Негово Величество се излага. От време на време проговаря ни в клин, ни в ръкав и все се чуват интересни неща.
Ето например онзи ден с лицемерна загриженост порица родителите водещи децата си на протестите. Шумно било, нецензурни лозунги се издигали.
А хората не са там от добро. И той го знае много добре. Но вместо да се загрижи за това, че България се управлява по договорки и задкулисие, той се втренчва в децата по протестите. Подобна, доста закъсняла загриженост намирисва на демагогия.
Защото, къде е царската загриженост за децата, които живеят скотски из циганските гета например и родителите им ги отглеждат като касички за социални помощи?
Или за всички онези деца в социалните домове на социалната ни държава, които дори умират от липса на грижи. Или за всички онези неграмотни деца дето излизат от скапаната ни образователна система и после се чудят кой път да хванат?
Децата по площадите поне ще научат едно - че родителите им не се крият в миша дупка и имат сърцето да кажат това, което мислят. И това е най-важният урок за едно дете и той със сигурност няма да бъде научен в училище, нито от мъдрите царски слова.
И понеже Негово Величество ни оправи за 800 дни, затова сега години по-късно едни родители водят едни деца по площадите. Историческа ирония, но кой ли да я разбере.
Негово величество се е загрижил за децата по протестите, но царската мъдрост не провидя нищо нередно в назначаването на Пеевски като шеф на ДАНС например, защото може би го одобрява?
Именно заради тези протестиращи и техните деца със знаменца в ръка социалистите дадоха обратен и заедно с ДПС скриха Пеевски в дън земя. Ама на 14 юни царят и дума не обели.
Нищо не се чу от устата му и за първите стъпки на Орешарски, непрекъснатите кадрови смешки, чистките наляво и надясно и най-вече промените в органите за сигурност. Сигурно ги одобрява.
Царят е цар на витиеватите фрази дето по някой път не се и разбират. И последното му изявление е такова. Да се чудиш какво иска да каже, и още повече въобще защо го казва.
Някак си не му приляга да дава съвети на гражданите за това как да отглеждат и възпитават децата си. Това е твърде лично и няма място там нито за Цар нито за пъдар.
И най-интересното, четейки последното царско слово се появява усещането, че то е писано в пресцентъра на БСП. Трябва да се погледне по-внимателно и да се види дали пък случайно Станишев не е автор на всичко, което се приписва на Царя.
Защото подозрително близко звучи царското слово с партийните слова на столетницата.
Изглеждат идеологически твърде близки, да не кажем еднакви, царските разбирания за много от нещата, случващи се в нашата мила родина, и партийните тезиси на социалистическата партия.
Например Белене. Негово Величество твърдо защити проекта, независимо че референдумът мина, НС го затвори, хората разбраха че е грандоманско-идиотски, но Негово Величество го харесва, така както го харесва и другарят Станишев.
Но да не влизаме в много подробности.
Най-вероятно скоро ще има и други царски слова, нека да четем внимателно и да помним кой какво говори.
Всъщност Негово Величество трябва да знае, че умните хора виждат и през мътното стъкло на политическата пропаганда и може би виждат, че Царят е гол.
