Фирмите в квартала "Саут Парк" на Сан Франциско като цяло продават или уеб-технологии, или сандвичи и бурито. Bespoke Innovations обаче планират да продават дизайнерски крайници.
Фирмата използва напредъка в технологията, известна като 3D печат, за да създава протези, покрити с бродирана кожа, бляскав метал или каквото пожелаят клиентите.
Скот Съмит, съосновател на Bespoke, и неговият партньор, хирург-ортопед, са решени да отворят студио тази есен, където ще продават покрития за протези и ще експериментират с отпечатването на цели специални протези, които биха стрували една десета от цената на сравними изкуствени крайници, направени по традиционните методи. А освен другото те ще могат да се почистват в съдомиялна машина.
"Исках да създам крак, който има някаква степен човешко в себе си", казва Съмит. "Тъжно е, че хората са имали продукт, който е толкова основна част от живота им, който е с толкова лош дизайн."
3D принтерът, който няма нищо общо с хартиените принтери, създава обект, като наслагва слой подир слой материал - обикновено пластмаса или метал, до голяма степен по същия начин, по който сладкарят прави баклава с листове точени кори.
Технологията е минала през дълбоки трансформации от произхода си като инструмент, използван от производители и дизайнери за създаване на прототипи. В наши дни тя отваря серия от невъзможни до момента производства, които продават калъфи за iPhone, лампи, дръжки за врати, бижутерия, чанти, бутилчици за парфюми, дрехи и архитектурни модели. А докато някои се чудят как успешно технологията ще издържи прехода от приложението й в индустриалното производство към създаването на потребителски стоки, употребата й расте с експлозивни темпове.
Стартираща калифорнийска фирма дори работи върху изграждането на къщи по тази технология. Техният принтер, който би могъл да се побере върху влекач с ремарке, използва образци, осигурени от компютър, като впръсква слоеве специален бетон и изгражда цели стени, които биха могли да бъдат свързани, за да оформят основите на къща.
Това е производство чрез щракване на мишката, вместо с чукове, пирони и работници. Защитниците на технологията твърдят, че с преодоляването на нуждата от ръчна работа, 3D печатът би могъл да възроди икономиката на производството и да възроди американската индустрия като творческият подход и изобретателността заменят като основен проблем разходите за труд за най-разнообразни стоки.
"Няма нищо, което печелите, ако отидете отвъд океана, освен по-високи разходи за доставка", коментира Съмит.
Изобилие от софтуерни програми за проектиране - от безплатни приложения до по-комплексни предложения на фирми като Alibre и Autodesk, позволяват на хората да подготвят продукт у дома, след което да изпратят дизайна на фирми като Shapeways, които да го "отпечатат" и да го изпратят обратно по пощата.
"Така позволяваме на цяла категория обикновени хора да превърнат идеите си във физически, реални продукти", казва Дж. Пол Грейсън, изпълнителният директор на Alibre. Грейсън твърди, че неговите клиенти са проектирали части за ретро-автомобили, йо-йо и дори части за машини за ДНК анализ.
"Много хора чрез нас преминават от единично копие към търговски продукт", казва Грейсън.
Производителите и дизайнерите са използвали от години 3D технологията за печат, за експериментират на място, вместо да изпращат дизайн-проекти, които да бъдат конструирани другаде, обикновено в Азия - и след това да изчакват връщането на модела. Boeing например използват тази технология за създаване и тестване на форми на въздухоотводи, преди да изберат окончателния дизайн.
В зависимост от типа задача, типичен 3D принтер може да струва от $10 000 до повече от $100 000. Stratasys и 3D Systems са сред основните играчи в този бизнес. MakerBot Industries пък продават комплект за любители на цена под $1000.
Пренасянето на технологията извън производството създава известни предизвикателства. Оформените по избор на клиента продукти например може да се окажат по-скъпи от масово произвежданите - и създаването им да отнеме повече време. А концепцията може да изглежда не на място в свят, приучен да цени качествата на масовото потребление.
Докато машините за 3D печат са се усъвършенствали и цената им е спаднала наравно с материалите, използвани за създаване на продукти, изникват нови бизнеси.
