Калинка на черни точки и правосъдие с бели петна

Така най-просто бихме могли да коментираме сагата, завъртяла се около една диплома, неколкостотин милиона лева, един министър и една ... Калинка. Тази сага получи своята литературна поанта. Казвам литературна, защото едва ли случаят може да бъде възприет по нормален начин от наблюдаващите - гласоподаватели.

Пред историята

Калина Илиева фалшифицира собственоръчно дипломата си за висше образование от висшия институт по техника и икономика в Берлин и с това покрива всички законови изисквания да заеме един от ключовите ръководни постове - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие".

Интересен щрих около назначаването й на поста е, че Илиева е дъщеря на тогавашния началник на Софийската противопожарна служба комисар Иван Илиев. Въпреки всичко обаче, тя не успява да се задържи на него за дълго време (август 2009 г. - октомври 2010 г.). Под ударите на опозицията и една фалшифицирана бременност, българската поговорка, че на лъжата краката са къси показа, че е актуална и днес.

В настоящето

Всичко приключи (но само за някой). Калина Илиева получи условна присъда. Състав на Софийски районен съд одобри за няколко часа споразумението с прокуратурата, което Илиева пожела да сключи. Повече заседания по делото няма да има. Илиева поиска споразумението с мотиви, че престъплението, което е извършила, не е довело до имуществени вреди.

Съдът взе предвид факта, че Илиева не е осъждана досега, майка е на малко дете и това, че когато е извършила престъпленията, е била на малка възраст. Решението на съда не подлежи на обжалване или протест. Съдът отмени мярката за неотклонение - подписка, и задължи Илиева да заплати разноските по делото, които са в размер на 1408 лв.

Наказанието, което получи Калина Илиева, отговаря на закона и на морала, каза пред журналисти прокурорът по делото Виктор Тарчев. "Решението на съда е законово обосновано. Налице са предпоставките за сключване на споразумение в този размер, в който сме го сключили", каза той.

"Ако подсъдимата се беше признала за виновна по-рано, и беше поискала провеждане на съкратено съдебно следствие, тя щеше да получи наказание пробация. По-близко по вид наказание е това, което е определено в момента", посочи още прокурорът. Калина Илиева отказа да коментира пред журналисти съдебното решение.

Зад историята

Около правосъдието в България от доста вече години витае призракът на икономическите, политическите и личните интереси. Съдът произнесе ударно няколко решения, които бетонираха това подозрение у редица гласоподаватели: оправдателна присъда за лобиста Красьо Черния, за бизнесмена Христо Ковачки и за магистратите, представили себе си и близките за социално слаби, за да получат на безценица апетитни държавни земи по Черноморието.

Присъдата на Калина Илиева също не ухае на справедливост, а смърди на ферментирало в мазата правосъдие.
Според съда престъплението може да се класифицира като маловажно, защото:

• Калина Илиева си е признала вината. Ако всеки, който признае вината си при извършване на престъпление получава условна присъда, то прокуратурата ни автоматично става излишна. Тук следва въпросът толкова ли е безсилна, за да не може да докаже вина, ако престъпникът сам не си признае? По тази схема редица наркобосове натрупаха значителни суми и впоследствие изпраха всичко в легален бизнес и си признаха. Сега имат чисти досиета, много пари и ... могат всичко да си позволят;

• Престъплението няма имуществени вреди. Всъщност, докато Калина Илиева е заемала поста на Изпълнителен директор на ДФЗ е поставила подписа си върху заповеди за изплащане на 721 594 725 лева средства на ЕС. Дали един некомпетентен за заеманата от него позиция човек, не може да разпише изплащането на някой милион на ... „свои хора" (или на други при поискване)? Кое гарантира това? Кое се гарантира, че проектите са правилно оценени? Да припомним, че в края на месец март 2011 г. ДФЗ публикува списък с 5 800 бенефициенти, получили субсидии за площи, недопустими за подпомагане, за кампания 2009 по линия на директните плащания. Тези, на които тогава вече бяха изплатени средствата за 2010 г., бяха поканени да върнат средствата, а останалите бяха предупредени, че парите ще им се удържат от субсидиите за 2010 г. При очертаване на площите през 2009 г. спорните в момента земи са били в допустимия за подпомагане слой към 20 ноември 2010 г. (след извършването на проверките за годината). По неясен за производителите начин обаче през декември 2010 г. тези земи са изключени при поредната актуализация на допустимия слой за 2009 година. Това е станало без проверки на място и без да бъдат известени земеделските производители, допълниха стопаните;

• Калина Илиева е майка. Дали автоматично това означава, че всяка майка може да извършва престъпление и е освободена от законови последствия? Отговорът на съда на този въпрос би бил доста интересен имайки предвид, че редица български майки получават "жълти стотинки" като надбавки, с които държавата подпомага отглеждането на децата им. Подобно решение би им позволило без проблем да влязат във всеки магазин и да вземат всичко, от което децата им се нуждаят, напълно безплатно и без последици;

• Обвиняемата е била в сравнително ранна възраст, когато е извършила престъплението. Според българските закони, след навършването на 18-та си годишнина всеки гражданин на страната може да се възползва от пълните си права като такъв, но и пряко отговаря и носи всички последствия при нарушаване на законите на страната. Към момента на извършване на престъплението Калина Илиева е била на 28 години. С други думи - 10 години след като е навършила пълнолетие. Достатъчно голяма, за да гласува и избира управляващи. Достатъчно голяма, за да управлява сама. Достатъчно голяма, за да й бъде поверена отговорността за правилното разпределение на милионите левове идващи от джоба на европейския данъкоплатец. Но явно не и за да бъде осъдена.

Според закона на република България за "Документни престъпления":
Чл. 308. (1) Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години" и "(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) В маловажни случаи наказанието е: 1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) по ал. 1 - лишаване от свобода до шест месеца или пробация; 2. по ал. 2 - лишаване от свобода до две години; 3. по ал. 3 - лишаване от свобода до три години. ...

Всеки, който се е сблъсквал с юристи много добре е разбрал, че е мит твърдението, че законът е рамка, която се съблюдава и спазва. Всичко е въпрос на тълкуване. Така съдът разтълкува, че престъплението на г-жа Калина Илиева е маловажно. Всъщност дали престъпление, разтърсило цялото правителство, може да се определи като маловажно?

И ако подобно престъпление се определя като маловажно според българското правораздаване, как се очаква, че България ще убеди, когото и да било, че може да защитава принципите и устоите на Шенгенското пространство, за да бъде допусната като равноправен член в него?

Справедливостта ли?

Тя по-скоро ни води натам, че ефективната присъда на Калина Илиева би означавала търсене на отговорност от назначилите я. Според устройствения правилник на ДФЗ, принципал на фонда е министърът на земеделието. Той лично предлага на министър-председателя кой да бъде назначен на този пост. Министър Мирослав Найденов си спечели отрицателна слава с хаотичните си и необмислени действия през мандата на управляващите.

А да му бъде търсена отговорност точно преди изборите, няма да бъде плюс в битката за втори мандат поради простата причина, че или показва правителството в светлината на некомпетентността, или не може да се справи с нея. Със сигурност обаче това грубо погазване на правилата няма да остане незабелязано и през август ще се върне като бумеранг в мониторинговия доклад на ЕС за България.

Но какво пък, нали вече си имаме калинки на бели петна. От лична гледна точка на всички нас - гласоподавателите, ще ни бъде интересно да узнаем дали някой от произнеслите присъдата, ще бъде щастлив утре да легне под скалпела на хирург с фалшифицирана диплома и да приеме, че това не е ощетило никого и няма вреди.