7 мита за комунизма и капитализма

Колкото и да ни е неприятно да го признаем, оказва се, че това, което повечето хора знаят за капитализма и комунизма, са пълни и тотални глупости.

Не е изненада, като се има предвид до каква степен призракът на "Червената заплаха" и историята на 45 години комунистическо управление са насадили в масовите представи, че и най-малкото съмнение в безграничните преимущества на капитализма се равнява на държавна измяна.

През 2014-а обаче вече сме твърде далеч от заплахата от атомно унищожение на Земята. А въпреки опитите на Америка и Русия взаимно да се "респектират" с размахване на дипломатически и други средства, време е да продължим нататък, без да носим багажа на заблудите от миналото, в които толкова убедено сме вярвали.

Ето седем тотално несъстоятелни твърдения, които хората са си втълпили за комунизма и капитализма.

1. Само комунистическите икономики разчитат на държавно насилие

Очевидно никой финансов магнат не би се разделил охотно с огромното си състояние - и всякакви опити да се постигне икономическа справедливост (от рода на данъчно облагане) ще се сблъска с категорична и безпардонна съпротива от състоятелната класа.

Но държавното насилие (каквото е и данъчното облагане) е присъщо на всяка форма на имуществена собственост, която правителството би могло да възприеме - включително и тази, позволила на гореспоменатия магнат да натрупа гореспоменатото състояние.

В капитализма, конкуриращите се претенденти за собственост се уреждат благодарение на това доколко държавата е склонна да използва насилие, за да изключи всички - с изключение на един от тях. Ако хвърлим око на някой от имотите на мустакат банкер или позакръглен медиен магнат, колкото и да е либертарианец по душа, той ще разчита на властта и средствата й за принуда, за да ни постави на мястото ни.

Той притежава тези имоти, защото държавата казва, че ги притежава - и тя заплашва да хвърли в затвора всеки, който не е съгласен с това. Там, където няма държава, този, който е най-склонен към насилие, определя кой да получи това, което желае - независимо дали е диктатор, рицар, мафия или банда каубои в Дивия Запад. Независимо дали е налагано/поддържано от организации, които действат по своя воля, или от държавата, правото на собственост разчита на насилието.

И това правило е в сила както за личната, така и за частната собственост - важното е да не се бъркат двете. Собствеността има за предпоставка не принципи за добро/лошо, а признато право - публикувани държавни закони/решения, договори, акции, бонове, ипотеки и т.н.

Когато марксистите говорят за колективизация на собствеността на земята или "средствата за производство," се намираме в територията на частната имуществена собственост; когато модните критици заявят, че искат да конфискуват папийонката на определен шеф на регулаторен медиен орган, сме в областта на личната собственост. Комунизмът по необходимост разпределя имуществото на всички, но поне ви е разрешено да си запазите смартфона, нали?

2. Капиталистическата икономика е базирана на свободната размяна

Огледалното отражение на мита за "потисническия комунизъм" е легендата за "освобождаващия капитализъм". Идеята, че всички ние се разхождаме свободно и правим свободен избор през цялото време в пазар, който прелива от изобилие и нуждите на всички се удовлетворяват, видимо се опровергава от житейската реалност и опит на стотици милиони хора.

Повечето от тях постоянно са приклещени между конкуриращи се видове натиск и поради това са стресирани, изтощени, самотни и в търсене на смисъл на всичко - ама нали ние сами контролирахме живота си, и никой друг?

Не, ние не контролираме живота си; пазарът го прави. Ако не сте съгласни, опитайте се да излезете от "пазара". Произходът на западния капитализъм е бил в лишаването на британските селяни от достъпа им до земята (изземване на собственост, както бихте го нарекли в наши дни), и поради това от средствата им за препитание, така че те да са зависими от пазара за оцеляването си.

След като вече са били безимотни, те са били принудени да се събират на едно място - в боклука и болестите на бедняшките градски региони, за да продават единственото, което са имали - способността си да използват мозъка и мускулите си за работа - или да умрат.

Точно като тях, огромното мнозинство от хората сега са лишени от достъп до ресурсите, от които имаме нужда, за да процъфтяваме, въпреки че те съществуват в изобилие, за да бъдем принудени да работим за шеф, който се опитва да забогатее, като ни плаща по-малко и ни кара да работим колкото може повече.

Дори този шеф (очевидният победител в "свободната размяна") обаче не е свободен: пазарът поставя императиви пред класата на собствениците, която трябва неумолимо да трупа богатство и да развива средствата за производство, или я очаква провал. Капиталистите се налага да подкрепят потиснически режими и да съсипват екологически планетата. Нищо лично, просто бизнес, дори и да имат добри лични намерения.

