От върха на древната цитадела в Киркук се виждат разпадащите се руини на петте джамии, които някога са били разположени на платото точно над града. "Вижте," посочва на север Акам Омар Осман.
"Ето там, в кюрдските райони, се вижда, че има общински услуги, а долу на юг няма нищо", показва той, обръщайки се. Осман е преводачът на кюрдските въоръжени сили "Пешмерга", който развежда посетителите на града със специален статут.
Северът наистина изглежда сравнително оживен, докато буреносни облаци се събират над по-тихите южни райони на града, препълнени с купища боклуци
Този ключов за петрола град, приютяващ главния нефтопровод на Ирак и редица нефтопреработвателни заводи, е една от оспорваните територии между иракски Кюрдистан и централното иракско правителство. Понастоящем Киркук е на фронтовата линия на двуседмичен военен сблъсък - без надежда за скорошен край.
След декемврийската престрелка между иракската полиция и "пешмерга" в друг град с ключово значение - Туз Кормато, в която имаше един убит и няколко ранени, силите сега са се концентрирали около Киркук.
Ала напрежението се простира много по-далеч от единичната престрелка. Багдад наскоро издаде нова наредба за наблюдение над въоръжените сили в проблемните райони, която разгневи етническите кюрди в държавата.
Кюрдите започнаха да негодуват още повече когато лейтенант-генерал Абдул Амир ал-Зайди, който е свързван с геноцида на стотици хиляди кюрди през 1988-а по времето на кампанията Анфал на Саддам Хюсеин, бе назначен за главнокомандващ на иракските сили, намиращи се буквално на прага на кюрдската територия.
Разбираемо, иракският премиер Нури ал-Малики е бесен, откакто Кюрдистан започна сам да подписват договорите си за добив петрол - включително в някои от оспорваните райони с Exxon, Total, Газпром и Chevron.
Друг повод за гняв е и настоящата сделка за изграждане на нефтопровод между Турция и Кюрдистан, който ще осигури на кюрдите маршрут за износ на 1400-те милиона галона петрол под земята им, без да се налага той да пресича останалата част на Ирак.
Малики твърди, че регионалното правителство не разполага с правомощия да подписва подобни договори
Шейх Джафар Мустафа, главният ръководител на "Пешмерга" в столицата на Кюрдистан - Ербил, твърди на свой ред, че е "незаконно Багдад да използва иракската армия за разрешаването на провинциални конфликти. Те използват същите думи и средства като Саддам".
Благодарение на американците, иракската армия е по-добре въоръжена и оборудвана, ала кюрдите разполагат със страст и познания за опасните планини от тяхната страна. В крайна сметка зле въоръжените кюрди в продължение на десетилетия са успявали да устояват на силната армия на Саддам.
А и не е ясно колко от малцинствените отряди на иракската армия - сунити и тюркмени, ще са склонни да се борят срещу своите съюзници и приятели (при положение, че иракската армия е предимно шиитска).
Тези дни Кюрдистан е най-сигурната част от Ирак
Пътниците там понастоящем няма нужда да се движат в обезопасени конвои или бодигардове. Електричеството, на което все още не може да се разчита изцяло в южната част на страната, въпреки инвестицията в размер на 20 милиарда долара, е стабилно в Кюрдистан.
Икономиката процъфтява: на хоризонта на Ербил се издигат все повече 30-етажни петзвездни хотели, навсякъде се строят пътища и тунели, а чуждестранният бизнес и туризмът тепърва набират скорост.
Кюрдите са пренесли голяма част от тази стабилност и в северен Киркук. Пазарската чаршия там гъмжи от народ. Всеки от хората, които се спират по нея - дори арабите - споделят, че искат да живеят в един независим Кюрдистан. "Барзани", споделя с усмивка 80-годишният Хаджи Субик, говорехки за кюрдския президент Масуд Барзани, "ако той е жив, тогава и всички ние ще живеем. Ако той умре, всички падаме с него".
Преди дни централното правителство и кюрдските регионални власти все пак стигнаха до споразумение да разпуснат войските, макар че няма конкретен срок за изтеглянето им и двете страни не са разрешили нито един от съществените проблеми.
Междувременно десетки хиляди войници - според някои изчисления около 60 000 - се оттеглят към други локации, някои от които на разстояние не повече от 100 метра една до друга.
"Когато имаш две въоръжени групи в такава близост, има реална опасност за инциденти или дори за избухването на война," коментира Хари Шют, бивш полковник от армията на САЩ, който вкарва американските войници в Кюрдистан през 2003 г. и след като се пенсионира, се връща там като съветник по сигурността на кюрдите.
И двете страни имат стимул да стигнат до решение
На Малики му предстоят провинциални избори след шест месеца, а на народът му е омръзнало от сектантско насилие, политически самоцелни спорове и скована бюрокрация. Кюрдите много разчитат на стабилността.
"Надяваме се да не се стига до война, знаем, че много ще бъде изгубено в една такава битка," коментира Фалах Мустафа Бакир, кюрдският министър на външните работи. "Сигурността е от решаващо значение за нашето развитие, развитието, което искаме да продължим и разширим. Кюрдистан е отворен за бизнеса".
