Българин изобрети неразбиваема ключалка. Българин построи боксониера в короната на дърво. Българин измисли шоколад, който пази от кариес... Народният гений не спи нито зимен, нито кризисен, нито какъвто и да е сън, защото пред таланта и желанието пречки няма.
Летящ автомобил, лекарство срещу рак, уред за предизвикване на дъжд, къща с ток от безшумна перка на покрива, че дори и очила, които елиминират последствията за организма от часовата разлика при дълги полети.... куп революционни идеи, създадени от нашенци, но постигнали само скромен медиен дебют.
Да се пита човек защо животът ни не е станал по-лесен, по-евтин и по-приятен досега, щом толкова находчиви идеи постоянно се роят по последните страници на вестниците и развлекателните предавания по телевизията.
Не говорим за учените от БАН, за ядрените физици или молекулярните биолози, а за всички онези гаражни изобретатели със свободно време, които направо умират да човъркат, напасват и сглобяват какво ли не. Тези приложни майстори на стила „от нищо - нещо" са навсякъде, нямат бизнес модел и академични знания, но отдадеността при някои води до забележителни резултати.
Българинът е практик
Той не би измислил количка за разхождане на златна рибка или обувки с чадърче, а простор за сушене на луканки на балкона, слънчев бойлер за топла вода или стрелящ ключодържател с газови патрони, който стана хит през 90-те (виж снимка 2).
Всяка година Патентното ведомство разглежда около 300 заявки за изобретения, а половината от тях са в областта на машиностроенето, следва електротехниката. Успеваемостта обаче е доста ниска - около 30 процента са одобрените, а в последно време повечето автори използват процедурата по т.нар. полезен модел, защото е по-облекчена.
Другата тенденция, видна от годишните отчети на Патентното ведомство, е, че най-активните изобретатели са физическите лица, а не фирмите. Така излиза, че българският изобретател обикновено работи сам, образова се откъдето може, използва подръчни материали и създава нещо, което накрая приключва в нищото.
Основната мотивация на родните изобретения е или икономията - да се спестят средства (най-вече от ток и парно), да се улесни някакъв процес (печенето на чушки), или революцията.
Върховите постижения в тази насока са двигател, който работи с вода, вместо с гориво, с неодимови магнити, вместо с вода, или направо със силата на земното притегляне - възможно е, питайте Петко Ганчев и Марин Млеченков от Велико Търново, които пазят своята технология в гараж в село Поликраище, докато чакат одобрение.
И трите разработки са родни, създателите им разполагат със самоделни прототипи, но до момента нито една голяма компания не е заявила интерес, ако не изключим най-бързата машина в света за производство на пластмасови бутилки, създадена от инженери и конструктори в Габрово.
Докато мащабите на някои проекти надхвърлят далеч пределите на родното, други смайват със своята непотребност.
Чиста глупост
Мостът отникъде до никъде в село Славеево е най-пресният пример за профукана гениалност. Замисълът безспорно е добър, нужната на местните - неподлежаща на съмнение, но изпълнението е толкова плачевно, че човек се хваща за главата. В крайна сметка се разбра, че липсата на добра инфраструктура наводнява пътя всеки път, когато вали.
Вместо да решат този проблем, местните управници изградили съоръжението от кал до кал, а после обясниха, че това е просто модул и ще има още един такъв, но им трябват много пари, които нямат. Това автоматично означава, че калният мост ще седи като паметник на глупостта и ще служи само за подигравки.
Има и друга мотивация - удоволствието
Преди време в интернет се появи и шах за трима. Разработката е на група студенти от Софийския университет, а играта ThreeChess до момента спечели няколко международни награди за иновативност, въпреки първоначалния шок, който предизвика сред разпалените любители на хилядолетната игра.
Светлозар Узунов от Варна е върл фен на Междузвездни войни, повече от 20 години, а последните 4 е работил върху създаването на робота Желязко. Машината едва се движи, говори и разполага с радио, но замисълът й е да вози хора в рикша. Желязко се състои изцяло от стари авточасти и вторични суровини, а засега „баща му" го възприема по-скоро като сбъдната мечта и по-малко като евентуална туристическа атракция във Варна.
Няма да оспорваме българския гений, точно обратното - ще кажем само, че понякога добрите му намерения предизвикват повече смях и смут, отколкото нещо практично и полезно.
