Как ви се струва едно такова оправдание: да, употребявал съм кокаин, но това не се брои, защото бях смъртно пиян. Логично е да продължим по-нататък и че в пиянството няма нищо страшно, ако преди това си загубил доста пари на покер.
Но тук става въпрос за съвсем реално изявление на кмета на Торонто Роб Форд. Точно така главата на най-големия мегаполис в Канада коментира появата на видео, на което пуши крек. Това съвсем не е първото доказателство, че кметът на Торонто често е под въздействието на упойващи вещества, и прогресивната общественост на града поиска оставката на този наркома и алкохолик. Но при основния електорат на Форд нямаше проблем и поредният скандал с кокаин само му вдигна рейтинга просто до небивали висоти - от 39 до 44%.
Враг на гейовете и велосипедистите
Кметът на Торонто Роб Форд е наистина феномен, който заслужено стана единственият канадски политик, известен по цял свят. Като го погледне човек, вижда някакво тромаво чудовише, и все пак е популярен. При това е кмет не в някаква провинциална пустош, а в Торонто - най-големият мегаполис в Канада, където живеят близо 3 милиона жители.
За три години кметът успя да се замеси в десетки скандали, но рейтингът му на одобрение е неизменно висок. И даже сега, когато се изясни, че употребява кокаин, той няма намерение да подава оставка, даже напротив - ще се кандидатира за втори път. И съдейки по последните социологически проучвания, има шанс да спечели.
Не е трудно да се досетим, съдейки по външността му, че Роб Форд първоначално искал да направи кариера като играч на американски футбол, но нещо не му провървяло - може би, излишните килограми. И ето, че станал кмет на Торонто. Макар че отначало нищо не предвещавало такъв успех. Дори не успял да завърши университет по не особено сложната специалност политология. Започнал трудовия си път във фирма на баща си.
Бащата на Роб съвсем не бил беден човек, имал политическо влияние, бил е депутат в парламента на провинция Онтарио, която включва и Торонто. Това обяснява много, но не и всичко. Разбира се, парите и връзките на баща му помогнали на Роб да бъде избран за депутат от градския съвет на Торонто през 2000 г. Но за да станеш кмет, при това с такъв тефлонов рейтинг...
За победата на кметските избори Форд работел сам, дълго и систематично. Той внимателно се "прицелил" в определена група избиратели - консервативните жители на предградията, със средни доходи - и в продължение на няколко години им внушавал, че в политическия живот на Торонто той е единственият, който реално представлява интересите им.
Той се сближил с тях до степен, че изобщо да не им мине и мисълта да гласуват за някой друг. Форд лично се заемал с всяка жалба на жители на окръга. Най-гръмко от всички се възмущавал от всяко предложение за вдигане на местните данъци. Непрекъснато натъртвал публично за един или друг разход на общината, който смятал за излишен. Самият той се отказал от офиса, който му се полага, и шофьор. Винаги карал сам колата и настоявал това да правят и колегите му.
Но най-важното - много добре умее да "изцепи" нещо, което за човек от политически коректния Запад звучи крайно и не особено добре, но пък доста хора от консервативните представители на средната класа си го мислят.
Например, че Торонто няма нужда да заделя средства за борба със СПИН, тъй като ако не си наркоман и пед.., пардон, хомосексуален, никога няма да се заразиш. Или че убитите на пътя велосипедисти са си виновни сами, тъй като пътищата се правят за автомобили и колелетата само пречат на шофьорите.
Може би, той не във всичко е прав, но политически коректните политики са създали около такива тези такава атмосфера на свещенодействие, че е невъзможно да не изпиташ симпатии към политик, който се опитва малко да понамали гладуса на хуманистичния патос. И старанието на всички онези суперправилни кметове, които показно ходят на работа с велосипеди.
Иска ни се най-накрая някой като Роб Форд в прав текст да каже, че велосипедистът, това е трън в задника на шофьора, защото... ами защото си е така - попитайте който и да е шофьор. И ето, намери се един кмет в света, който директно заяви, че да се пътува в кола е по-удобно, отколкото на велосипед.
Тези така мили слабости
През 2010-а точно такъв кмет се появява в Торонто. Форд побеждава на изборите с убедителните 47%. При това изключително с гласовете на заможните предградия - именно тези жители на Торонто, които не биха искали да пазаруват с велосипед и да плащат за лечението на болните от СПИН. Урбанистичният център на града гласува за левите.
По-нататък се случва това, което в последните години се случва с много политици на Запад (и на Изток - бел.р.). По време на предизборната кампания те са големи смелчаци, обещават да намалят данъците и разходите в бюджета, а когато вземат властта, се боят да пипнат каквото и да било - нали след това ще трябва да ги преизбират.
След като става кмет, Форд съкращава неколкостотин градски чиновници, шумно разгласявайки акцията, и отменя таксата за регистрация на частни автомобили, но не се решава да отиде по-далеч. Точно обратното - повишава с малко данъците, за да балансира бюджета.
Недостатъкът на икономическия консерватизъм се налага да се компенсира с морален такъв, което, разбира се, доста по-просто. Кметът Форд се отказва от личен шофьор, и кара сам. Постоянно ходи на футбол. Произнася емоционални речи, без сложни думи и с разбираем за народа здрав смисъл. Той е първият кмет на Торонто от 1998-а насам, който отказва да участва в ежегодния гей парад - моля ви се, та той е през това време със семейството си.
Плюс обикновените простички човешки недостатъци, които се харесват на консервативните избиратели много повече, от достойнствата. Може да наругае, да си пийне повечко, да нагруби журналист, да тупне по задните части конкурентката си на кметските избори, когато правят обща снимка. След подобни фалове той трогателно се извинява, признава, че не е бил прав, но какво да се прави, човек като него лесно се пали, какво да се прави.
Многобройните скандали с пиенето предизвикват раздразнение сред останалите избиратели, които бездруго не са гласували за Роб Форд. А в консервативните предградия напротив, още повече го заобичват заради такъв разбираем и близък им човешки недостатък.
С наркотиците обаче не е точно така. Все пак - кокаин, това не е една-две бири в повече. И когато шефът на полицията в Торонто казва, че разполагат с видео, на което Роб Форд пуши крек, а по-късно и самият кмет потвърждава истинността му, това би трябвало да удари по рейтинга му. Но става обратното.
На Роб Форд му върви с противниците. Ето седят си пред телевизорите трудещите се данъкоплатци в своите домове в предградията и гледат как в центъра на града някакви еколози, педераси, бохеми и студенти с леви убеждения искат оставката на кмета, защото е пияница и наркоман.
И си мислят тези хора: ама какви са тия високоморални безделници? Какво право имат да съдят нашия Роб Форд за употреба на наркотици? Ами те самите колко пъти са употребявали? Когато голи мъже в пера в центъра се целуват пред очите на децата - значи това за тях е морално, а кметът какво, като един път си е позволил да пуши такова нещо... Няма да им дадем Форд, не, за нищо на света.
Затова и Роб Форд не се дава, отказва да подаде оставка, и напук на всичко, се готви отново да управлява Торонто. И наистина би могъл да спечели. Но на останалия консервативен терен на Запада колегите му от типа Берлускони, Буш-младши и Роб Форд нямат никакви шансове. Целият им консерватизъм се свежда до политически некоректни шегички за гейове.
