През 2035-а по-голямата част от човечеството ще живее в бедняшки предградия. Това очевидно не е особено прекрасно, тъй като много хора ще живеят в ужасно бедни жилища. Но си има и добрата страна. Защото означава, че големите градове ще се състоят от множество малки единици, организирани в добрия случай от хора, които най-добре знаят кое е добре за тях или - в лошия случай - от местни престъпни босове.
Големите градове ще бъдат твърде големи и комплексни за каквато и да е сила, опитваща се да ги разбере и управлява. Думата „city" (голям град, англ. - бел. ред.) ще загуби част от значението си. Тя все повече ще губи смисъла си като описание на агломерации от десетки милиони хора, живеещи на едно място и с една идентичност.
Ако днешните мечти за модерно земеделие се сбъднат, разликата между град и село ще стане доста мъглява. Опитите да се контролира всичко това няма да бъдат изоставени, което означава, че ще се появят странни оазиси на лукса като шопинг молове и офис паркове. Ако сме оптимисти, нека да разчитаме на това, че човешкият гений да измисля социални структури ще роди нови форми селища, които днес не можем да си представим съвсем точно.
Всичко описано обаче се гради на предположението, че крахът на околната ни среда няма да доведе до катастрофа, която да ни вкара отново в пещерите.
То не описва и това, което ще се случи във Великобритания, която има стабилна популация и политика на планиране, целяща да запази на всяка цена настоящето статукво. Великобритания след 25 години може да изглежда до голяма степен така, както изглежда и сега, което пък не се различава много от това, което е било преди 25 години.
Роуън Муур е архитектурен кореспондент на „Обзървър".
