Предсрочните парламентарни избори на 12 май се очертават като най-безсмислените и в същото време най-интересните, а поради това и най-парадоксалните за последните двадесет години. Никога досега резултатите не са изглеждали толкова предвидими и едновременно така заредени с неясни очаквания. Коя е причината за една толкова контрастна оценка?
Изборите изглеждат безсмислени, защото само два месеца по-късно можеше да бъдат редовни, а не предсрочни. Освен това повечето социологически прогнози и анализи вече предвещават убедителна победа на ГЕРБ. Предстои да се разбере в каква степен тези прогнози ще се сбъднат, но разликата от 5-6% между ГЕРБ и БСП изглежда трудна или почти невъзможна за преодоляване в оставащите дни. От което следва, че партията, която беше (уж) гневно съборена от властта с всенародни улични протести, отново ще се върне на власт само два месеца след своето политическо фиаско. Това се казва да превърнеш нонсенса в консенсус.
Интересни са, защото след тези избори, независимо от резултатите, предстои сериозно пренагъване на политическия пейзаж.
Т.нар. автентична десница, или "сините авари", както преди години ги нарече Петър Стоянов, изглежда окончателно ще опразнят своите квадратчета в политическия пъзел и тази част от полето явно ще трябва да се реди отново. Малко вероятно е традиционните сини избиратели да припознаят Бойко Борисов и Цветан Цветанов за свои лидери. Там зее културна пропаст. Ако БСП загуби и тези избори, което за момента изглежда твърде вероятно, това силно би амбицирало жадните за реванш противници на Сергей Станишев в партията. Преди месец, отстъпвайки избираемото си място в партийната листа, Румен Овчаров каза, че повече няма намерение да отстъпва, а вече само ще заема позиции. Сигурно е, че не само той живее с такава нагласа. Предстоят трудни дни за лидера на ПЕС.
Полуизчезналата в началото на годината "Атака" след февруарските и мартенските събития трупа протестен вот и явно отново се връща в играта. ДПС изглежда константна величина въпреки усилията на Касим Дал да отхапе част от електората й. Поставянето на Лютви Местан на партийното кормило прави по-лесно маневрирането вляво или вдясно, тъй като той все още не е така обременен от морални и политически охлузвания, както Доган. Влизането на Меглена Кунева в парламента остава една от големите въпросителни в тези избори, а и в конструкцията на следващото правителство.
Най-интересното в тези избори е участието на ГЕРБ, защото партията ще се опитва да се представи като алтернатива на себе си.
Доскорошния финансов министър Симеон Дянков вече го няма, срещу земеделския му колега Мирослав Найденов има разследване, скандалният депутат Емил Димитров е низвергнат, фокус-мокус и готово. Любопитно е дали ще се получи. Това впрочем беше един от коронните политически трикове на Тодор Живков през дългото му властване и явно този урок добре е усвоен от Бойко Борисов. Политиката е изкуство, а изкуството иска жертви, по възможност публични и достатъчно зрелищни. По принцип за Борисов, това и друг път е писано, може да се кажат много хубави неща, но останалите са по-интересни. А може да се окажат и по-важни, ако някой ден и прокуратурата прояви интерес.
Тези избори, както стана дума в началото, са парадоксални, защото цената на тока, която запали искрата на протестите и изкара хората на улиците, след изборите сигурно ще скочи и вина за това имат почти всички политически играчи, които сега предлагат себе си на политическата сергия като решение на проблемите, които заедно и поотделно са забъркали през годините. Всичките са замесени в мафиотско-енергийния микс.
Парадоксът е, че избирателите отиват на избори, а всъщност нямат избор, ако се вярва на социологическите агенции. И ако не се броят десетките партии, участващи по-скоро като в конкурс на Евровизия - костюми, сценични ефекти, ходене на кокили по сцената и т.н.
Изборите са парадоксални и защото протичат при "разглобена публичност", според сполучливия израз на политолога Владимир Шопов. Българската политическа система е напълно делегитимирана и лишава от реално представителство все по-мащабни социални групи. Това беше същинската причина за гражданските протести, които сигурно ще продължат, може би дори по-драматично след изборите. Битката между партиите всъщност все по-отчетливо се възприема като битка между забулени в потайност, но все пак активно присъстващи в политическата морфология центрове на властта - нещо като второто "т" в думата "отвертка". При такава, лишена от публичност и легитимност политическа система всякакви коалиции и безпринципни комбинации след изборите са възможни, но и обречени на нестабилност и малотрайност.
Февруарските и мартенските протести започнаха на битова основа, която те така и не успяха да надраснат и да превърнат в политическа програма и политическо действие. Една от причините беше чевръстата оставка на Борисов, но има и други.
У нас най-често битът произвежда политика, а не обратното. Баналният пример е с купуването и продаването на гласове. Това престъпление през годините се превърна в обичайна политическа практика, произтичаща от бита. Иначе казано, лошият бит сред общностите, продаващи гласовете си на избори, може да се превърне в политическо перпетууммобиле. Както и става.
Особеност на предизборните математики е, че почти винаги нещо от условието на задачата остава непредвидено. Често социологическите прогнози се отнасят към действителността, точно както игрището за голф се отнася към дивата природа. Много си приличат на места, макар да са същностно различни. Поради което е възможно и на тези избори предварителните сметки да се окажат объркани.
Скандалът с незаконното подслушване на политици и бизнесмени от подопечни на бившия министър Цветанов служби, както и отстраняването на шефа на ГДБОП Станимир Флоров заради сигнали за корупция вероятно са само част от калните борби, които през оставащите три седмици ще се разиграват със или без участие на прокуратурата. По принцип подобни неща в предизборна ситуация рядко постигат сериозен ефект, а може да се окажат и контрапродуктивни, защото независимо от степента на достоверност се възприемат като компромати. Но може и да обърнат резултата.
Не е изключена и друг вид изненада. Възможно е част от младите екоактивисти, същите, които миналото лято протестираха на "Орлов мост", непосредствено преди изборите чрез "Фейсбук" и други социални мрежи да мобилизират протестен вот в полза на малка и модерна екологична партия като "Зелените". Ако стане, това би означавало, че нонсенсът, въпреки ловкото политическо инженерство от последните два месеца, няма да се прероди в консенсус.
Българският избирател не обича (или не умее) да избира. Той предпочита да наказва. Воден от това желание, най-често наказва себе си и после обикновено разбира, че пак се е озовал откъм страната на булката. Любопитно е дали и на тези избори ще стане така. Най-интересното предстои. Най-интересното, но не и най-хубавото.
