Спорът дали вселената има създател - и кой би могъл да бъде той, е сред най-старите в човешката история. Но насред бушуващите спорове между вярващите и скептиците, една възможност е почти игнорирана - идеята, че вселената е била създадена от хора, до голяма степен подобни на нас, чрез инструменти, не твърде различни от достъпните за учените в момента.
Както и почти всичко в съвременната физика, идеята включва ускорение на частици - от типа, който става в Големия адронен колайдер в Швейцария. Преди да започне да работи колайдерът, малобройни паникьори се опасяваха, че той може да създаде черна дупка, която би унищожила света. Това никога обаче не е съществувало като вероятност: въпреки че е донякъде възможно устройството да създаде изкуствена черна дупка, тя би била твърде малка, за да погълне дори един атом, камо ли цялата Земя.
За създаването на нова вселена обаче би била необходима машина, само с малко по-голяма мощност от тази на Големия адронен колайдер (ЦЕРН) - и има голяма вероятност нашата собствена вселена да е била създадена по този начин.
Портали към други райони в Космоса и времето
Това е възможно поради две причини. Първо, черните дупки, както добре знаят читателите на научна фантастика, може да служат като портали към други райони в космоса и времето. Второ, заради любопитния факт, че гравитацията има отрицателна енергия, не е необходима енергия за създаването на вселена. Въпреки огромните количества енергия, съдържаща се във всеки атом от материята, това прецизно се балансира от отрицателността на гравитацията.
Нещо повече - черните дупки са относително лесни за създаване. За какъвто и да е обект има критичен радиус, наречен радиус на Шварцшилд, при който теглото му ще оформи черна дупка. Радиусът на Шварцшилд за Слънцето е около 3 км - една двестахилядна от настоящата му широчина; за превръщането на Земята в черна дупка тя би трябвало да бъде свита в топка с радиус един сантиметър.
Разширяването...
Черните дупки, които биха могли да бъдат създадени в ускорител на частици, биха били много по-малки: незначителна маса, свита в невероятно малки обеми. Но заради отрицателната енергия на гравитацията, няма значение колко малки са такива дупки: те все пак имат потенциала да се увеличат и разширят в техните собствени измерения (вместо да поглъщат нашето собствено). Подобно разширение е точно това, което е направила нашата вселена при Големия взрив, когато изведнъж е експлодирала от миниатюрна частица от материя в пълноценен космос.
Алън Гът от Масачузетския технологичен институт пръв предлага сега масово възприетата идея за разширяването на космоса - че стартовата точка на Големия взрив е била много по-малка - и разширението много по-бързо, отколкото се е смятало. Той е проучвал техническите аспекти на "създаването на вселени в лаборатория" и е достигнал до заключението, че законите на физиката по принцип правят това възможно.
Големият въпрос е дали това вече се е случило - и нашата вселена е дизайнерска вселена? Под това не разбираме фигура като Бог, "интелигентен творец", следящ и оформящ всички аспекти на живота. Еволюцията чрез естествен подбор - и всички останали процеси, които са създали нашата планета и живота върху нея, са достатъчни, за да обяснят как сме стигнали до това, което сме, на база законите на физиката, действащи в нашата вселена.
Още има място за интелигентен творец
И все пак все още има място за интелигентен творец на вселени като цяло. Съвременната физика предполага, че нашата вселена е една от много, част от "мултивселена", където различните области от космоса и времето може да имат различни характеристики (силата на гравитацията може да бъде по-силна в едни, и по-слаба в други).
Ако нашата вселена е била създадена от технологично напреднала цивилизация в друга част на тази мултивселена, творецът може да е отговорен за Големия взрив, но не и за каквото и да е след него.
Ако подобни творци правят вселени, като създават черни дупки - единственият начин това да бъде постигнато, доколкото знаем - има три нива, на които те биха могли да действат. Първото е просто да създават черните дупки, без да влияят на законите на физиката в новата вселена. Човечеството е приблизително на това ниво, което романът "Косм" на Грегъри Бенфорд поставя в забавен контекст: американски учен се оказва след експлозията на ускорител на частици с нова вселена в ръцете си - с размерите на бейзболна топка.
Второто ниво - за малко по-напреднала цивилизация, би включвало насочване на характеристиките на новосъздадените вселени в определена насока. Може да бъде възможно да бъдат модифицирани черните дупки по такъв начин, че силата на гравитацията да бъде малко по-силна от тази на вселената-майка, без създателите й да бъдат в състояние да кажат точно колко по-силна.
Сътворена или естествено породена...
Третото ниво - за много напреднала цивилизация, би включвало възможността за задаване на точни параметри, по този начин довеждайки до "подробно проектиране". Аналогия за това биха били "дизайнерските бебета" - вместо да се променя ДНК, за да се получи перфектното дете, учените може да променят законите на физиката, за да получат перфектна вселена.
