Години наред корейската самолетна компания Korean Air отчита висок процент аварии, 17 пъти по-висок от този на United Airlines, разказва американският журналист Малкълм Гладуел в един от бестселърите си. Истинска загадка за високоразвита страна като Южна Корея с нови самолети и отлично тренирани пилоти.
Гладуел обаче открива причината за катастрофите в ... южнокорейското общество, което е йерархично устроено и това се отразява пряко в езиковото общуване. При опасност вторият пилот и бордовият инженер не се решават да сигнализират директно на първия пилот, те смекчават опасността от страхопочитание пред висшестоящия и самолетът се разбива.
Феноменът е изследван от холандския антпрополог Хеерт Хофстеде в книгата му „Култури и организации: софтуер на ума", той въвежда т.нар. Power-Distance-Index (индекс за разстояние от властта). Според този индекс, който отчита как се осмисля неравенството, Южна Корея е на второ място като страна, в която авторитетът не се поставя под съмнение и властта се демонстрира.
За да бъде решен проблемът, продължава Гладуел, през 2000 Korean Air назначава американски наблюдател. Въведено е правилото да летят само тези, които владеят английски, а в пилотната кабина да се говори само на английски. Чуждият език освобождава от националните стереотипи и помага да се наложи фамилиарен и прям стил на комуникация. Предишното покорство изчезва, пилотите се променят, а компанията вече е сред най-сигурните в света.
Класация на културите
Софтуер на ума...Напомня онзи чип за смяна, с който преди години Симеон Сакскобурготски обиди много българи. Понятието обаче е въведено от Хофстеде, за да обясни предразсъдъците, скритите недоразумения, неяснотите - все проблеми, които спъват работата в един международен екип или водят до неуспех задгранични начинания в бизнеса. Дори могат да застрашат живота на много хора.
В своята студия Хофстеде задава едни и същи въпроси на 25 000 служители от над 50 страни, които работят във филиалите на IBM по света, и получава различни отговори. Анализирайки ги, той подрежда културите в класация според пет аспекта, без да раздава морални оценки: разстояние от властта, колективизъм - индивидуализъм, женственост - мъжественост, избягване на несигурността.
Разстоянието от властта
В страните със силно изразено разстояние от властта хората приемат за нормално, че властта е неравномерно разпределена, някои имат повече власт от други, а на хората с повече власт се полагат привилегии. Затова служителите от тези страни са по-несамостоятелни, стилът на управление на компаниите е патриархален и централизиран, за разлика от страните със слабо изразено властово разстояние, където емоционалната дистанция между служителите и шефовете е малка, решенията се взимат в консултативен стил, а на привилегиите не се гледа с добро око.
Високи стойности на този индекс, т.е. голямо неравенство има в азиатските страни, напр. Малайзия и Филипините, някои източноевропейски и латиноамерикански страни, а ниски стойности - в немскоезичния свят, скандинавските страни, САЩ, Великобритания, Австралия, Канада, Холандия.
Там хората с власт дори се срамуват да я показват, затова австрийският президент може да ходи на работа с трамвай, а холандският премиер да почива на къмпинг, което едва ли ще се случи на френския президент, на когото обаче винаги му е простено, когато става дума за извънбрачна авантюра .
Индивидуализъм - колективизъм
Вторият аспект - за индивидуалистична култура, показва, че връзките между членовете на обществото са хлабави, по-важни са индивидуалните цели, от всеки се очаква сам да издържа семейството си. Обратно, колективистични са обществата, в които човек е силно интегриран в групи. В първия тип страни сделките се сключват с една личност, във втория - с една фирма.
Към първата група, където успехът е индивидуален и се работи по-продуктивно, когато се действа самостоятелно, се отнасят САЩ, Австралия, Великобритания, Канада, а сред страните, в които се акцентира върху благосъстоянието в групата: някои общества от Латинска Америка, Южна Корея и др.
Във втория тип страни служителите очакват от организацията да изпълнява ролята на семейство, повишаването в йерархията става по старшинство, политиката на управление се влияе от роднински и приятелски връзки.
Женственост - мъжественост
Мъжествените култури поддържат традиционните социални роли на мъжете и жените. Това са общества на успеха и самочувствието, в които основните мотиви на поведение са настойчивост, независимост, а служителите са склонни да жертват свободното си време заради кариерата.
Женствените култури издигат ценности като взаимопомощ, състрадание, социална държава. Те не допускат да се говори открито за социалния статус и заплатата, обяснява германският психолог Ролф Дауфенбах. Такива са скандинавските страни, Чили, Коста Рика, Испания, Франция и др. Сред мъжествените култури попадат Великобритания, САЩ, Австралия, Германия, Италия, Полша и др.
Факторът несигурност
Избягването на несигурността (неопределеността) показва как хората реагират в непознати и неясни ситуации, доколко се чувстват заплашени от новото. Според Хофстеде в културите със силно изразено избягване на несигурността има висок процент самоубийства, повече алкохолици и катастрофи по пътищата, хората са емоционални, дори агресивни, много по-тревожни.
В тези страни фирмите се концентрират върху тактически действия и формални правила, а не толкова върху стратегически цели. На работното си място служителите изпитват по-голям стрес, инициативността им е слаба, избягват рисковете. Те по-трудно работят в екип и имат отрицателна нагласа към промените. Висока степен на страх от неизвестното показват Гърция, Португалия, Белгия. Българската култура също е сред тревожните.
Българската следа
Методиката на Хофстеде, приложена към българските условия, отчита също голяма дистанция от властта, т.е. в предприятията преобладава йерархичната система, а на началника се гледа в патриархален стил като на баща. Според изследователите организационната култура в България е по-скоро колективистична, отколкото индивидуалистична и по-скоро женствена, отколкото мъжествена. Тези показатели затрудняват еднозначните оценки, защото българите възприемат себе си като индивидуалисти, но при всяка възможност се крият в колектива и общата отговорност. Затова в България се приема, че от отделния човек нищо не зависи, че успехът е плод на късмет и връзки, а не на професионална компетентност и индивидуални усилия. Трудно може да се разчитат на личната отговорност и инициативата на служителите.
