Да си призная честно - бях доста скептична, когато в петък започнах да получавам десетки покани за участие в протест. Все още ми държи кофти усещането от демонстрациите през февруари, но реших все пак да отида.
И ако по време на предишните протести не можех да припозная каузата на множеството като своя, то сега имам много по-различни впечатления.
И тъй като наскоро в социалните мрежи циркулираше една чудесна статия, озаглавена "Десет разлики между Таксим и Орлов мост", то смятам за редно да се направи и паралел между февруарския и юнския "Орлов мост".
1. Може би единственото общо между двете явления е, че бяха провокирани от конкретно събитие - в единия случай - сметките за ток и парно, а в другия - общественото недоволство от набързо скалъпената кандидатура на добре познат престъпник за един от най-важните постове в държавата. И тук приликите приключват.
2. На жълтите павета през последните дни не само имаше повече хора. Имаше по-качествени хора. Разминавах се с костюмирани мъже, наконтени жени, майки с деца, всички изглеждащи прилично, нормално и мирно.
Нямаше ги онези нечистоплътни, рошави, неспособни да структурират изречение, състоящо се от подлог и сказуемо, примати, които да обективират неандерталската си същност посредством псувни, пиене на бири и създаване на хаос. Не видях прелитащи бутилки, камъни, рола тоалетна хартия.
Напротив - тази сутрин се разпространява снимка на кошче за боклук на бул. "Цар Освободител", във и около което грижливо са строени всякакви отпадъци, а булевардът и тротоарите са чисти.
3. Повечето от разговорите, които дочувах, съдържаха ясно формулирано недоволство, изразено чрез правилни граматични и морфологични конструкции. Липсваха нечленоразделни подмятания. Не видях нито един човек, който да не знае защо е на улицата.
Юнският протестиращ е образован, интелигентен и знае от какво е недоволен, за разлика от февруарския, чиито искания изобилстваха от безобразни, утопични лозунги за разрешаване на битовите му проблеми.
4. И да - подтикът на масите през февруари беше чисто битов. Сега е на едно по-висше ниво. Може би все пак българинът дорасна дотам, че да има някакви духовни потребности и да има съзнанието да ги изрази.
И като че ли най-силната от всички потребности в момента е да се премахне всяка неграмотност в управлението. Юнският протестиращ е запознат с елементарните правила, според които функционира правовата държава и едничкото му искане е тяхното спазване.
5. Сметките за ток бяха опръскани с кръвта на побоищата и самозапалването. За момента инциденти няма. Едва вчера се появиха първите провокатори, но те бяха бързо разпознати и изолирани.
За себе си съм доволна, че наблюдаваме едно израстване на българина. Искрено се надявам отдавна заспалото гражданско самосъзнание, което в момента едва се пробужда, да набере достатъчно сила и да стане водещ двигател на обществото.