Решаващият фактор обаче е, че не би било възможно във всеки от този случаи - дори и на най-високо технологично равнище - създателите да се месят в новосъздадените вселени след оформянето им. От момента на своя собствен Голям взрив, всяка вселена ще се развива съвсем сама.
Това може да звучи като нещо далечно, но изумителното в тази теория е колко вероятно е това да се случи - и да се е случвало вече. Единственото, което е необходимо, е еволюцията да се случва по естествен път в мултивселената, докато поне в една от вселените интелектът достигне приблизително нашето ниво.
От тази стартова точка, интелигентните творци ще сътворят достатъчно вселени, подходящи за еволюция, които ще разцъфнат от техните собствени вселени, вселени като нашата собствена (с други думи, подходящи за интелигентен живот) бързо ще процъфтяват. А "неинтелигентните" вселени ще представляват незначителна част от цялата мултивселена. Поради това става изключително вероятно която и да е дадена вселена, включително нашата, да е била сътворена, вместо "естествено породена".
Въпреки че необходимият интелект за постигането на тази цел може би е (малко) по-висш от нашия, той е от вид, разпознаваемо подобен на нашия собствен, вместо този на безкраен и неразбираем Бог. И най-вероятната причина подобен интелект да създава вселени е същата, поради която хората правят неща като катерене на планини, или изучават естеството на субатомните частици - тъй като може да го прави.
Цивилизация, която разполага с технологията за създаване на миниатюрни вселени, със сигурност би сметнала изкушението да го стори за неустоимо. И ако интелектът им е дори далечно подобие на нашия, съществува непреодолимо изкушение в по-високите нива на проектиране на вселени да бъдат усъвършенствани резултатите.
Идеята осигурява най-добрия отговор до момента на въпроса, който някога е поставил Албърт Айнщайн - "най-неразбираемото във Вселената е това, че тя е разбираема". Вселената е разбираема за човешкия мозък, тъй като вероятно е била проектирана, поне до известна степен, от интелигентни същества с разум, подобен на нашия.
Великият британски астроном Фред Хойл твърди, че законите на физиката са били толкова уникално благоприятни за съществуването на хората, че вселената трябва да е "направена по поръчка". И е възможно той да е прав: вселената наистина е създадена да осигурява място за живот, дори и ако той е еволюирал чрез процес на естествен подбор, без нужда от външна намеса.
Не че човек е бил създаден по божи образ и подобие - вместо това нашата вселена е била създадена в по-голяма или по-малка степен по образа на нейните създатели.
Интересна хипотеза, но само хипотеза - игра на мисли и думи. По същество тя с нищо не ни помага да разберем същността на вселената (или вече както знаем - мултивселената). Ако сме създадени от експеримент, какво е създало експериментаторите ни. Каква реалност обитават те? Хипотезата води до повече въпроси от колкото дава отговори - ясен знак че не е вярна, но доказателства за и против това няма. Когато човек гледа комсологичните костантни и си мисли колко невероятно е че са се съчетали за да възникне вселената, той не трябва да забравя ефекта на наблюдателя. Например, човек вървящ си по улицата бива ударен по-рамото от падаща керемида. Как е възможно това? Вероятността да бъда ударен безкрайно малка, мисли си той. Ако бях се забавил 1 секунда или избързал, тя нямаше да ме удари. Не познавам, никой който е бил удрян от керемида. Няма друго обяснение освен някой нарочно да е бутнал саксията. Тук има много дълбок замисъл, такива случайности са невъзможни. Възможно е и свръхестествени сили да са причинили това.. и тн. и тн. Това е ефекта на наблюдателя - има конспирация, защото аз съм ударен. В същия момент милиарди тухли, саксии, керемиди, висулки лед и прочие падат всяка година. И не удрят никой и няма свидетели. И вероятноста е нищожно малко да бъдете ударен, но я има. Теорията на вероятностите казва, че рано или късно някой ще бъде ударен. 1 на милиард, на трилион - няма значение. Това някой да бъде ударен е математическа неизбежност и случайност. Друг е въпроса че ударения ще има друго мнение и светоглед, ограничен от собствното си его. Същия принцип можем да го приложим и за космологичните константи. Ние съществуваме в тазли вселена, съответно можем да я наблюдаваме. Безмислено е да се възхищаваме на съчетанието на константнтие и е безмислено да им придаваме излишно специално значение. Просто в мултивселената има огромен брой мъртви неуспели вселени.
