"Герой на нашето време е портрет, но не на един човек. Това е портрет, съставен от пороците на цялото наше поколение." Това пише руският класически автор Лермонтов в предговора на своята повест "Герой на нашето време".
Възможно ли е Русия преди век и половина да прилича на България днес? Абсолютно. И основната прилика е именно в огромното наличие на "герои на нашето време" у нас.
А сред тях с постоянен интензитет блести образът на една жена: едновременно дама и военен,
другарка и госпожа: Нешка Робева.
Всеизвестна, канена по всякакви медии, вечно убедителна и компетентна, блага и хрисима, Нешка е от онези хора, на които сякаш "от рождение им е писано да им се случват разни необикновени неща". Съвсем както на главния герой в повестта Печорин.
При "героите на нашето време" обаче необикновеното, което им се случва, винаги е оплетено в куп неизяснени обстоятелства. И това ги превръща в особено
загадъчни публични личности.
"Героите на нашето време" са непостоянни морално, затова трябва да разчитат на стабилна опора. А какво по-стабилно от признатия в миналото успех. А когато успехът е спортен, то той винаги може да бъде посочен като аргумент срещу всякакви съмнения в авторитета им.
Някога, на 23 години, Нешка Робева става световен вицешампион по художествена гимнастика. След това, през периода 1976 - 1999 година е треньор на "златните момичета" - основно оръжие на комунистическата държава за печелене на медали. Двете неща на куп създават
непробиваем авторитет на Робева.
Действително, нейните "възпитанички" печелят през този период 294 медала от големи първенства, 7 световни и 10 европейски титли, две сребърни отличия от олимпийски игри. Цената обаче на тези успехи, разказват ученичките по-късно, е огромна: системно недохранване (Лидия Бочева в интервю), насилие (Бианка Панова в книгата си „В името на голямата цел") и дори симпатичната Лили Игнатова и отраканата Илиана Раева през годините се дистанцират от
сталинистките методи на трениране,
характерни за спорта по времето на Робева.
Но митът, веднъж изграден - остава. Защото в общ държавен план тези успехи, постигнати под ръководството на Робева в клуб „Левски" не могат да бъдат подценени. Както никой не подценява и труда на хилядите хора, които изписват невиждани фигури с телата си по стадионите на Северна Корея.
А медиите, заедно с други "герои на нашето време", работещи в тях, въртят мантрата: „Нешка Робева е най-добрият треньор по художествена гимнастика в света". Така се стига до ситуацията, която продължава вече години наред, в която бившата треньорка е канена
да се изказва сутрин, обед и вечер
по абсолютно всички въпроси: от художествена гимнастика, през фолклор и политика, до благотворителност, морал и рецепти. Доколко обаче тя е способна да даде положителен личен пример?
Името й периодично се появява сред спорни от морална гледна точка инициативи. Последно тя блесна сред подкрепящите партията на един друг "герой на нашето време" - Николай Бареков.
"Благодарение на пътуванията ни с Бареков мога да задържа трупата от 40 души" - казва Робева. Защото напоследък тя се е отдала на създаването на танцови спектакли с фолклорни елементи. Богато спонсорирани от "силните на деня", постановките й са
практически единствените в България,
които се отличават с такъв размах. А тяхното подчертано националистично съдържание се тълкува масово като "милеене по българското". А всъщност дали не става дума за приватизиране на фолклорни традиции и използването им за частни каузи?
Но още по-куриозното е, че въпреки зрелищността на постановките, самата треньорка-хореографка твърди, че в нейната работа няма никакви пари. "Трудно е заради безпаричието и затова, че ние играем, без да търсим рекламодатели и без спонсори", кахъри се тя пред камерите.
Да, всички знаем колко бедна е партията-майка БСП
или партията на Николай Бареков, щом и двете могат, противно на народната поговорка, да направят от всяко дърво - свирка. С много пари.
Нейното дългогодишно членство в БСП и приключенията й в две последователни народни събрания изобщо не изненадват на фона на това, че дамата е била член на ЦК на БКП. И въпреки, че се пише "ортодоксална комунистка",
словесните й метаморфози са невероятни.