И това е заложено в самите принципи на системата. Американският тип капитализъм е изисквал изтребването на цял континент с местно население и поробването на милиони отвлечени африканци.

А цялата капиталистическа индустрия е била възможна само защото белите жени, смятани за собственост на бащите и съпрузите си, са изпълнявали невидимите задачи по отглеждането на деца и домакинската работа, без заплащане. Да вдигнем всички тост за свободната размяна.

3. Комунизмът е изтребил 110 милиона* души заради съпротивата им срещу лишаването им от собственост

*Цитираната бройка е толкова последователно, колкото и базирана на фактически изследвания; тоест изобщо не е.

Псевдоисторици и тв водещи редовно формулират тези, че "само заплахата от смърт може да подкрепя левите мечти и илюзии, защото никой със здрав разум не би се подложил доброволно на това. Затова и има 110 милиона загинали от комунизма."

Заявявайки това, теоретиците на антикомунизма оскърбяват паметта и страданието на милиони хора, загинали при управлението на Сталин, Мао и други комунистически диктатори от XX век. Измислянето на огромна бройка хора и приписването на смъртта им на някакъв абстрактен "комунизъм" по никакъв начин не въплъщава хуманистична посветеност на жертвите на нарушени човешки права.

Въпросът е, че много хора, избити от съветските комунисти, не са били само "кулаци", а голям процент от тях са били "правоверни" комунисти. Сталин в параноидната си жестокост не само е организирал убийството и екзекуцията на лидерите на руската революция, но и е изтребил почти цели комунистически партии.

Тези хора не са се съпротивлявали на колективизацията на собствеността, те самите са работили за нея. Заслужава също така да помним, че  Съветска Русия е била изправена пред нацистите - и ги е победила - макар че са били буквално в задния й двор.

Това е реалността за СССР. Най-ужасният епизод от официалния комунизъм през XX век всъщност е Великият китайски глад, чиито жертви са десетки милиони, макар че точният им брой е трудно да бъде установен.

Няколко фактора очевидно са допринесли за тези ужаси - но главният е бил "Големият скок напред" на Мао - катастрофална комбинация от прилагане на псевдонаука, фалшифициране на статистики и политически гонения, целящи да преобразят Китай в индустриална свръхсила за миг.

Резултатите от експеримента са били трагични, но да се твърди, че тези хора са загинали, защото  не са се писали доброволци за реализацията на "леви мечти" е абсурдно. Гладът не е точно и само "ляв" проблем.

4. Капиталистическите правителства не нарушават човешките права

Когато се прави оценка на престъпленията, извършени от комунистическите лидери, неразумно е от страна на знаменосците на капитализма да броят труповете, защото - ако комунизмът се налага да навежда виновно глава заради ГУЛАГ и китайското "масово изтребване на вредители", капиталистите също се налага да го направят. В историята на капитализма са записани  търговията с роби, изтребването на местното население, "късният викториански холокост" и всяка война, геноцид и изтребване, извършени от САЩ и техните съюзници в стремежа им да победят комунизма.

Тъй като прокапиталистическите агитатори толкова се вълнуват от страданията на масите в Русия и Китай, вероятно те би трябвало да поемат и част от вината за милионите, намерили смъртта си при прехода на тези страни към капитализма.

Логично е да приемем, че капитализмът, който възхвалява бързия растеж сред безмилостна конкуренция, води до огромни актове на насилие и лишения, но някак си защитниците му са убедени, че винаги и навсякъде той е нещо, водещо до справедливост и освобождение.

Дали обаче ще успеят да убедят в това десетки милиони хора, които умират от недохранване всяка година, защото свободният пазар не може да измисли ситуация, в която по-малко от половината храна в света да се изхвърля?

100 милиона загинали е вероятно най-важната цифра, върху която да се фокусираме в момента - това са хората, които според прогнози на международната организация за защита на човешките права DARA ще загинат заради климатичните промени между 2012 и 2030 г.

Глад, какъвто човешкият вид не е познавал, предстои на човечеството, тъй като свободният пазар не определя цена на въглерода, а извличащите петролни запаси капиталистически фирми след срива на СССР са се превърнали в неконтролируеми суверени. Най-злостните антикомунисти имат много удобен, макар и морално позорен начин да се справят с това масово измиране на хора: те просто отричат, че това се случва.

5. Комунизмът през XXI век би наподобявал съветския и китайския ужас през XX век

Преди революциите си, Русия и Китай са били слаборазвити, земеделски, като цяло неграмотни общества, а основната част от населението им е била съставена от селяни, пръснати из огромни територии.