Няма никакво значение, колко е вероятна тази хипотеза. По-важно е, че има достатъчно хора, на които им се дикутират подобни неща . . . Разбира се опираме до "движението или неговата цел", но аз залагам на движението
skd911, като цял съм съгласен с вас. Това което според мен ни отличава е че аз приветствам подобни хипотези. Хипотезата, макар и творение на човешкия разум, макар и често да няма нищо общо с реалния свят, е изключително важна за научния прогрес. Стъпка от научния метод е създаването на хипотеза. Колкото повече хипотези, толкова по-добре. Дори и шантави. По-късно тези хипотези се тестват в реалния свят и отпадат една по-една. Някой обаче коренно изменят начина по-който гледаме на света. Затова не се гневете на учена предположил тази теория. Тя има своята вътрешна математическа логика.
skd911, мисля че пропуснахте това което исках да ви кажа. Тук не става въпрос за творец-създател. Става въпрос за раждане на нови вселени при високоенергиен сблъсък. А за това има редица математически доказателства, за да се изгради теория. Не кой да е, а Алан Гут, доказва математически че сингуларна в нашата вселена може да прерасне в нова вселена в мултивселената. Има 2-3 документални филма на тази тема, дори. Гледайте предаването Скай-фай Сайънс с Мичио Каку, там много добре е обяснена хипотезата и зад нея седят доста учени, подкрепени с математически изследвания. Така че, да сме създадени като неволно последствие на експеримент не е невъзможно, просто е невероятно и не виждам с какво тази хипотеза спира прогреса, нито виждам с какво дава окончателен отговор, при положение че е само хипотеза а не теория. Не става дума и за творец в неговия божествен (магически, свръхестествен) смисъл. Става въпрос за научна хипотеза по подобие на транспермията, която теоретизира че живота на земята е донесен с астероиди. По същество разсъжденията са ви верни, но виждам че изпитвате панически страх от хипотези и предположения, само че те са основна част от научния прогрес. Всяка теория, която сме разработили е минала през фазата на предположенията и идеите. Още веднъж ще ви напомня отделните стъпки на научния метод - наблюдения, измервания, предположения, експерименти и доказателство. Така че няма нищо лошо в хипотезите, те са полезни и помагат на фантазията, просто човек трябва да ги възприема като такива - хипотези. Така че не виждам с какво статията заслужава толкова рязка реакция.
ot4eto ...Още веднъж ще ви напомня отделните стъпки на научния метод - наблюдения, измервания, предположения, експерименти и доказателство. Така че няма нищо лошо в хипотезите, те са полезни и помагат на фантазията, просто човек трябва да ги възприема като такива - хипотези. Така че не виждам с какво статията заслужава толкова рязка реакция. ---------------------------------------------------------------------------------------------------- Ами предполагам, че рязката реакция е породена от факта, че си имаме работа с хипотеза, която твърди, "сама в себе си", че не съществува никакъв шанс да бъде нито доказана, нито дори да се пробва да бъде проверена. Тоест, в този си смисъл, тя по нищо не се различава от метафизиката и религията. А що се отнася до математичиската вероятносто да е вярна - както знаем с досегашните си представаи, за да се създаде черна дупка не е необходима никаква съзнателна намеса, черните дупки са естествени образувания и ги има с милиарди във Вселената, тоест шансът да е така е колкото броят на овцете по света спряма овцата Доли. Но и това са просто празни приказки, предвид горното.
Между другото като гледам в какъв свят живеем, тая Вселена май не е сътворена от дизайнер, а от някой обекновен педераст
boris, споделям мнението ви. Споделям мнението и на skd911. Просто ми се струва че приемате статията малко по-насериозно от колкото трябва. За мен тя е едно предположение, като десетки други които съм чул. Ще цитирам Ричард Фейман - колкото и да е красива една теория, колкото и умен да е човек, експериментът е този който решава дали е вярна или не. Апропо, до предявяването на експериментални доказателства, всичко казано си остава в реалността на хипотезите.
Iennin, мнението ви се базира на предположението че душата съществува и не е нещо материално, че чувстата не са породени в материалния свят а някак си са вменени на материалния свят чрез някакво въздействие от трансцедентното. Къде са доказателствата за това обаче? Напротив, доказателствата сочат че няма душа, че емоциите са биологични реакции в мозъците ни. Т.е. предположенията ви се базират на грешни идеи. Ярък пример за връзката на на емоциите и материята на мозъка е едно рядко мозъчно заболяване на главния мозък във следствие на травма. Жертвите на такава травма са неспособни да изпитват емоции. Един невролог в университета Айова се занимава с това - Антонио Домасио. Ако сте любопитни може да разровите. Та подобни индивиди често са способни да разсъждават трезво и рационално, но не могат да взимат решения. Когато са поставени пред избор де са напълно парализирани и се лутат постоянно м/у предимствата и недостатъците на една или друга опция. Например, като пазаруваме ние правим хиляди несъзнателни решения които са на емоционална основа - стойност, цвят, предпочитания, надежност и тн. За хората с травмата пазаруването е кошмар. Има случаи в които седят и избират с часове най-обикновен продукт. Като магарето в приказката, което не можело да избере м/у две еднакви купи сено и накрая умряло от глад. Мисълта ми е че има пряка зависимост м/у емоциите и материалния свят и има редица коствени доказателства за това. Да не говорим за десетките факти свързани с адреналин, допамин, различно хормони които оказват влияние на нашите мозъци под въздействието на дразнители. Разбира се, все още малко знаем за мозъка. Причината е че имаме несъвършени инструменти. Но и там има развитие, отделно редица трудолюбиви и умни хора работят, дайте им време. Не трябва обаче, пред неизвестното автоматично да е обръщаме към....религи, магии, мистицизъм и фантазии.