"Карам се на Станишев", "БСП си отива", пее тя, докато седи в Партията, която винаги е подкрепяла. До след изборите миналата година. След протестите малко по-късно през годината, тя морализираше пред вестници, че онези, които седят зад Делян Пеевски в БСП, трябва да се срамуват от себе си. А година по-късно, тя самата подкрепя Пеевски или поне неговите хора, чрез присъединяването си към "България без цензура" на бившия служител на ТВ7 - Бареков. Всъщност, извън демагогията,
крачката между БСП и Николай Бареков не е никак голяма.
Последно, да се върнем на необикновените неща, които се случват на "героите на нашето време" и на това, че около тях все има неясноти и недоразумения. И под "необикновени неща", нямам предвид приятелството на Робева с пророчицата Ванга, което върви заедно с
злостта й към българската православна църква,
за сметка, познайте -на руската, която била по-добра и по-велика: "Руската православна църква, доколкото разбрах, е одобрила начинанието (за филм за Ванга). А в Русия църквата е много по -силна и по-ортодоксална. Там пророческата дарба и сила на леля Ванга са признати. Хората я обичат. А нашата църква как ли ще реагира, когато сигурно ще я потърсят за мнение. Настръхвам при мисълта какво може да стане. Църквата няма да пропусне да се изложи. Убедена съм в това."
Става дума по-скоро за „разните необикновени неща" по Лермонтов, от които госпожата-другарка все излиза чиста. През последните години тази дама се оказа
в управителния съвет на фондацията "Утре за всеки",
в които постъпиха 157 хил. евро - парите, дадени от Ангел Бончев, за да откупи съпругата си Камелия от "Наглите". Нешка напусна публично, възмутена от далаверите във фондацията и че „държавата не се намесила". Да, но както коментира Огнян Стефанов в материал по случая, тя е мълчала през цялото време преди това. Може ли да си в управителния съвет на фондация и да не знаеш за какво става дума?
Друга необикновена случка е връзката на Нешка Робева с Алексей Петров. Бившата треньорка отпуснала заем от 100 000 долара с пари от касата на клуба по художествена гимнастика "Левски" на Георги Цветанов - срещу лихва. Цветанов сега е свидетел по делото "Октопод", също както и Робева.
Когато длъжникът започнал да закъснява с вноските, бившата треньорка на националния отбор по гимнастика се обърнала не към полицията, а
към Алексей Петров - за помощ.
В резултат на неговата намеса, Георги Цветанов твърди, че е „пострадал физически", а колекцията му от картини, които са били оставени на Робева като залог срещу заема, била иззета. Не се знае къде са изчезнали произведенията на изкуството, но според Светлин Русев, който ги е оценявал - една част са при треньорката, друга при Алексей Петров, а една картина е останала у него самия.
Но героинята е невинна.
Името й беше замесено и в обвинения от бившия временно изпълняващ длъжността генерален директор на БНТ Борислав Геронтиев, че е надписвала в пъти сумите, които са й били нужни за участия в телевизията в предаванто на Димитър Цонев „В неделя с ..." . Според него, става дума за половин милион лева, уж за костюми и декори за шоуто й. Доказателства - няма. Само недомлъвки и обвинения.
Междувремнно Нешка се защитава по-най добрия начин: въздействайки емоционално.
Тя рецитира социални думи
за "бездушието и цинизма на бързо забогателите и слугинажът около тях..." А на журналистическия въпрос кой управлява държавата ни, отговаря без колебание: "Корпоративни интереси и бездуховни хора. Алчни, бездуховни хора...Присвоили и цинично яхнали най-светлите човешки идеали".
Да, това е драмата на "героите от нашето време":
точно както и Печорин, те някак осъзнават кое е правилно и морално, но по никакъв начин не могат да го приложат в живота около себе си. И именно това, а не думите им, ги прави неизменна част и причина за "бездуховността", за която говорят.
Затова и тези хора след всяко свое политическо, спортно или творческо приключение оставят след себе си усещането за съмнение, несправедливост и разруха.
