Мама, тате и една малка водка

Вицът за руснака, който хванал златната рибка, е толкова стар, че предпочетох да го разшия и наново да оплета една дрешка по модата на второто десетилетие от вече не чак толкова новия век. Получи се следното:

Мама обикновено се прибира като смазана - походката й наподобява човек, на когото току-що са премазали пръстите на краката. Мята чантата и нарочно не се поглежда в огледалото. Отдавна не иска да прилича на Ивана, Петкана, Розана и Глория. Дори не ги и слуша вече, което е сигурен знак, че по-надолу няма накъде да се пропада.

А едно време, в зората на демокрацията, с ентусиазма на млада майка, на която са отнели свободата, била готова да опита от всички изкушения на живота. Отначало по малко, после - до дъно.

Успяла да спечели пари с баща ми, ходели по екскурзии, пиели марково уиски, ресторантите им станали втори дом. Те все повтаряха, че дълго време са им запушвали устата и сега, като са хванали златната рибка за шлифера, ще си облажат душичката, пък ако ще да пукнат.

Татко пък винаги си идва като пътнически локомотив на последна гара - пръхти, пуфти и сумти. Вече е ударил едно по път - неговия антибиотик срещу заразното зло в мама (както веднъж сам се изрази пред мене).

Той знае, че има десет минути да се направи на мъж: псуване, викане, каране за канала на телевизора и миризливите чорапи, които той отказва да събуе. После и мама, и тате започват да пият.

А в кухнята останаха само метални чинии и чаши. Те не се чупят, но много често са в състояние да нанесат средна телесна повреда на някой от двамата. Тате сега прилича на отдута футболна топка - шкембе, с увиснали меса и гърди, торбички под очите и забравена от началото на седмицата брада.

А иначе, когато е бил млад - виждал съм го на снимки - имал страхотно бъдеще на плувец. Но се запознал с мама и хлътнал по нея.

Отказал плуването, но заживял охолно по време на демокрацията. Имал пари да купи цял квартал. И каква кола карал само. Но всичко изчезнало от банката за един месец - лоша инвестиция. Сега си останал с магазинската гроздова и продупчените билетчета от градския транспорт.

А аз? Някъде бях чел, че едно време имало спортна инициатива: „Мама, татко и аз". А аз бягам бързо по принцип - от гамените в училище, които редовно ми обират дневните, от къщи, когато мама и тате станат непоносими; бягам дори от самото училище. Чудя се, от кого ли е бягал тате, за да стане добър плувец?

Вица: Един руснак хванал златната рибка. Тя му казала, че ще му изпълни три желания. Той бил скептичен и затова решил първо да опита: „Искам една малка водка" - рибката изпълнила желанието му. Видял руснакът, че всичко е наистина, и се провикнал за второто си желание: „Искам море от водка!" Желанието му било изпълнено. Цамбурнал руснакът в морето от водка и прекарал там един следобед. Нетърпелива, рибката му подвикнала да си каже и третото желание. Руснакът подал глава над вълните и едва-едва изфъфлил: „Една малка водка".

Мамо, тате - не е ли време да излезете от вашето море? Златната рибка отдавна я няма, защото, подобно на демокрацията, тя ви изпълни и трите желания: Свобода, Море от удоволствия и пак Свобода. Аз, детето от следващото поколение, имам по-голяма нужда от вас, отколко вие от вашата малка водка.

Героите в горната история са по-скоро събирателни, отколкото измислени. Почти във всяка панелка можете да откриете техни прототипи. И, за съжаление, вече почти отвсякъде се носят новини за насилие над децата. Насилие до смърт.

И ако си припомним истинската приказка за Златната рибка - че рибарят и жена му накрая останали с пробитото корито и старата къща, - то и ние, изкушени от уж сладката страна на живота, никога няма да напуснем панелната си обител.

Каква е поуката от разказаната история, вицове и приказка? Че е крайно време родителите да се превърнат в златни рибки за децата си.