ot4eto -------------------------- България съществува ли според вас?
Борис. Не разбирам въпроса ви?!? Като материален обект - не. Като субективна абстракция на един вид висши примати - да.
ot4eto Iennin, мнението ви се базира на предположението че душата съществува и не е нещо материално, че чувстата не са породени в материалния свят а някак си са вменени на материалния свят чрез някакво въздействие от трансцедентното. Къде са доказателствата за това обаче? Напротив, доказателствата сочат че няма душа, че емоциите са биологични реакции в мозъците ни. Т.е. предположенията ви се базират на грешни идеи. ----------------------------------------------------------------------------------- А защо тогава, ако мислите и чувствата са "биологични реакции в мозъците ни", аз трябва да се съобразявам със съществуването (тоест с материалното несъществуване) на същата тази България? Защото ако аз се "съобразявам" с нейното съществуване това е именно " съществуване вменено на материалния свят чрез някакво въздействие" Тоест факта че двамата разговаряме, а не всеки си брътви негови си неразбирайми за другия неща са пример за привнесеност. Наричай го "душа" "информация" "знание" или както си щеш, но то е извън мен (защото не мога да го контролирам) и оказва въздействие върху мен (понякога нежелано), значи "съществува". Иначе как несъществуващо нещо ще оказва въздействие еднакво върху много хора? Всичко е въпрос на гледна точка, материалните прадмети също съществуват само в нашето въображение. Атомите едва ли разбират, че са групирани в прадмети. Тоест физиците приемет без доказателство понятя като "съществува" и "не съществува", но от философска гледна точка това е много слижен въпрос. Говоря от обща култура де, не съм философ, надявам се някой истински такъв да се включи.
Борис, напротив, всичката тази абстрактна, социална информация съществува и е материално записана в нашите мозъци. Да животните и хората създават социални общества и имат определена норма на поведение. Това не означава че информацията и начина по който са формирани нашите мозъци е доказателство за съществуването на душа или трансцедентен свят.
ot4eto --------------------------------- Начинът по който са фолмирани нашите мозъци е "душа" в смисълът на това за което говоря долу. По същият начин по който "програма" е начинът по който работи един компютър. След като казваме , че Удойса същесвува на едни основи, защо да не казваме и, че душата съществува на същите основи? Душата е начинът по който един мозък работи. Начинът на работа обаче на една машина не е самата машина. Начин на работа на една машина може да съществува и без машината да съществува (примерно преди да е произведена), защо тогава да не можем да допуснем същото и за човешката душа и да казваме че тя е обезателно неотделима от съществуването на човека?
Привет Борис, защото мозъците ни нямат софтуер. Това е често допускана аналогия, която е грешна. Мозъците ни са невронни мрежи. Самообучаващи се машини в определени граници разбира се. Ако на процесора му разместите един единствен транзистор, с голяма вероятност ще спре да работи. За разлика от него, нашите мозъци са като Интернет. Може един сървър да падне, но другите работят. Постоянно като научаваме нещо се формират нов връзки между невроните в мозъка ни. Не съществува софтуер, който да е отделен от физическата реалност на мозъка. Или поне аз не съм чел научен труд, който да доказва подобно нещо. Другото което пропускате е че софтуера също има материално изражение. Информация записана чрез електрони в паметта или магнитни ивици на хард диск или миниатюрни точки върху Сд/ДВД. Софтуера не може да съществува без физическата си същност. Унищожите ли носителя (материалния) унищожавате и софтуера. Ако кажете че може да съществува като идея, отново ви напомням че идеята всъщност е комбинация от свързани невронни и биохимия и физика на нашия мозък. Премахнете носителя и идеята спира да съществува. За да я запазите, трябва да я копирате на други носители. Ако говорим за абстрактния смисъл на идеите, то това е съвсем друго нещо. Че една идея не умира, предавана от човек на човек и нетленната и същност са безспорни. Обаче това не е доказателство за съществуването на душа или на свят извън реалния а е просто поетически израз на тълкуването на информация.
До Кирил, много забавно Само че доста неточно. Примерните които ви е дал вашия професор са неточни.