Freedom of Creation, базирани в Амстердам, проектират и отпечатват екзотични мебели и друго оборудване за хотели и ресторанти. Те също така произвеждат iPhone калъфи за Apple, бутилчици за крем за очи за L'Oreal и мебели и ръчни чанти, които сами продават на собствения си сайт.
Различни дизайнери са се обърнали към фирмата за дрехи, които вплитат пластмаси, за да създават обгръщащи формите блузи, докато други са поискали заострени покрития за осветителни тела, които изглеждат сякаш са потомство на морски таралеж и абажур на лампа.
"Целта винаги е била тази технология да бъде осигурена на масовите потребители, вместо да бъде пазена в тайна за НАСА и големите производители", казва 36-годишният Яне Китанен, който основава преди 10 години Freedom of Creation. "Всички смятаха, че съм се побъркал, когато започнахме."
Неговата фирма може да поема рискове с "безумни" дизайни, тъй като не се налага да отпечатва обект, докато той не бъде поръчан, споделя Китанен. Ikea могат да се притесняват доколко продуктът би бил привлекателен за масите.
LGM, които са базирани в Минтърн, Колорадо, използват 3D принтер за създаване на модели на сгради и курорти за нуждите на архитектурни фирми.
"Преди ни отнемаше два месеца, за да създадем модели за $100 000," разказва Чарлз Оувъри, основателят на LGM. "Но този тип работа вече не е нужна, тъй като предприемачите вече не влагати толкова много средства." Сега по негови думи той произвежда модели за $2000 чрез проекта на архитекта и разработен от фирмата софтуер за 3D принтер. И може да произведе модел само за една нощ.
Следващите планове на фирмата са да проектира и отпечатва дръжки за врати и друго оборудване за дома, създавайки уникални предмети. "Преминаваме от ръчно занаятчийско производство към цифрови занаяти", обобщава Оувъри.
Contour Crafting, базирана в Лос Анджелис, обаче е довела технологията за 3D печат до границите й. На база изследвания на д-р Берок Хошневис, професор по инженерни науки в университета на Южна Калифорния, Contour Crafting са създали гигантско 3D устройство за отпечатване на цели къщи. Стартиращата фирма търси средства за комерсиализиране на машина, способна да изгради цяла къща наведнъж - като въпросната машина се превозва до мястото на строежа с влекач.
Вълната от приложения на 3D печата вече е привлякла вниманието на някои от най-големите технологични компании в света. Hewlett-Packard, най-големият производител на хартиени принтери, вече са риселъри на 3D принтери, произведени от Stratasys. А Google използват софтуера CADspan от LGM, за да подпомогнат хората, употребяващи техния софтуер за проектиране SketchUp, да превърнат проектите си в отпечатваеми 3D обекти.
В Bespoke Скот Съмит е създал разширение за сканиране, чрез което да се изследват крайници чрез камера. След сканирането подробно изображение се подава към компютъра - и Съмит може да започне скулптирането на "художествените протези". Той използва 3D принтер за създаване на пластмасови обвивки, които се поставят върху протезираните крайници, след което увива тези обвивки с желания от клиента гъвкав материал, без значение дали е старо спортно яке или надежден ботуш.
"Можем да постигнем модерн от средата на века или Харли-естетика, ако това желаят клиентите", хвали се Съмит. "Ако успеем да направим и гъвкава дървесина, направо съм готов сам да си отрежа крака." Той и партньорът му - ортопедът Кенет Тронър, са създали някои тестови модели на цели крака, които имат сложни характеристики като телесна симетрия, движещи се коленни стави и гъвкави глезени. Единият от художествените им дизайни е с метално покритие в някои части - и покрит с кожа на други места.
"Отпечатването на един от тези крака струва между $5000 и $6000 - а той разполага с характеристики, които не присъстват дори в крака, струващи в момента $60 000", твърди Съмит. "искаме хората да имат участие в създаването им - и да правят сами избор как те да изглеждат". добавя той. "Това е като преминаване от "Форд" модел T към нещо, подобно на Mini, което има 10 милиона разновидности."