Поне в съвременна Америка сега роботи произвеждат роботи, а под 2% от населението е ангажирано в земеделието. Тези две състояния са неизмеримо различни. Простото споменаване на някогашното положение в Русия и Китай няма стойност като аргумент за бъдещето на икономиката.

За вярващите в комунизма, този строй е стремеж, не директно достижимо състояние. Подобно на демокрацията и либертарианството, е утопия, доколкото постоянно се стреми към идеал, който по своята същност е липса на собственост върху всичко и третиране на всичко. Включително културата, времето на хората, самия акт на грижа и т.н. - като достойна и присъща ценност, а не като търговски продукт, който може да бъде предложен за размяна.

Стъпките към подобно състояние на нещата не е задължително да включват страхотии като масово и незабавно изоставяне на пазара (все пак пазарите предшестват капитализма с няколко хилядолетия, а комунистите обичат добрите пазари с пресно произведени плодове и зеленчуци, нали?).

Като се имат предвид технологичното, материално и социално развитие през последния век, бихме могли да очакваме стремежът към комунизма в наши дни да бъде много по-отворен, хуманен, демократичен, с гражданско участие и егалитарен, отколкото са били опитите за постигането му в Русия и Китай.

Според някои теоретици би било по-лесно сега, отколкото тогава, да се изградят социални отношения, базирани на другарство и взаимопомощ (за разлика от тези в капитализма, които се характеризират от конкуренция и изключване), каквито биха били необходими за евентуалното "увяхване на държавата", което фетишизират либертарианците, без да се връщаме отново към средновековието (но сега вече съчетано с дронове и метаданни).

6. Комунизмът насърчава еднообразието

Очевидно много хора не са способни да отличат равенството от хомогенността. Вероятно това произлиза от тенденцията на хората в капиталистическите общества да се приемат основно като консуматори: оттам и антиутопичният кошмарен образ на супермаркет, където един, притежаван от държавата вид храна, е достъпен за всички, и всичко е в червени опаковки с жълти букви.

Хората обаче правят много други неща освен чистото потребление. Например много работа (или, за милиони безработни, да се опитват да намират работа, но да не я получават). Комунизмът си представя време отвъд работата, когато хората са свободни, по думите на Маркс, "да правят едно нещо днес и друго утре, да ловуват сутрин, да ловят риба следобеда, да отглеждат добитък вечер, и да критикуват след вечеря... без да стават ловци, рибари, животновъди или критици."

В този смисъл, комунизмът е базиран на пълната противоположност на еднообразието: той разчита на огромно разнообразие, не само сред хората, но и в "работата" на отделния човек.

Това, че много големи творци и писатели са били марксисти, показва, че създаването на култура в такова общество би осигурило индивидуалност и по-добри възможности за себеизразяване.

Тези творци и писатели може и да са смятали комунизма за "общност, в която свободното развитие на всеки е условие за свободното развитие на всички," но замислете се дали не ви звучи привлекателно реално реализиран всеобщ достъп до живот, свобода и преследване на щастието?

И дали тогава бихте забелязвали червените опаковки с жълти букви?

7. Капитализмът насърчава индивидуалността

Вместо да позволява на всички хора да следват предприемаческия си дух в начинанията, които ги удовлетворяват, капитализмът възхвалява малцина предприемачи, които превземат голям дял от масовите пазари.

Това изисква масово производство на продукти, което налага двойно еднообразие на обществото: хиляди и милиони хора купуват едни и същи продукти, и хиляди и милиони хора извършват един и същ труд. Индивидуалността, процъфтяваща в такава система, често е изключително повърхностна.

Виждали ли сте крайградските жилищни райони, които строителният бум пръсна навсякъде? Или сивите кубчета, окъпани във флуоресцентна светлина, струпани в "бизнес-паркове", които са толкова еднообразни, че ориентирането в тях е истинско мъчение? Виждали ли сте моловете, паркингите и сериалите?

Нашата способност да потребяваме продукти от конкуриращи се капиталистически фирми не е създала точно оптимално разнообразно и интересно общество.

Всъщност, повечето от най-великите постижения на изкуството в капитализма винаги са идвали от хората, които са били потиснати и отхвърлени от обществото (справка: блусът, джазът, рокендролът и хип-хопът).

След това, благодарение на капитализма, те се хомогенизират, маркетират и цялата възможна печалба се извлича от тях от "предприемачи", седнали върху купчината банкноти, потупващи се доволно по корема и демонстриращи възхищение от самите себе си, защото са накарали всички останали да вярват, че всички ние сме свободни.