Колко ли прокурори в момента стискат с палци да не излезе unplugged какво и с кого са говорили, каква информация са изнасяли, където не трябва и пред кой представител на политическата власт, бизнеса или престъпността са сервилничили до забрава и са се гърчили като червеи.
И тайничко си отдъхват, че бившият градски прокурор на София Николай Кокинов, а не те, е извършил кариерно харакири, доказвайки по нелеп начин правилото, че "ако вземем да се следим, ще се хванем".
Скандалът със записания разговор на Кокинов с бившия министър-председател Бойко Борисов земеделския министър от неговия кабинет Мирослав Найденов наистина е грандиозен. Не защото от него лъсна махленското им ниво и липсата на елементарно възпитание. Лексиката и стилистиката им едва ли са учудили много хора.
Скандалът е грандиозен по съвсем други причини. Защото показа безпощадно ясно, че политическата власт изнасилва съдебната, че държава няма.
Ако имаше, първият обвинител на София, който е във върховете на държавното обвинение, разполага и с власт и с информация, не би занесъл доклада от проверката за злоупотреби с подслушването в МВР на бившия премиер.
Факт е, че няколко часа по-късно изводите от проверката бяха публично обявени. Но нищо не би трябвало да различава Борисов от останалата аудитория на прокуратурата, та да получава новините в аванс. Особено когато са неблагоприятни за МВР от неговия кабинет и вътрешния му министър Цветан Цветанов.
А и от 15-и април досега от държавното обвинение не са уважили нито една журналистическа молба да предоставят явния, не секретния вариант, на доклада. Явно той се разнася лично по домовете от шефа на екипа, който проверява МВР. Точно така поне го получи Борисов. При това, още преди репетицията (по думите на Кокинов) при "Главния".
За скандала тепърва ще се говори много. Анализаторите му обаче няма как да отговорят на най-важните въпроси, тъй като те са към главния прокурор Сотир Цацаров. На практика той е четвъртият главен герой в записите, макар и без да е физически на седянката в Борисовата къща. Неговото присъствие се усеща през цялото време.
Главният прокурор демонстрира решителност в понеделник, даде да се разбере, че не толерира поведението на Кокинов. В същото време обаче не даде задоволителни отговори на въпроси, събудени от записания разговор, свързани с него самия. (Едва ли - не ги чухме и от Никола Филчев и Иван Татарчев, нито от любезния и възпитан Борис Велчев. Нещо повече - първите двама дори се обърнаха срещу Назначилата ги власт...)
Като например има ли политическа договорка за неговия избор начело на обвинението. ("Не ми се подсмихвай, ти си го избра", казва Кокинов на Борисов, визирайки Цацаров.) Каква е цената, която бившият пловдивски съдия, любимец на ГЕРБ, трябва да плати за 7-годишния си мандат начело на институция с безкрайни правомощия и на практика безконтролна власт.
И дори да успее да се еманципира от политическата класа и да избяга от образа не нейна креатура, дали не е изгубил легитимност да ръководи прокуратурата. Всъщност подхвърлянията на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, че в съдебната система има тайни общества, са може би скрито напомняне към Цацаров за сделката и за все още неплатената й цена.
Друг важен въпрос, който Цацаров подмина, е за проверката срещу журналист от електронното издание „Медиапул" заради публикувани факсимилета от документи, които показват прокурорски злоупотреби със СРС.
(Тази проверка бе прекратена тихомълком две седмици след гръмкото й начало, след като обвинението прецени, че документите не са били секретни и престъпление няма.)
От записания разговор става ясно, че точно Цацаров е наредил проверката. Самият той не го отрече в понеделник. Измъкна се с витиеватото, че като главен прокурор може да разпорежда проверки. Да припомним как стоят нещата според Кокинов: "С "Медиапул" тая история що мислите я почнахме - щот' Главния каза. Тоя журналист като Христос го направихме мъченик. Главния ми се обади, нареди - веднага го привикай, почвайте проверка. А ся - сложихме лайното пред вентилатора, после върви спасявай", оплаква се на 15-и април все още градският прокурор.
Друг въпрос към Цацаров е защо не инициира второ дисциплинарно дело срещу Кокинов. Първото му е заради нарушения при случайното разпределение на едно дело - за ощетяването на държавния бюджет с продажба на ток от НЕК.
С изтеклите записи обаче Кокинов най-малкото уронва престижа на съдебната власт. Което е основание за дисциплинарно уволнение. Стига някой да сезира Висшия съдебен съвет (той би могъл и да се самосезира, но засега не го е сторил.)
За зависимостите и недопустимите връзки между политическата и съдебната власт трябва да отговаря и бившият премиер Борисов. Но той засега намери да се възмути единствено от това, че записите са хванали и звуци от тоалетната.
Ако искате да си допълните картината за политическото влияние върху съдебната система, може да пофантазирате за това какво си говорят на приятелските сбирки Цветанов и шефката на градския съд Владимира Янева. Същият този Цветанов, който преди време открито заяви, че всеки ден си говори с много правилни съдии.
*Unplugged не само е без маска и грим (т.е. естествения звук на нещата), но и защото буквално е изключена от мрежата на нормалната демократична правова държава.
