На 2 юли 2003 г., по време на заседание на Европейския парламент, по повод поетото от Италия ротационно председателство на ЕС, социалистът Мартин Шулц отправя остри критики към Берлускони по повод водената от него вътрешна политика.
В отговор италианският премиер заявява с типичния си арогантен стил: "Г-н Шулц, познавам един филмов продуцент в Италия, който снима филм за нацистки концентрационен лагер. Вие ще сте идеален за ролята на началник." Когато идва ред за тържественото изказване на Берлускони, мнозинството от евродепутатите в пленарната зала става на крака и започва да аплодира оглушително в продължение на минути, с което проваля речта на премиера на Италия.
На следващата година (2004 г.) Мартин Шулц е избран за лидер на Групата на социалистите в ЕП, а след изборите през 2009 г., - в рамките на вътрешна договорка с консерваторите от ЕНП, става председател на европейското законодателно събрание през втората половина от мандата му (септември 2011-2014 г.).
Днес Мартин Шулц е "шампионът“ на социалистите, който ще бъде предложен за поста председател на Еврокомисията. Десният отговор на неговата кандидатура е Жан-Клод Юнкер. По едно или друго стечение на обстоятелствата, и двамата кандидати за водещия пост в европейския изпълнителен орган, Жан-Клод Юнкер за ЕНП и Мартин Шулц за ПЕС, са фаворит на най-мощната икономика в ЕС, Германия.
Но тук не става въпрос за заговор, а за внимателно планиране. Юнкер и Шулц са кариерни политици, ветерани на европейската сцена, макар и продукти на различни политически школи и идеологии. И двамата имат харизмата на близък до избирателите политик, извървял пътеката от най-ниските до най-високите стъпала на политическата йерархия.
Всеки, разбира се, със своя индивидуален пробив.
Еврократ от Първо Поколение
Резюмето на Жан-Клод Юнкер е много по-впечатляващо откъм постижения - от най-продължително служил премиер на европейска държава (1995-2013 г.), през един от архитектите на Договора от Маастрихт, до първи председател на Еврогрупата.
Юнкер (роден 1954 г.) влиза в политиката на Люксембург през 1980 г. с Християнсоциалната народна партия, малко след като завършва право в Университета в Страсбург. След само четири години в активната политика, той е назначен за министър на труда в правителството на бъдещия председател на Европейската комисия (1995-99 г.) Жак Сантер, който се явява негов ментор в европейските дела.
В ранната си кариера Юнкер върви по стъпките на Сантер, като изпъква особено по време на председателството си на съвета по икономически и социални въпроси (ЕКОФИН) до 1992 г., когато е подписан Договорът от Маастрихт. През 1995 г. Жан-Клод Юнкер е назначен с указ на великия херцог на Люксембург за министър-председател - пост, който наследява от Жак Сантер и остава до 2013 г.
През 2005 г. става първият председател на Еврогрупата, Съвета на министрите на финансите на страните, въвели еврото като национална валута. За разлика от шеметния старт и развитие на Юнкер, Мартин Шулц е политик изкачвал едно по едно стъпалата на кариерата, докато настъпи "звездният му миг".
Шулц (роден 1955 г.) е книжар по професия и упражнява занаята си от средата на 1970-те до 1994 г., когато влиза в Европейския парламент. Става член на германската Социалдемократическа партия на 19-годишна възраст и през 1984 г. е избран за член на общинския съвет на Вюрзелен.
Само три години по-късно, 1987 г. става кмет и най-младия (31 години) градоначалник в провинция Северен Рейн-Вестфалия. Шулц заема поста до 1998 г., съвместявайки го с работата си на евродепутат.
Двойният гамбит на Берлин
Така поставени, и двамата кандидати имат своите предимства и недостатъци, но най-вече вярно отразяват доктрините на политическите семейства в ЕС, от които произхождат. Технократският подход на Жан-Клод Юнкер към европейските дела и социалният аспект, който защитава Мартин Шулц през кариерата си в ЕП обобщават двете крайности в спектъра на концепциите за управлението на Европейския съюз.
И двете кандидатури са приемливи за Германия, която понесе основна част от тежестта на финансовата и икономическа криза последните пет години. Жан-Клод Юнкер беше издигнат за кандидат на ЕНП с подкрепата на християндемократите на Ангела Меркел, а Мартин Шулц е след най-влиятелните политици в социалдемократическата партия на Германия, която е член на широката коалиция в правителството.
И със сигурност в Берлин биха били по-спокойни, ако доверени хора следят за разходването на европейските средства за следващите пет години. Още повече, че според повечето наблюдатели с номинирането на Жан-Клод Юнкер, европейските консерватори всъщност се целят в поста на председател на Съвета на ЕС, който да бъде зает от техен кандидат, в случай че Мартин Шулц оглави Еврокомисията.
А това ще е напълно приемливо двойно постижение за Берлин.
