Назначаването на голи модели в държавни дружества е като яденето на чипс в църква: всички са крайно възмутени, но тайничко жадуват и те да си вземат. Тази шега се основава на комизма от сравнението между две нелепи, но сходни ситуации, съчетали публичния псевдоморален рефлекс за приемливо поведение с първичното желание за удоволствие.
Ако се замислим обаче, в нея се крие и известна доза истина. В голямата си част ние сме интуитивно убедени, че красивите жени са като пакетите чипс - отвън примамливи, лъскави и издути, но отвътре пълни предимно с въздух, консерванти и най-обикновени фритирани грудки.
Вкусни са и примамливи, но хранителната им стойност е съмнителна. А и цената им е силно завишена. Ето как хубавиците традиционно не будят обществено доверие, независимо от интелектуалния си капацитет.
От Хубавото Наде, на която бърчехме вежди като външен министър, до Хубавата Елена в НЕК, която разбуни духовете тези дни, ние настръхваме при мисълта държавната администрация да бъде вместилище на физическа естетика.
И то не защото вътрешно сме отказали да допуснем, че една красавица може да бъде интелигентна и работлива, а защото приемаме управлението като храм, където телесното е второстепенно. Даваме си сметка, че свещеността му е въпрос на колективна заблуда, но не искаме да се накърнява сексистката й йерархия. А тя позволява на жените да растат в нея, само ако приличат на мъже. Затова Цецка Цачева е подходящ парламентарист, а Юлиана Дончева никога не успя да бъде.
Подобен сексизъм е абсурден. Щом телесното не е от значение, защо тогава цялото това дразнене от красотата далеч повече от липсата й. Заради мачовската природа на управлението е. Не само тук, всяко управление изисква жените или да се лишават от женствеността си, или тя да се превърне в обслужващ властта атрибут.
Най-ясно политическият комплекс в това отношение се вижда при "Атака", където лидерът периодично се заобикаля с приятни на външен вид дами, които изпълняват функции на негови лични политически камериерки.
Правителството на ГЕРБ, въпреки приказките на алфа-мъжкаря Борисов, също беше любопитен пример за сексистка сегрегация. То се тупаше в гърдите как назначава жени на отговорни постове, а в същото време демонстрираше подозрителен подбор на симпатични двайсетгодишни "експертки" на примамливи позиции в агенции и министерства и хубавата Кристина от земеделското е само най-очевидния и познат случай.
Възходът й едва ли се дължи само на невероятните й експертни познания, макар че красотата е инструмент за издигане само в ръцете на интелигентните жени. Точно както и отсъствието й.
В случая с Елена Бончева не е необходимо нито да преиграваме в морализаторските пледоарии, нито да се хвърляме с гърди на амбразурата за честта на модели, вече разголили техните в името на други цели.
При всички случаи момичетата като нея ясно съзнават експертността на тялото си, което вече е и вид експертност на ума; вероятно не точно тази, от която има нужда държавната администрация, за да функционира правилно, но все пак някаква експертност.
Дали Елена е пълна със съдържание или е просто нечия държанка няма значение. Ако ви се спекулира по темата - вижте в профила й в социалната мрежа как позира до поръчков Кайен с номер А66666А, проверете на кого е принадлежал въпросният неслучаен автомобил и започнете да градите тези за служебните й отговорности. На нас не ни се занимава с това.
Чипсът винаги ще си бъде чипс в представите ни и уви, някои назначения само затвърждават това схващане. Крайно време е обаче да свикнем, че администрацията (при това не само нашата) не е църква. Но и няма нужда да бъде. За нея е важен не външният вид на служителите, а работата им.
Смисленото и коректно кадруване обаче е сложна материя, която не се отдава всекиму и ние непрекъснато сме свидетели на идиотски назначения на хора, които нямат и прашинка от красотата на Елена. Но въпреки това не са си на мястото.
АналИз на гореизписаната характеристика на основни качества и свойства на предмети и явления (блондинки ядящи чипс), предизвикващи особен интерес поради изключителните си особености (да ядат чипс), доказващ увлечението на твореца към издигане в зрителните органи на индивиди с изявена зрителна дисфункция. Нека започнем с основната идея, а именно: екзенстициализма на епическия герой (блондинка) и еспликация на някои термини с цел достигане на придаване на развръзката по-голяма тежест и привличане вниманието на читателя върху нововключените ситуации и герои (цици на заплата). Творческия метод на изображение е с голям обем, а епическия герой е изразен експресионистично като твърдението се подтвържава от реформистките идеи и антиреалистичната насоченост. Времевото и целевото неограничение, както и образния парализъм, дават допълнителни възможности за проява на епическия герой (блондинката), което е импликация за дълбока емоционална и душевна свързаност с думичката „цици“. Олицетворението на епическия герой със стружки тънко нарязани картофи създава паралелизъм извращаващ се в плеоназъм поради извънредното количество езикови единици и твърде малкия обем на материал, което сочи проблематика и липса на творчески аспирации. Композиционния похват, постиган посредством извънсюжетни компоненти, за задържане на сюжетното развитие в драматичното произведение довежда до силно изразена ретроспекция извращаваща се в неуспешен опит за сатира и лично изказване с комична насоченост . Композицията на някои места изпада в катахреза като за пример можем да вземем следното безумно словосъчетание: „Тази шега се основава на комизма от сравнението между две нелепи, но сходни ситуации, съчетали публичния псевдоморален рефлекс за приемливо поведение с първичното желание за удоволствие.“ което на обикновен български език означава, че творческото въображение е обсебено от още смътни идеи и образи като пренебрегва социалните стимули и духовно-моралните изискания. Опитите за могъщо средство за осъществяване на речевата експресия довежда до зооморфизъм в непълния му смисъл, а по-точно разновидност на примитивното художествено мислене. Опитите за еналага довеждат не до емблематика, каквато очевадно е била първоначалната идея, а до дисонанс и психофизиономични своебразия на литературните герои. Емоционална оценка на респектиращи постъпки довежда до отслабване на речевата експресия, а идейно-тематично и сюжетно-композиционно отношение допринасят за внедряването и разпространяването на жалка алитерация. Характеристикатa на основни качества и свойства на явлението блондинка, предизвикват особен интерес поради изключителните си особености или поне така си мисли автора докато ни въвежда в отчаян памфлет характеризиран със сатиричен нерв и изобличителен патос. В епилог бих искал да изразя, че семантиката на символизма е подобна на семиотиката в солипсизма заради употребата на тропи, фабули и тонически сложения, което никак не допринася за основната тематика на художествената измислица.