Нови партийни листи.
Дойде му времето на Голямото сбогуване. Време е да изпратим тези, които ни преведоха през прехода. И те да се сбогуват с властта. Нека си тръгват - невинни и облагодетелствани, а ние ги изпращаме омерзени и огорчени с единствената надежда, че божието възмездие идва - за разлика от българското правосъдие.
Видно е, че си тръгват богати и отдавна имат повече от един костюм в гардероба си. Нека отстъпят място на други.
Въпросът е дали тези "други" наистина ще са носители на промяната или ще се окажат заразени от вируса, от който боледуват предшествениците им? Защото партийните инкубатори са в състояние да измоделират партийци само по досегашния калъп - хора, готови винаги да бъдат нечии лобисти, стига да получат своето, винаги готови за някоя "схемичка", обществена поръчка, или да избягат от работа за ... едно "Верту" и карта с отстъпки за бутици за дрехи.
Но хора като руменовци, бойкоборисовци, емилкабаивановци и подобните им нямат място. Време е в управлението да дойде поколението, което не иска партийната каста да се въпроизвежда в сегашния си уродлив вид и което твърде дълго живя извън сферата, в която се вземат решенията за съдбините на държавата.
Нямат опит, кривят уста тези, които искаме да изпратим в политическото небитие. Ами когато започваше преходът, и те нямаха. И за 24 години успяха трайно да ни направят най-бедната държава и особено озлобена нация.
Най-лесно с подмяната на партийните листи, при това без вътрешнопартийни сътресения, може да се справи млада партия като ГЕРБ. Бездруго ще сменят голяма част от сегашните си депутати, които така и не запомнихме, с нови.
Тежък и труден е въпросът за БСП, както и за ДПС. Доган сложи Лютви Местан на председателското място, но дали това ще му гарантира мир и спокойствие в размирния Кърджали, където една напориста група иска своето място в парламента. Но затова трябва да си отидат депутати, изкарали там няколко мандата.
3. Конкретни платформи.
Край на общите приказки. Този път обещания от типа "повишаване на доходите и благосъстоянието" ще бъдат игнорирани. Кога, с колко, на кои групи, по какъв начин?
"Повишаване на растежа". Как, чрез секторни политики или данъчни облекчения или...
"Приоритет са образованието и здравеопазването". Какви реформи ще се извършат, на колко етапа, кой е крайният срок, кой ще е отговорен, кое от досегашните модели ще се запази?
Край на алабализмите и политическото кюспе, което преживяме с всяка предизборна платформа.
4. Обществен договор, който да "постави" гражданите на политическия терен.
Това е най-същественото. Така както всички партии през 1997 г. се обединиха около приоритетите като ЕС и НАТО, днес партиите и представители на протестиращите, под егидата на президента, е редно да изработят нови.
Едва след като партиите декларират, че, без значение кой ще спечели изборите, те ще се изпълняват, тогава можем да пристъпим към урните. За да не бъдем излъгани отново. Така ще влезем в следващия мандат власт и народ обединени от ясни цели.
Очевидно, че времето до изборите е недостатъчно, за да се обсъдят исканията на протестиращите и да се намери тяхното разрешение за 2 месеца. Ето защо тази Харта ни е нужна. И 41-ото НС може да остане в историята, като я гласува.
